Фолк звездите Емануела и Джордан са в усилена промоция на своята нова дуетна песен „Емануела“. Парчето вече жъне успехи, а двамата изпълнители имат все повече покани за общи ангажименти. Те разказват любопитни подробности около проекта си, както и изказват мнение по някои наболели обществени въпроси.
– Защо решихте да се съберете за втори дует и как се отнасяте към коментарите, че новата ви песен няма потенциала на първата?
Дж.: Беше логично да се съберем за втори дует, имайки предвид успеха на първия. Хората ни харесват заедно. Ние си пасваме добре и като гласове, и като визии. На този етап имам желание да правя такива проекти само с Емануела. Новата ни песен, носеща името на дуетната ми половинка „Емануела“, отдавна задмина успеха на „От моята уста“. Не че първата не беше силна, напротив, но като че ли втората ни песен жъне още повече успехи.
Е.: Поради много причини решихме да работим пак заедно, но най-важната от тях е, защото сме приятели и ни е хубаво да пеем заедно. За първи път чувам такива коментари и изказвания, че вторият дует е по-слаб от първия. Още с представянето на „Емануела“ в Шоуто на Слави получихме изключително много комплименти, което ни трогна. А две седмици по-късно песента покори челните места в класациите, което е показател в това отношение, да не говорим и за нощните клубове, които я скъсват от въртене и хората си я поръчват по няколко пъти.
– Напоследък изглежда сякаш и на двама ви не ви се работи особено? На какво се дължи това? Мислите ли, че има някакво пренасищане от страна на Рeпубликата?
Дж.: Лично аз не зная защо си мислиш, че не ни се работи, имайки предвид успеха на самостоятелните песни, които двамата с Емануела пуснахме поотделно. Визирам „Ром-пом-пом“ и „Полудей“, които звучат в едни от най-големите клубове в цялата страна. Смело мога да кажа, че нито аз, нито тя сме спирали да работим и напук на зложелателите – никога няма да спрем, защото хората ни обичат, а това е най-важното!
До известна степен има пренасищане обаче, защото се появиха много нови имена, на които мястото им не е в попфолк жанра и въобще в музикалния бизнес. Без да звуча егоцентрично, смело мога да кажа, че както Емануела, така и аз сме утвърдени изпълнители, които работим от дълги години и се радваме на изключително голям интерес от страна на феновете. Докато това е така, ще продължаваме да правим песни и да ги радваме.
Е.: Подкрепям напълно думите на Джордан. Лично аз мога да кажа, че съм напълно отдадена на работата си, даже й личния си живот съм оставила на заден план заради музиката.
– Искало ли ви се е да се откажете от професионалната сцена и да се захванете с нещо друго? В какви ситуации са се появявали подобни желания?
Дж.: Имаше един период, в който бях изпаднал в творческа дупка. Тогава ми минаваха такива мисли през главата – да не се занимавам с музика, но никога не съм се замислял сериозно да прекратя кариерата си като певец. Няма нещо друго с което бих заменил музиката. Тя е моят живот и се радвам, че нещата в тази насока се развиват много добре.
– Е.: Не, никога не съм имала подобни мисли. Не си представям да се занимавам с друго освен с музика.
– Усещали ли сте нужда от висше образование и съжалявате ли, че нямате такова?
Дж.: Не, никога не съм съжалявал, както й не съм усещал нужда или липса. Спокойно мога да кажа, че познавам хора с няколко висши образования, които въпреки огромния си интелектуален багаж работят като чистачи в мола, което е абсурдно. В днешно време всеки може да има висше образование, някои даже си го купуват.
Е.: Не, никога. Работата, която имам, ми осигурява достатъчно добър стандарт на живот. Лично аз познавам много хора, които нямат висше образование, но са много по-интелигентни. Това не означава, че съм против това хората да учат и да се развиват – напротив – всеки сам избира какво да прави с живота си.
А Тодор Живков имал ли е висше? Не, но това не му е попречило да управлява страната ни в продължение на 35 години.
– Какво мислите за Златка, която не знаеше столиците на доста държави в Европа? Ако вие трябва да направите такъв тест, можете ли да отговорите кои са столиците на Литва, Беларус, Полша например?
Дж.: Задачата беше лесна, поне според мен. Но не аз съм този, който трябва да я съди. Е, вие пък избрахте най-трудните, шегувам се (смее се). Разбира се, че ги зная – Вилнюс, Минск и Варшава.
Е.: Мисля, че ще мога да се справя. Географията ми беше силен предмет в училище.
– Емануела, как възпитаваш сина си и какви знания искаш той да получи?
Е.: Възпитавам го да бъде добър човек.
– А как се чувстваш преди рождения си ден – усещаш ли т.нар. сатурнова дупка? Притеснява ли те възрастта и числото 30?
Е.: Не, не ме притеснява числото 30, даже ми е любимо. Но аз ставам на 29, а не на 30. Даже мисля, че изглеждам и по-млада (смее се). Шегувам се, разбира се.
– Джордан, ти си изключително набожен. Успя ли да повлияеш в това отношение на Емануела? Разкажи малко повече за твоята религия, какво намира един млад човек в нея?
Дж.: С Емануела сме говорили дълго по тази тема. Тя знае, че баща ми е пастор, а цялото ми семейство са набожни хора. Емануела също вярва в Господ, така че не виждам необходимост да го правя. Нито съм будист, нито съм член на някаква секта, но вярвам в Господ – всеки трябва да вярва, че има някой, който ни пази от лоши неща.
Е.: Не вярвам в Господ, вярвам в себе си, и то не винаги.
– Какво смяташ за факта, че Църквата у нас се изразява против гей отношенията например?
Дж.: Не мога да взема чиято и да било страна. Аз съм много широко скроен човек и смятам, че хората трябва да бъдат толерантни към различните.
Е.: Не смятам, че Църквата има право да критикува хората. Според мен всеки има право да избира с кого да бъде. Все пак да не забравяме, че в Библията пише – който не е грешен, да хвърли камък. Така че преди да критикуваме когото и да било, трябва да си отговорим на въпроса:
А ние безгрешни ли сме?
– Представяте ли си, че можете да се пенсионирате като певци, и мислите ли, че ще имате достатъчно спестявания, за да не мизерствате като някои наши естрадни звезди днес?
Дж.: Вече съм си подсигурил старините – не ме мислете мен (смее се).
Е.: Не искам и да си го представям дори. Дано не ми се случи.
– Кои са най-срамните ви случки на сцената, най-големите ви гафове?
Дж.: Честно казано, нямам кой знае какви гафове. Сещам се обаче за интересна случка по време на едно от участията ми в Испания. Излязох на сцената и започнах да пея. По едно време гледам – хората започнаха да ми се смеят и да ми гледат панталона. Първото нещо, което ми хрумна, е да видя дали не ми е разкопчан ципът – точно това беше станало и ми лъскаше, така да се каже, бельото. Малко се притесних, но после го обърнах на майтап и се получи голям купон.
Е.: Честно да ти кажа, май не съм имала кой знае какви гафове, поне не се сещам.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи