Мая Вапцарова е родена в Банско. Завършва през 1969 г. кинорежисура при големия унгарски творец, Ищван Сабо. Тя е племенница на писателя Никола Вапцаров. Автор е на няколко книги и на повече от 100 документални и игрални филма, част от които са посветени на поета.
Госпожо Вапцарова, разбирам, че сте претърпели злополука. Какво се случи?
– Берях грамадни магарешки сливи в мястото на свекърва ми извън София. През тия времена, в които се чака краят на света, човек трябва да се занимава с такива неща, с които да оцелее. През август, когато се събират плодове, паднах от едно дърво и си счупих раменната кост. Това било най-лошото счупване. Оказа се много болезнено. Вече ми свалиха фиксатора. Сега ми правят рехабилитация.
– Това осуети ли работата ви?
– Независимо от счупването се връщам от снимки в Родопите. Направих серия от 7 филма и сега – осми за мегалитните храмове. Излиза ми и книга, която докосва Сътворението. Всичко в Родопите не е достатъчно добре описано. Нашите археолози, като се започне от Богдан Филов, се занимават с видимите неща. Ето тези седем пирамиди които заснехме, говорят за друга цивилизация. Те са посветени на слона, на жабата, на крокодила, на костенурката. Според вярването жабата е създала основата на света. Всички те имат прозорчета, които напомнят на космически кораби.
– От времето на траките ли са?
– Ние сме свикнали да датираме всичко най-старо от тракийската епоха. Така ни е по-лесно. Те наистина са оставили голяма култура. После това преминава в християнството. Имали са един бог и точно това показваме в тези филми. Те се излъчват по БНТ1 и БНТ Свят.
– Кой ви насочи към тези обекти?
– От дълго време се занимавам с това. То ми беше хоби, а сега се превърна в професия. Енергията, която поемаш там, е различна от тази в голям град като София. На 35 градуса да намериш на хълм ледена вода, която не се изпарява през цялата година, си е интересно. Явно енергията я пази. Освен това е забележителен масивът „Дамбалъ“ („дамлалъ“ – от дамла – капка, тур. – б.а.) до Момчилград. В живописна местност сред широколистна гора по висок скален венец се стича изобилно вода. Тя е лековита. Точно в 12 часа срещу Гергьовден на 5 срещу 6 май тя започва да тече по скалата. В един момент се събират поне по 5 хиляди души. Срещнахме рускиня, която е академик. Тя наля 24 бидона, които изпрати в Москва. „Всички се пречистваме с нея. Изследвали сме я. Тя се събира цяла година и се утаява с над 200 вида минерали. Освен това се пречиства от златото и среброто. Към всичко това ние се отнасяме сякаш сме нация без корени. А може би човек трябва да се обърне към най-древните неща, за да стигне до своето аз днес.
– Не звучи ли малко мистично това?
– Възможно е водата да има химични свойства, които лекуват като лекарствата в аптеките. В това няма мистика. Езотериката се крие в другите неща, които открихме. Тя е в храмовете, в пещерите, в утробите, които слънцето е оплождало, за да започне животът на земята. Забележителен е и богът на слънцето Сабазий до с. Лимец, който е създал житото. Открихме делви в една дълбока пещера. Това са неща, които подвеждат към мистика. Но те са реални. Аз обичам да си стоя здраво на краката и да задавам въпроса: „Защо?“. Това няма начин да не омае когото и да е.
– Откъде този интерес у вас към тези находки?
– От Кюстендил. Това е град с много мистика, със силно християнско чувство, с много църкви. Аз съм поклонник на св. Иван Рилски, от когото започва мистиката. В планината над Кюстендил открихме огромна скала, на която Владимир Димитров-Майстора е нарисувал със своите ярки бои образа на светеца. Това е правено през 1931 г. Цветовете са запазени. Хора от музея го проучиха и потвърдиха. Това е нещо невероятно. Намира се малко под пещерите, където отшелникът е живял. Това е целебното за човека. Също и потока му, над който хиляди пеперуди трепкат с криле и не ти дават да се доближиш до водата. Това беше първият 
ми филм. Оказа се отправна точка за следващия въпрос – какво е имало преди светеца. Да не забравяме, че той е изповядвал богомилството, но след това става бащата на християнството. Срещнахме странни неща. Староверците имат огромни манастири. Те оцеляват, като сами произвеждат всичко. Нищо не купуват. В единия манастир допускат жени, в дригия – не. Това са неща, които ако България преоткрие, ще ни напусне песимизмът, който виждаме по лицата на хората по улиците. Ще има възпроизводство. А сега сме го спрели.
– Вашият колега кинорежисьорът Костадин Бонев прави филм за Вапцаров, чиято племенница сте вие. Той консултира ли се с вас?
– Той каза, че в Москва ще види архиви, свързани с нелегалния живот по време на Съпротивата през Втората световна война. Тук мога много да ви разказвам. Издаваме една книга до края на месеца, но засега нищо не мога да кажа. Тя ще бъде неочакван удар. Това са непоказвани неща досега.
– Неотдавна СЕМ възбуди дело срещу paп певеца Мишо Шамара. Вие бяхте член на съвета до 2010 г. Уместен ли е този сигнал на вашите колеги?
– Ако действително той е допуснал гавра със символите на България, да си дадем сметка, че има граница, която не се минава. Напоследък се опитват с някакви съвременни средства да сравняват БСП била като СПИН, знамето било като кокаин. Това е само плод на ниска култура. Защо търсиш точно тази прилика или символика? Измисли нещо друго. Айнщайн, за да покаже на студентите си какво е познанието, в последната си лекция рисува два кръга. Казва: „Колеги, големият кръг е това, което аз знам. Това, за което вие имате познание, е тази точица. Кой от нас не знае повече?“. Отговарят му: „Ние, естествено“. Той репликира: „Това не е вярно. Допирателните до този кръг са много повече, отколкото вашата точка“. Вижте каква формула е намерил той.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи