“Момчето, което говори с морето на някакъв странен език…“ Дори само тази песен е достатъчна, за да вкара Панайот Панайотов в историята на българската музика. А той има и още много други хитове, които са му гарантирали мястото в залата на славата.
Срещнахме се с него и го разпитахме за хубавите моменти и перипетиите в кариерата му. А такива той има много – и от едните, и от другите. Панайот е на сцена от цели 37 години и за това време е натрупал не само богат репертоар, но и куп любопитни впечатления.
– Г-н Панайотов, как я карате?
– Търся начини да пея в Дубровник. Ориентирал съм се към близките нам балкански страни, и по специално към Хърватска. Имам подходящ репертоар за там. Не спирам да се занимавам с пеене. Непрекъснато ме канят по партита. Много често аз съм специалният подарък за рожденици, които са на моята възраст. А последната ми обществена изява беше на фестивала в Бургас това лято. Факт, е че песните ми вече повече от 35 години са си на върха. Щастлив съм, че имам такива хитове.
Един артист трябва или да е много популярен, или да е пробивен. Аз не съм постоянно на екран и във вестниците, но пък мисля, че имам вечни песни в репертоара си, които много яко ме подпират. От толкова години съм на сцената, че вече никой не може да ме измести. Започнах да пея, когато бях ерген. Тогава бях волна птичка и всичко, което хвърчеше, се и ядеше.
– Някога чувствали ли сте се недооценен?
– Редовно. Но няма значение. Човек на моите години става философ.
– Кой е най-трудният момент в кариерата ви?
– Каквото и да си говорим, безпаричието не е добра атмосфера за един творец. За всички тези години моята крива се движи нагоре и надолу, все още се движа и работя. Щом правя амплитуди, значи съдбата ми се изпълнява. Преди десетина години трябваше да взема трудно решение дали да замина в чужбина и да стана гурбетчия, или да си остана в България. Реших, че не трябва да правя генерална промяна. Избрах втория вариант и продължих да пея тук.
– А по времето на соца замисляли ли сте се да емигрирате?
– Разбира се. Имах и действителен случай, когато дори натисках една задна врата на летището в Монреал. Бяха ми казали, че там имало някаква порта и като мина през нея, ще ме хванат за… да не казвам за какво. Не можело да ме върнат. Бях на път за Куба и имах прекачване в Монреал. Видях въпросната врата и се огледах някой да не ме забележи. Натиснах да я отворя, за да мина през нея. Да, ама не! Вратата беше заключена. Много се смях след това с моите приятели, разказвайки им случката.
– Първият ви хонорар като певец?
– 27 лева. Тогава бях студент и работех в нощните столични заведения. Първата ми работа беше в бара на хотел „София“, сегашния „Радисън“. Бяха ме усетили, че мога, и ме наеха в музикално-артистичната програма.
– Имали ли сте проблеми с гласа си?
– Да, но не сериозни. Имал съм кръвоизливи. Един път в град Станке Димитров изнасяхме концерт и като тръгнах да пея, ми изчезна гласът. Слязох от сцената ядосан. След това не съм имал такива премеждия. Но пък са ми разбивали устата с микрофон. Бяхме на кораб, аз пеех, а пияни шведи танцуваха. По едно време бутнаха микрофона и той ми разби устата.
– Озвучителната апаратура създавала ли ви е проблеми на концерти?
– Да, това е тема за цяло интервю. Основният проблем на българина е отношението към апаратурата. Когато някой прави банкет или тържество, е склонен да даде хиляди левове за храна и алкохол – да е пълна масата. В същото време отпуска смешни пари за апаратурата. Отчайваща простотия!
Понякога има сложени две колонки и никой не го интересува, че на певеца може и да му изчезне гласът от напъване.
– Кои са любимите ви певци?
– Артистите у нас мразят да се хвалят един друг. Аз съм точно на другия бряг. Винаги, когато имам възможност, казвам хубавото за колегите. Според мен най-отгоре е Том Джоунс. Той е моят кумир. Данчо Караджов, Тони Димитрова, Силвия Кацарова, Петя Буюклиева са ми любими певци.
– А за Лили Иванова какво мислите?
– Каквото и да говорят, Лили си остава Лили. В чудесни отношения сме с нея, приятели сме. Конфликт в гилдията нямам с никого.
– Плюят срещу чалгата, но хората пак си я слушат…
– Много хора се опитват да ме убеждават, че времето на чалгата е минало, че тя вече не е интересна. Това не ми звучи много реално на мен. Ако действително е така и чалгата си е изпяла песента, нямам основание да не се радвам. Моят репертоар не е чалга. Някъде по средата е между тази и другата музика. Не съм го търсил предварително, така е станало. Пея вечни песни като „Охридското езеро“. Имам кумири сред балканските поп певци. В Югославия, когато измислиха техния си жанр, ние лапахме мухите.
– От дълги години сте със съпругата си Емилия. Някога имали ли сте кризи в отношенията си?
– Сериозни кризи не сме имали. Емилия продължава и днес да си е до мен и да ме подкрепя. Тя е моделиер и се занимава с кожени облекла. Много навътре е и в моята работа. Нейната подкрепа е важна за мен.
– Преди време коженото облекло беше ваша запазена марка…
– Така беше, но след като се наводни пазарът, престанах да нося кожени облекла. Стана ми безинтересно, мина ми желанието.
– Суетен ли сте?
– Да, и то много. Искам да изглеждам винаги добре. Внимавам какво ям и пия. Правя си джогинг за здраве от 25 години.
– Кой от вас двамата с жена ви е глава на семейството?
– Аз съм патриархът по стара българска традиция.
– Ревнувате ли се с Емилия?
– Постоянно. Жена ми е много красива блондинка и това не остава незабелязано. А винаги, когато има ситуация, в която и мен ме ухажват нетактични жени, и на нея й кипва. Чат-пат водим остри разговори, колкото да видим, че никой от двама ни няма право да се отпуска.
– Вярно ли е, че и Георги Парцалев ви е ухажвал?
– Така беше, били сме на много купони заедно. Тогава бях ерген, а с него бяхме само приятели. Не разбирам защо сега скочиха на Калоянчев, че е казал каквото си е било. Парцалев си беше неприкрит хомосексуалист, единственият, когото уважавам като артист и човек. Аз съм много внимателен към другите гейове и винаги гледам да има дистанция помежду ни. Парцалев обаче го уважавах.
– Какъв човек беше?
– Той беше много самотен. Когато беше на масата с компания, никога не позволяваше друг да плаща сметката, винаги настояваше той да се бръкне. Прави ли ви впечатление за какъв аристократизъм става въпрос? Това си му беше стил на него. Беше бохем и аристократ. Четох, че му тежало, че нямал деца. Защо да му тежи? Ама моля, моля, защо всички да сме еднакви? Аз в това отношение съм бунтар. Може би това ни беше еднаквото с него, че и той беше такъв. Парцалев тогава беше голям артист, а аз среден певец.
– Опитвали ли са се да ви цензурират?
– Да, доста пъти. Пеех много балкански песни, а нашите комшии продължават да са ми любими и днес. Тогава политиката на България официално ни забраняваше да се влюбваме в югославяните и това се отразяваше за голямо съжаление на песните. На мен понеже не ми дреме и тъй като никой не може да ми казва какво да правя, продължавах да си пея югопарчета. Имаше колкото искаш конфликти. Изнудвах нашите композитори да ми напишат балканска песен, а журито усещаше и казваше, че не можело. Отхвърляха ми се песните. Говореше се назидателно. В „Новотел Европа“ през 1982-1983 г. пеех евъргрийни и диско шлагери – общо взето световни хитове, бяхме ходили в Скандинавия. Точно тогава се запознах и със съпругата си Емилия. Имах си любима песен – „Ове ночи йедна жена мирно спава“, и я запях в оригинал на сърбохърватски. Един музиколог от Пловдив после написал доклад. Как така ще си позволявам да пея аз на сърбохърватски?! След това не ме пуснаха да изляза в чужбина. В досието ми бе написано, че не мога да представям България зад граница и това бе подчертано с червен маркер.
– Предлагано ли ви е да станете член на БКП?
– Нито са ми предлагали, нито пък съм искал.
– Имали ли сте срещи с Тодор Живков?
– Да, една единствена. Веднъж в заведението „Шатрата“ в Правец имаше парти и направихме сборен концерт. Тогава често се пееше на партийните величия, за да се забавляват. След като приключи шоуто, Живков дойде и се здрависа с всеки един от нас. Като дойде до мен, ми стисна ръката и каза: „Аааа…“. Демек певец съм и ме е разпознал.
– Разкажете за срещите си с Ванга.
– Митко Пенев написа песен за Ванга и преди да я издадем, отидохме при пророчицата с Емилия да й искаме разрешение. Пуснах песента на Ванга на Рупите, а тя каза: „Алал ти вера. Внимавай сега, като тръгваш, виж си дясната спирачка“. Тогава карах една шкода. На връщане се завъртяхме на пътя и тогава се сетихме с Емилия какво ни беше казала преди това Ванга. Ходили сме при нея и за здравословни проблеми на съпругата ми, беше много модерно да се иска мнението на пророчицата. Ванга и жена ми дори си намериха общ език. Емилия й подари елек и тя много се зарадва.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи