Носенето на цървули е един от белезите за незавидното материално състояние до 30-те и 40-те години на XX век в селото и в града. В средите на занаятчиите това са бедните млади калфи и чираци. На село – предимно овчарите, и то в Западна България, носят цървули. Притежателят им е наричан „цървулан“. Неслучайно и депутатите в новоосвободената ни държава се занимават на две от заседанията си с народните обувки и с качеството им.
Третото обикновено народно събрание е открито на 10 декември 1882 г. и е закрито на 25 декември 1883 г. Негов председател е Димитър Греков (1847-1901), виден политик от Консервативната, а по-късно от Народнолибералната партия. След години той става министър-председател на България. Баща е на Александър Греков, известен за времето си дилломат и общественик. Заседанията на това народно събрание се провеждат в мъжката гимназия в София, на ъгъла на улиците. ”Московска“ и „Дунав“. По закон, приет през ноември 1882 г., след изборите, броят на депутатите е намален до 47. Също така се въвеждат условия за двустепенни избори и по-високо образование.
На заседанието в събота, 19 ноември 1883, народните представители разглеждат актуален въпрос, чието разрешаване е назряло: да се прекрати или да остане продаването и носенето на цървули от сурови, необработени кожи.
Депутатът X. П. Манафов задава въпрос към министъра на вътрешните дела и минисртър-председател Драган Цанков. Неговото изказване завършва с възклицанието: „Как да търпим тази воня, която селяните разнасят по пазарите на София!“.
Министърът, който е един от водачите на Либералната партия и е ярък радетел на конституционализма и русофилството, не присъства на това заседание, тъй като е зает. Цанков моли запитването на Манафов да му бъде изпратено. На следващото заседание от 22 ноември той отговаря точно и ясно.
Министърът припомня, че още през 1879 г, с указ на Негово Величество под № 151 от 5 септември 1879 г. се казва: „Запретено е да се сушат вътре в града кожи от заклан или от умрял добитък„.
Доктор Цачев взема думата след Цанков и изтъква: „Законът от 1879 г. не се съблюдава. Тъй като обикновено продавците на цървули държат последните в голямо количество, с остатъци от лой и месо по тях, следват гнилостни процеси и вонята е нетърпима. От това произлиза зараза на въздуха и опасност за общественото здраве. Селяните, които продават нещавени кожи, да си стоят в селата и да не разнасят нетърпимата смрад в града!“.
Драган Цанков, който е ядосан от своеволията на селяните, предлага: „Аз искам сега Народното събрание да вотира предложението ми за строго наказание на всички, които разнасят нещавени кожи в столицата, и да се определи конкретно какво ще бъде то!“.
Депутатът Михаил Велев има смелостта да се противопоставя на изказването на вътрешния министър. Той подскача и залива с разбъркани емоционални обяснения присъстващите: „Господа! Както се вижда, ще се забрани и на онези, които имат домазлък от 20-30 говеда (за хапване, за лично облажване -б.а.) и имат 30 души вкъщи, ако някое говедо умре, да нямат право да си направят царвули от кожата му, а да ходят в централния град и да дават сумати пари за щавени опинци. Да не могат да заколят една крава, когато остарее, и да облекат своите деца. Нашето население, господа, се ползва повече от нашия добитък и своите опинци, а не от тези, които се докарват от странство. Затова трябва да се земе предвид населението…“.
От своя страна Драган Цанков не оставя магарето си в калта и отговаря авторитетно: „В закона е казано, запрещава се продажбата в дюкяните на такива кожи. Продаваните по дюкяните, трябва да са щавени, а ако селяните си имат една суха кожа у дома и си я ползват за царвули, никой не би имал нищо против това. Става дума за дюкяните: било в града или в селата“.
Народните представители започват да шушукат в залата, а някои от тях се провикват: Аман от министри, дето повече са хойкали в чужбина, а по-малко си стоят у нас!“. Други пък тихо пригласят: „Амчи, тъй де!“. А трети започват да стават и искат да излязат навън.
Цанков остава невъзмутим от чутите думи, които са казани по негов адрес. Преди Освобождението, натоварен от Българската екзархия, заедно с Марко Балабанов, той отпътува в Европа. Там информира обществеността за положението на българите след Априлското въстание. По-късно, през 1886 г, емигрира в Русия. В България се завръща през 1895 г, след като пада от власт на Стефан Стамболов, и се заема веднага с възстановяването на партията си. През годините, когато Цанков е министър-председател и министър на вътрешните работи (1883-1884), той е недолюбван от домораслата интелигенция, от хората, които искат направо от нивата да скочат в Народното събрание.
Ядосан от хаоса в залата, председателят заповядва: „Понеже не се вижда добре, моля господа представителите, които искат думата, да не шушукат, а да се обаждат!“.
Депутатите Д. Попов и Г. Геров се изказват, че щавени цървули трябва да има само в градските магазини, а на село могат да са нещавени. Кожата да е силно осолена, нищо че мирише. След чутото доктор Цачев загубва търпение и става от мястото си с думите: Солта е хигроскопична, тя попива водата от месото по кожите, но не помага да се спре вонята. Какво пречи на притежателите на кожи да ги щавят, това не струва нищо!“.
Разбрал-недоразбрал, народният представител Г. Геров изпада в монолог: „И в селата има дюкяни с царвули. Тия трябва ли да бъдат щавени, или трябва да бъдат само с косми?“. Въпросът му разтърсва от смях залата. Министър Цанков въздъхва и взема думата: „Законът трябва да е ясен. Който иска да прави търговия, трябва да продава стока невредителна! В противен случай тя ще бъде конфискувана“. След изказването на Драган Цанков, депутатът Шиваров, приятел на Г. Геров, вдига ръка и със силен глас извиква: „Конфискувание на имот се запрещава!“. Щом Шиваров се успокоява, министърът на вътрешните работи заключава: „Господа, представители! Стенографираният текст може да се промени. Вместо „конфискувание“ да се каже „уничтожение“. Щом кожите са вредителни, правителството ще ги вземе и ще ги уничтожи!“.
В залата започват да се чуват гласове, а някои от депутатите стават и чукат с ръце по банките. Председателят Димитър Греков иска да сложи точка на безпорядъка и надвиква присъстващите с думите: „Темата е изчерпана!“. Народните представители са развълнувани и крещят: „Не, не е изчерпана!“. Депутатът М. Велев държи реч, в която се казва, че правителството е безгрижно към живота на селяните. Доктор Моллов, който отдавна вдига ръката си, за да вземе думата, става и започва дълъг монолог. Той казва на народните представители: „Чудно, че има още сред вас, който не разбират вредата от осолената кожа, пълна с лой и гноясало месо. Така една година една такава кожа се случи в София и двама умряха вследствие на това. Това нямаше да се случи, ако в града не дохождаха селяните. Дори от един селянин могат да се заразят много хора. Затова господин министърът на вътрешните работи е прав – нещавените кожи трябва да се унищожат“. В този момент депутатите Юр. Шишков, Списаревски и Г. Геров изкрещяват един след друг: „Отказвам се от такъв закон!“.
Накрая думата взема народният представител, банкерът Димитър Буров, баща на Атанас Буров. Той казва, че на селяните трябва да се даде срок от три месеца, за да решат съдбата на нещавените си кожи, и след този срок властите ще действат според закона. Всички гласуват единодушно с възгласи: „приема се!“
В това време депутатът Юр. Шишков застава пред колегите си и извиква: „Тишина! Кожата, каквато и да е – не бива да се хаби. Нашето семейство беше много бедно. Бяхме пет деца. Най-ранобудното първо обуваше единствените цървули за цял ден, а останалите ходеха боси. Веднъж сестра ми взе цървулите на майка ми, за да отиде на среща с любимия си. Но момъкът срамежлив, помайва се, върти се около нея напред-назад. Накрая сестра м и не издържала и казала: „Ей, ако ще ме целиваш, целивай ме, че мама чака за опинците!“.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи