Нели Рангелова е сред най-обичаните поп изпълнителки у нас. На 7 ноември в зала „България“ тя ще представи новия си проект – акустичен концерт. На него ще изпълни 20 от най-емблематичните си песни в нови аранжименти с огромен бенд. За предстоящото събитие, за съвременната музика, за екстремните занимания на сина си и защо не е родила още едно дете певицата споделя откровено.
– Нели, защо реши да направиш акустичен концерт?
– Тази година пак се навършват различни мои юбилеи, но реших да не афиширам годишнините, защото ми се струва, че с това се прекалява. Иначе идеята за акустичен концерт отдавна ми се върти в главата. Краси Гюлмезов сформира бенда. Имам уникални музиканти – барабанистът е син на барабаниста на „Щурците“, басистът е син на Милица от „Тоника“, клавирист е Ники Томов, плюс струнен квартет. Вече доста време репетираме в студиото на „Балкантон“. Надявам се всичко да е перфектно.
Концертът ще е 100% на живо никакви плейбеци, никакви синбеци. Зала „България“ вдъхва респект и пред 1000 зрители ще направя нещо различно.
Министерството на културата също доста ми помогна, то се явява и мой съорганизатор. Има и финансово участие.
– Колко струва този концерт? Не е ли по-скоро за имидж?
– Абсолютно. Но си струва човек да го направи, защото всичко друго съм пробвала – и с мотори съм излизала на сцената, и с балети, и с бигбенд. Надявам се този концерт да е началото на един по-сериозен проект. Идеята е по-късно да издадем записа и на аудио под името „Акустична вечер с Нели Рангелова“. Мнозинството от близките ми приятели смятат, че зала, ”България“ е много голяма отговорност. Ще изпея над 20 песни, няма да имам време да почивам. Сама ще съм, макар че ще имам два дуета с Орлин, с Жоро Христов и Мария Илиева. Ще пея основно моя музика. Доста изненадани ще останат хората от новите аранжименти на моите песни. Любопитно ще е, че ще чуете и „Бум-бум“ с цигулки, макар че феновете ми останаха малко втрещени от тази песен, защото е етно. Новата ми песен „Танцувам в мрака“ също е в тази стилистика, но не винаги можеш да направиш хит. „Бум-бум“ се получи основно заради „Планета“ и „Пайнер“, които я завъртяха.
– Като спомена фолка, оказа се, че Анелия и Цветелина Янева ще правят подобни на твоя концерт около същата дата – 7 ноември.
– Те и двете могат да пеят. За мен това не е странно, защото и тези момичета ще започнат да търсят нова посока на изява. Със сигурност кръчмите омръзват. За мен тези места са шокиращи. Няма аплаузи, а бакшиши. Имам много смешен случай в САЩ, когато бях на турне. Дойде едно момче, което ми пъхна пари. Бях като ударена с ток и ги хвърлих. Попитах после организаторите защо не подаряват цветя, а бутат долари. Те ме погледнаха доста странно. Много са различни нещата в двата жанра. Аз си имам хонорар и всичко извън него ме обижда. Нашето поколение е свикнало на уважително отношение.
Освен това няма как да гориш в музиката, като пееш на пълен плейбек. Знам, че е шега, че Андреа е обърнала микрофона на обратно, но все пак някои неща не са приети. Днес не се свири с оркестри на живо, с което се трупа практика. Мен ме викат на участия сама, защото с 10 музиканти е много скъпо. Затова е важно човек да погалва понякога своето музикантско его. Идеята ми е този концерт да се пренесе и в други градове догодина. Много се радвам на дует „Ритон“ и на тяхното турне с 35 човека екип тази година. Поздравявам и тях, и Лили, и Марги Хранова, и Жоро Христов за тяхната инициативност.
Лошото е, че нямаме спонсори за по-чести изяви.
– Как се случи така, че успя да привлечеш Министерството на културата на своя страна?
– Най-напред трябва да отбележа, че те се сетиха и бях отличена с почетен знак „Златен век“ от министерството за принос към културата и изкуството. Тогава още си казах, че явно министърът се сеща и оценява хората от моето поколение. Направих среща с г-н Рашидов. Споделих плановете си с него и той с удоволствие се съгласи да ми помогне. Досега никога не съм се обръщала към тях. Вежди има чудесно отношение към хората на изкуството. Навремето Емма Москова по един букет не ни изпращаше, когато пълнехме НДК. Но най-прекрасно отношение към нас е имало от страна на Георги Йорданов, който преди време ме поздрави и уважи за 30-годишния ми юбилей.
– Но не е ли скандално, че бюджетът на Министерството на културата е десет пъти по-нисък от този на МВР?
– Много скандални неща има. Но не само хората на изкуството имаме проблеми. Лошото е, че ние сме много подразделения: музика, читалища, театри. Трябва да бъдем подкрепяни. Нужни са ни промени, трябва обикновените хора да можем да плащаме без проблеми парното, да имаме достъп до здравеопазване, до образование и т.н.
Но знаеш ли какво забелязвам -младите колеги в момента не създават българска музика. Хитовете от тази година са извън нашата стилистика. Всички станаха рапъри и R&B певици. Това няма да ни съхрани като нация. Къде отидоха комбинациите между народни напеви и поп музика? Навремето имаше допир между тези жанрове в песни като моята „Що ли те чакам още“.
– Ти би ли записала песен с Криско, който е така актуален в момента?
– По-скоро бих работила с „Ъпсурт”. Много ги харесвам. С тях мисля, че имаме повече допирни точа, отолкото с най-новата вълна музиканти, която сега се слуша. Каквато и песен да направя обаче, не мисля, че ще стане някакъв голям бум, защото нямаме достатъчно медийна подкрепа.
Няма значение на колко години е един изпълнител, ако има качествена продукция. Аз преди време пробвах в албума ми „Раздвоена“ само млади автори. Тогава обърках публиката – не ме прие нито моята аудитория, нито младото поколение. Може би грешката беше, че младите музиканти не писаха за мен, а за себе си, а аз само влагах моя глас. Сега на концерта няма да изпея нито една от тези песни.
Най-любимата ми моя песен е „Мой стих“. Всъщност от цялата ми дискография има едва 2-3, които не одобрявам. Дори не си ги спомням. Интересното е, че имам само 8 албума, а повече от 500 песни. В един моментстрашно много записвах, въртяха се по радиото, но не ги издавахме на носител. Просто аз пътувах непрекъснато по фестивали.
– Къде ходиш на участия в момента?
– Канят ме страшно много по годишнини, по частни партита, на фирмени празници, на общински. Винаги откликвам на покани на колеги за техни концерти. Трябва да се уважаваме един друг.
– Синът ти казва, че не слуша твои песни.
– Нормално. Той е на 16 години и би било изкривено да харесва музиката ми. В началото обичаше paп, после мина през твърдо. Сега слуша модерна музика, включително и чалга. Но това не ме тревожи, защото мисля, че понеже момичетата слушат фолк, момчетата трябва да са наясно с тази музика.
– Притеснява ли те посоката, в която той е поел – вече е републикански шампион по планинско колоездене?
– Ако някой ми беше казал, че синът ми ще стане спортист, нямаше да повярам, тъй като аз съм извън всякакви такива занимания. Да не говорим за екстремен спорт. Отдавна разбрах, че няма да пее, поне се справя добре като диджей.
Най-напред започна да кара мотор, после АТВ, сега – колело. За две години натрупа много опит, като се запали от клипове в интернет. Три колела купихме, докато уцелим подходящото. Мислех, че това ще е поредното му хоби, но той е толкова надъхан, че се стреми вече към международни изяви. В началото не обръщах много внимание, докато той директно не ме попита защо не го подкрепям. Тогава си дадох сметка, че това е важно за него и трябва да го окуража. Тази година има четири първи места, три втори, стана национален шампион в неговата група. Всяка събота и неделя сме по трасета. Най-смешното беше, че на едно състезание, където се слуша само хард музика, бяха пуснали „Мой стих“.
Щастлива съм, че виждам млади хора да тренират. Ако имаше повече информация за техния спорт, щеше да е страхотно. Децата са адски талантливи. Засега синът ми е само с охлузвания и леки травми, опазил ни Господ. Треперя всеки път, но виждам ентусиазма му.
Бащата на Марти е много амбициран също. Обикалят заедно по трасетата, засичат време. Сега е решил, след като завърши Италианския лицей, да учи в Италия, защото там има най-добрите условия за този спорт. Аз не мога да му давам тон в живота какъв трябва да стане, това ще е негов избор.
– Говорите ли за секс, за любов?
– Разбира се. Неговите приятелки са все от Монтана, откъдето е нашият род. Но ми обяснява това с факта, че тук няма време от тренировки и училище да обикаля по молове с девойките и затова флиртовете му са основно през ваканциите там. Секса пък сме го объсъждали още когато беше много малък.
– Вашата комуникация може би е толкова добра, защото си била осъзната като личност, когато си станала майка.
– Така е, защото аз го родих на 37 години. Ако трябва да съм откровена, тогава всъщност поисках за първи път да стана майка. След това може би отново трябваше да родя, но някак си кариерата тръгна отново, а и Марти има три сестри по линия на баща си. Те живеят в Америка, едната се ожени там. Марти бе на година и 8 месеца, когато започнах пак с концертите, крастата отново ме обзе и оставих идеята за децата. Държа да кажа обаче, че за мен не славата, а пеенето е водещото в работата. В началото не се и сещах за това, че съм добила популярност.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи