Къде е Манго? Това е първият въпрос, който задаваме веднага след запознанството си с Николай Мартинов. Четириногото, което прекара цял месец в Къщата със стопанина си, този път не го придружава. Изгоненият съквартирант отговаря, че кучето в момента е под грижите на дъщеря му и няма нужда от повече медийно внимание. След като изясняваме отсъствието на песа, Ники Мартинов е готов за интервюто. Започваме с питане за най-голямата му противничка в Къщата – изгонената седмица по-рано ромска чалга дива Бони.
– Казваш, че не мразиш циганите. Защо тогава ненавиждаш Бони?
– Не правя разлика между цигани и българи. Както при белите, така и при черните, има хора, които будят възмущение или съвсем други чувства. Бонка, ако си е навлякла конфликт в играта, си е в нейния акъл. Аз нито веднъж не съм й казал, че я мразя. Просто не обичам чалгата, а тя е типичен неин представител.
– Бони каза, че още от участието ви във „Великолепната шесторка“ сте имали конфликт. Какво се случи тогава всъщност?
– Тогава видях, че е голяма интригантка, че е доста елементарна. Сега вече имах представа за нея във „Вип Брадър“. Тя се опита да влезе с един нов образ, но аз от първия ден знаех, че играе. Нещата си дойдоха на мястото, когато в Къщата разбраха, че всичко е цирк. А след детектора на лъжата стана ясно и на зрителите.
– Излизаш точно седмица след Бони. Не мислиш ли, че заради етническия конфликт с нея се получи така?
– Важното е не кога, а как се. Има голяма разлика дали ще излезеш доволен от представянето си, или с рев и срам, както беше случаят с Бони. В тази игра може да покажеш ниво, но и да го загубиш. Ако Бони е влязла като звезда, питайте я сега като каква се чувства.
– Ти звезда ли си?
– Аз съм звезда в моя свят, а Къщата не е моя свят. С нещата, с които се занимавам, съм на световно ниво, но те са чужди на зрителите и затова ги налагам. Занимавам се с почти 30 вида екстремни спортове – това е моята сила. Ако съм звезда, тя свети там някъде, а не в предаване като „ВИП Брадър„.
– В какво инвестира наградата от 250 000 лева, които спечели от „Сървайвър“?
– В рибно стопанство с доста голям мащаб. Сега го развивам още повече по една европейска програма.
– Защо влезе във „ВИП Брадър“? Имаше слухове, че си закъсал за пари и те е примамил хонорарът?
– Да не би да влязох с протегнати ръце за жълти стотинки? Няма какво да коментирам.
– Да, но ти си победител в „Сървайвър“ и вместо да се задоволиш с първото място в това екстремно предаване, изведнъж ставаш съквартирант в Къщата…
– На всички онези мои привърженици, които ме харесват заради „Сървайвър“, искам да се извиня, че се е получило разминаване. Но двете предавания не се припокриват в нито една точка и не трябва да се прави връзка или паралел. Тук се цели да бъде разкрит всеки участник. Ако някой иска да види надутата Мариана от екрана, ето сега вижте, хора, коя е Мариана – готви, чисти и е готова на всеки да даде да поплаче на рамото й. Но тя е и много други неща и не знае в какъв капан влиза.
– Като спомена Мариана, още на първата седмица като те видя по боксерки, тя се изказа за физиката и мъжкото ти достойнство, споделяйки, че то е с малък размер.
– Мариана познава някои от моите приятелки, нека да говори с тях и тогава да разбере защо са ми викали Магарето…
– Съжаляваш ли за нещо в Къщата?
– Съжалявам, че причиних всичко това на Манго. Този престой не му се отрази добре. Но не можех да си позволя да го оставя без мен, защото той много страда и не бях сигурен дали ще го намеря жив, след като изляза. Като бях в „Сървайвър“ 2 месеца, той ме е чакал на паркинга пред вкъщи, отказвал е да се храни и е гледал само към посоката, в която съм тръгнал с колата. Като се върнах, го намерих кожа и кости, беше отслабнал наполовина. Затова го взех с мен, ако бях останал пак 2 месеца, съм сигурен, че нямаше да ме дочака.
– Откъде сте съученици с Юлиян Константинов?
– Олимпийски надежди сме. Заедно сме учили. Трийсет години не се бяхме виждали. Доста емоционална беше срещата ни във „ВИП Брадър“. Моментално след като се запознахме, миналото изплува пред очите ни.
– Какви спортове тренирахте?
– Той е бил волейболист, аз пък спринтьор, лекоатлет. Той е по-голям от мен с една година, освен това е софиянец. Тъй като училището беше интернат, ние от провинцията бяхме там денонощно, другите пък си ходеха вкъщи. Вечерно време ни заключваха с катинар, беше като в затвор, имаше решетки. Всеки който е минал през „Олимпийски надежди“, е наясно, че казармата бледнее пред тамошния режима. Истината е, че след 90-та година всички босове от престъпния свят бяха минали от там. Самият аз бях съученик с Васко Илиев и с Крушата. Той бе първия, когото застреляха.
– Какви са спомените ти за Васко Илиев?
– Голям симпатяга и много добър спортист, както и брат му, разбира се (става въпрос за боса на ВИС 2 Жоро Илиев – б.а.). Това, че са имали бизнес различен от моя, не ги прави лоши хора. Просто времената бяха такива.
– Да се върнем на „ВИП Брадър“. Защо избра Никол за капитан на отбора другата седмица?
– Защото Николчето е едно много симпатично дете. Красива и умна.
– Да, но ако загуби отборът й, може да излезе от Къщата.
– Това трагедия ли е? На детето вече му излязоха пъпчици от нередовен полов живот. Нека да помислим и за това. На тази възраст такива са реакциите.
– Много пиехте – вашата група Фънки, Иван, ти, Юлиян…
– Признавам, че си пийвах, което за мен не е нормално, защото не съм от хората, които всяка вечер пият. Но има и друго – във „ВИП Брадър“ алкохолът е в изобилие. В момента, в който видях, че малките чаши изчезнаха от чекмеджетата и на тяхно място сложиха големи, разбрах, че се очаква наистина много да се напиваме.
– Защо спеше само в хола?
– Просто не можех да понасям отрицателната енергия в това пространство. Чувствах се като в кошер. На мен това ми действа лошо на спокойния сън. Най-вече шушукането по цяла нощ, все някои нещо шушукаше.
– Ти си интересен човек. Защо не пожела да споделиш повече лични подробности за себе си?
– В моя живот не се случват типичните жълтини, които са храна за зрителите. При мен се случват друг тип неща – катаклизми, понякога загиват хора… Аз съм специалист по сложните ситуации, а това не е тема на разговор в Къщата. В някои от случаите, в които съм разкривал как съм се връщал от оня свят, съквартирантите приемаха на присмех това, че съм се измъквал от лапите на смъртта.
– Кога се е случвало това?
– Неведнъж. Да кажем, че поне 10 пъти съм срещал смъртта очи в очи. Прибирали са ме в насипно състояние в одеяло до болницата. Неведнъж съм изпадал в клинична смърт. 3 пъти съм се давил, единият чак на шестата минута са ме изкарали и мозъкът ми е бил без кислород… Само фрактурите са ми над 40. От това са и белезите по краката ми, за които Бонка се подигра, решавайки, че са кални петна…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи