„Белла България“ се радва на изключителен толеранс от страна на Комисията за защита на конкуренцията, твърдят експерти от хранителната индустрия, фирмата през последните години стана пълен монополист на трапезата на българина. Тя има 13 фабрики, като 8 от тях са за месо и месни продукти, което я прави водеща в бранша.
Освен това е и най-големият производител на маргарин в страната, при тестените изделия също е абсолютен лидер, завзел 90% от пазара. „Белла България“ агресивно се настанява и в млечния бизнес. Тя вече притежава „Фама Сердика“, „Милкиекс“, „Лимекс“. Нейни са и марките „Млечен път”, „Лактея“, „Дъга“, „Рилци“, а чрез дистрибуторите си „Фреш Лоджия“, „Унибел“ и „Ипекс Груп“ контролира и много други популярни марки. Въпреки това Комисията за защита на конкуренцията мълчи и се прави, че не забелязва монопола на компанията в основните хранителни сектори.
„Белла България“ внася над 90% от опаковките, подправките, оцветителите, подобрителите и огромни количества замразени меса и субпродукти. Негласен съдружник в компанията е и Димитриос Виндзилеос, който е собственик на „ПИК-Ко“. Тази фирма е дългогодишен партньор на „Белла България“ и е най-големият доставчик на хранителни добавки и суровини в страната.
Тази огромна структура има годишен оборот от над 230 млн. лева по официални данни от 2010 г. Близки до компанията обаче твърдят, че истинският оборот е три пъти по-голям и надхвърля 650 млн. лева. Причината за това разминаване според запознати е, че той се реализира на черно – плащанията преминават през редица от свързани фирми и печалбите са огромни.
Любопитно е, че марките на продуктите, предлагани от „Белла България“, са всъщност присвоени имена на реки, планински върхове, географски имена. Те са регистрирани и никой няма право да ги използва. Запознати казват, че компанията е запазила в патентното ведомство и марката „Теско“, която е известна верига супермаркети. Ако те решат да влязат у нас, ще трябва да платят за името си!
Какво обаче предлага на българина „Белла България“, която освен че залива магазините със стоките си, е и основен доставчик на мляно месо за детските градини, ресторантите, столовете, дори за сандвичите по бензиностанциите? Хората са залъгвани, че храните са качествени и вкусни, но истинското положение е трагично. В кренвиршите се слага паста от разпенена сланина, дълбоко замразени вътрешности, пилешки пера, шийки, крака и кожи, отпадъци от кланици, забранени и канцерогенни оцветители, аромати, евтини соеви продукти, внос от Аржентина, Бразилия, Канада и други екзотични дестинации, разкриват бивши партньри на компанията. Мляното месо и саламите според тях се оформят с различни по интензивност оцветители. Маргарините се забъркват от тежки и опасни палмови масла отпадъци от производството на зехтин, слънчогледово, рапицово масло и свинска мас. Измамата се подхранва от рекламите, в които са ангажирани известни артисти, а самите „храни“ са накичени с имена като „Народен“, „Перелик“, „Македонска наденица“ и други подобни.
Официалният собственик на „Белла България“ след 2007 г. е холандското дружество „Импала инвест Б.В.“, което е притежание на кипърската офшорна компания „Импала Капитал Лимитед“. Въпреки холандския „инвеститор“ структурата и управлението на компанията си остават едни и същи от години, както и собствениците – Венцислав Георгиев и Жорж Веселинов. „Белла България“ е пловдивска компания. Докато Жорж Веселинов упорито отбягва медийната популярност, Венцислав Георгиев е известен купонджия и ловец. Прякорът му е Венци Кроасана, като това е свързано с първия пазарен продукт на компанията. Когато през 1992 г. се създава компанията „Съни“ ООД, тя е само малък производител на кроасани. През 1998 г. фирмата е вече пълен монополист, в полуготовите баници и точените кори. На пазара скростно се изстрелват едни и същи продукти под различни имена – „Фамилия“, „Белла“, като се създава впечатление на люта конкуренция между няколко производители. Опаковките са ярки, рекламата – щедра и атрактивна. Печалбите са огромни.
Още на този етап се използват некачествени продукти, особено мазнини, а според запознати хигиената в цеховете далеч не е на високо ниво. Въпреки това компанията си е изградила мрежа от покровители на различни нива в полицията, медиите, контролните орган, сред политиците с различни цветове.
През 1999 и 2000 г. тя навлиза на пазара с мазнини. Купени са няколко завода в Хасково, Ямбол, Пловдив. Маргаринът „Томи“ днес е най-рекламиран, друг е въпросът от какви мазнини е направен. Същите суровини се влагат и в тестените изделия. През 2001 г. фирмата се пререгистрира като „Белла България“ и става акционерно дружество. Започват да се множат сателитите й, като акционерите и истинските собственици остават тайна. През 2002 г. започва експанзията в месопре-работването. Евтини и некачествени колбаси стават популярни благодарение на агресивни реклами.
По възходящия път обаче има и някои дребни камъчета. През 2002 г. компанията получава от САПАРД 1,5 млн. евро, а след време още 1,5 млн. евро, за което съдействат тогавашни депутати от НДСВ. Помагат и кръгове от ДПС и БСП, които имат силни позиции в Земеделското министерство. Според запознати внасят се машини, които изглеждат като „нови“, а заплащането минава през офшорки. През 2008 г. ОЛАФ заедно с ГДБОП прави изненадваща проверка на част от документите на „новите машини“. Проверката е претупана набързо, като според запознати бил намерен начин да се умилостивят набързо и европейските чиновници.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи