Сериозно е закъсал със здравето живописецът Христо Стефанов, стана ясно от приближени източници. Измъчван от куп болести, прочутият художник почти не излиза от дома си в столичния квартал „Изгрев“, близо до къщата на бай Дечко Узунов, и вече не може да рисува. Миналата седмица той преживял тежка криза, но го закрепили. Съпругата му, известната актриса Мария Стефанова, е всеотдайно до него, посреща и изпраща лекари, които го наблюдават.
През миналия февруари художникът навърши 81. Годините не са пощадили очите му, но духът му е останал недосегаем и въпреки всичко близките му се надяват, че ще се оправи.
Христо Стефанов е сред най-именитите ни живописци. Той е един от „петимата големи“ на така наречена Пловдивска група от 60-те и 70-те години заедно с Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и Димитър Киров. Навремето за тях поетът Иван Теофилов бе казвал, че ходят като князе из Пловдив.
Стефанов страда за приятелите от легендарната петорка, от които днес са оцелели само той и Левиев. Липсва му и атмосферата в града под тепетата, където по главната се разхождали с Павлето – едно миловидно джудже с два бастуна и с гигантски талант. Бил приятел и с прочутия луд на Пловдив – Мильо, чийто паметник днес разсмива минувачите по стъргалото.
В академията пък, където през 1956-а завършил в класа на проф. Ненко Балкански, имал късмет да общува с Николай Райнов, а всеки ден на стълбите си правел среща с Владимир Димитров-Майстора.
Христо Стефанов е известен и с паното в зала 7 на НДК. Всеки, който е прекрачвал прага, се е заглеждал в него. Вътре са апостолите Ботев и Левски, Майстора, творците и Ванга. Авторът е нарисувал сам себе си ниско долу в десния ъгъл – гледа през рамо, сякаш гадае как ще се приеме творбата му. Тя според него е сред най-значимото, което е създал.
Темата е „Човекът и трудът“. Той обаче я превежда по друг начин и за щастие, Людмила Живкова приема решението му. После започват големите му неприятности.
Във високите инстанции дълго време не са наясно кои да се изографисат. Художникът на своя глава започва работа в халето на гара Искър. Людмила влязла сред прахоляка, облечена в бяло костюмче, и казала: „Вършете си работата, върви много добре. Разпоредила съм да не ви пречи никой. Това е ваше произведение – вие ще решите кого да сложите“.
По-късно кръстник на фреската става поетът Петър Караангов, неговият добър приятел. Той й дава името „Огънят“.
В семейството на Христо Стефанов любовта към изкуството се предава по наследство. Родители са му актьорите – Стефан Христов и Елена Йорданова-Гринберг. Синът им обаче не става актьор, но печели място сред най-добрите ни сценографи.
Със съпругата си се запознава в заведение в Пловдив. Драматургът на театъра Атанас Бояджиев води новото попълнение на трупата при легендарната петорка зографи.
Те един след друг се ръкуват с красавицата. Бояджиев я представя: „Мария Стефанова„, а единият от художниците казва: „Стефанов! Предопределено е!“
Малко след това, през 1964 г., се срещат пак на сцената по време на работата на Христо върху „Преспанските камбани“. Той й измисля костюм и пламва любов от пръв поглед. Мария била на театралната сцена, но и на модната – на младини е очарователна и грациозна манекенка. Днес тя е основната му опора в живота.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи