Да се влюбиш в коза не е често срещано явление, но именно една коза променя живота Михаил Билалов и го връща към актьорската професия.
През 1989 година талантливият младеж завършва ВИТИЗ в класа на професор Николай Люцканов и още като студент се снима във филма на Рангел Вълчанов „А сега накъде“. Няколко години по-късно въпреки, че получава „Аскеер“ за изгряваща звезда, той заминава във Франция и започва живота си отначало. Изкарва парите си като готвач, асистент в рекламна агенция, а накрая завършва ландшафтна архитектура.
И почти след 20 години режисьорът Явор Гърдев се сеща за него и го върне за българската публика като Мартин в „Козата, или коя е Силвия?“.
Това е минало, а сега култовата вече пиеса на Едуард Олби ще се играе за стотен път на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Тържествата за юбилейното представление започват на 16 октомври и продължават три дни. Билалов има руски корени, но не обича да го коментира. Баща е на две момичета – Данае-Анна и Олга-Елена. Майка им е японка и се казва Санаие.
– Какво се случи с „Козата…“ от първото й представяне у нас досега, господин Билалов?
– Порасна, разви се като представление, екипът се консолидира и се прочу. От „Козата…“ излезе младият актьор Иво Яръков, който започна своята кариера. Искам да поздравя хората, с които създадохме спектакъла и специално железния екип. Сценографът Никола Тороманов, актьорите Юлиан Вергов, Бойка Велкова, техническите сътрудници. Учил съм се от всеки един от тях. И проектът не е моя изключителна заслуга, а обща. Да направиш стотно представление не е шега работа. Наскоро видях Вальо Ганев, който има вече 200 представления на “Контрабасът“ и се радвам за него. Това са редки неща, които ни правят щастливи.
– Когато ви повика Явор Гърдев, колко време не бяхте играли в театър?
– Поигравах във Франция тук-там. Реално не бях играл голяма роля от поне 7-8 години, като изключа един Хорацио в Нормандия. Но не се реших трудно, защото Явор ми изпрати текста на пиесата. Всеки нормален актьор, ако го прочете, не би трябвало да се откаже.
– Много силна роля направихте и в „Нощна пеперуда“, на пак под режисурата на Явор Гърдев.
– Слава богу, тази роля нямаше нищо общо с останалите и това беше причината да я приема, защото не искам персонажите да се повтарят. Образът на военен, който се влюбва в магията на театъра чрез едно момиче-момче, много ме поблазни. Явор го предложи и слава богу, успяхме да го направим в един промеждутък от време между мои снимки в киното и негови представления в Русия. Много съм доволен поради две причини. Тази роля ми позволи да се върна към корените на театралното изкуство и на изкуството като цяло – дума, която ние затворихме в речника си много години назад, защото смятахме, че е нещо забранено. Другото е, че успяхме три месеца да бъдем отново малко на небето. За мен бе голямо удоволствие да се върна към работата в екипа на Явор Гърдев. Късмет е за младата колежка Весела Бабинова, че започва кариерата си с такава роля, която беше оценена и с награда. С текст неочакван, драматичен, смешен, нещо, което е благо за душата на актьора.
– Какво става с бизнеса ви във Франция, окончателно ли ще се установите у нас?
– Поне засега нямам намерение да се връщам. Бизнесът ми не е западнал но е в позиция „статус куо“. Не, че съм оставил нещата в чужди ръце, но имам хора, които се занимават с това. В момента не летя, защото имам ангажименти с „Под прикритие“ до края на октомври. Поне до Нова година имам плътно работа тук.
– За радост на театралите сценаристите на „Под прикритие“ вкараха героя ви Джаро в затвора. Значи ли, че няма да ви видим вече в сериала?
– Не значи, но в момента сериалът не ми е на дневен ред.
– Докато другите актьори ходят по чукарите да снимат, вие не сте там. Това все пак обърква зрителя?
– Нека го обърква. Това не значи, че не действам. Джаро има своя линия, която не е по-малко действена и ужасна. Пък и неговата работа не е по чукарите и по екшън сцените. За тези неща си има хора, които са платени. Основният кастинг за този сериал беше „Козата…“. Без нея аз нямаше да видя сериала. И ето, че индиректно пак се връщам към избора на Явор Гърдев, защото този негов избор се повтаря и в киното. Благодарение на Явор аз имах достъп до тази роля.
– Остава ли ви време за приятелите и роднините ви в Бургас?
– Приятели не останаха – освен един. Там вече ги няма предишните хора. Те бяха интересни, бяха бохеми, можеше да се говори с тях. Някак си селото е отишло там и това личи по улиците. Но сигурно, когато отминат две-три генерации, с времето ще се промени. Баща ми почина през 1997 година. Така че нямам особен интерес да ходя там ако не са майка ми и морето.
– Майка ви е актриса. Следи ли изявите ви, радва ли се на вашата популярност?
– Знаете, че в пресата нещата не са брилянтни, така че тя започна да свиква. Жалко, че вестниците не стават поне за тоалетна хартия, иначе можеше да има полза от тях. Едно време ставаха, сега има по-добри варианти, така че не ги купувам. Извинявам се, че говоря така. Брат ми, Бог да го прости, беше спортен журналист. Разликата ни е 10 години. Казва се Огнян Стефанов Атанасов и работеше във вестник „Футбол“. Покрай него винаги съм имал представа за журналистиката като сериозна работа, в която има анализи и тежест на обосновани мнения, а не чисти обиди
– Жълтите медии ту ви развеждат, ту ви намират нови любовници сред колежките. Каква е истината?
– Не мисля, че с това трябва да занимавам хората. Но знаете, че в България има тотална липса на тематика. Писанията им не ме притесняват, защото толкова си противоречат едно на друго, че няма кой да им повярва. Нито съм се развеждал, нито смятам да го направя, това е истината. Чудя се само толкова ли нямат теми, та се блъскат в гугъла и се ровят в личния живот на хората.
Разбирам, че в скандалната преса това е честа практика, но съм го открил и в други вестници, които се водят сериозни. Журналисти, които нямат работа, влизат в чужди страници във Фейсбук. Някаква духовна мизерия. Това е жалко, защото не би трябвало да бъдат журналисти, а селски клюкарки.
– Как японската ви съпруга понася българската действителност, която и за нас е непосилна?
– Имаше момент на сериозност в началото, но аз редовно й чета статиите, които ми попадат. Поне за това стават, че можем дружно да се смеем. Но откакто това се превърна в рутина, никой не се занимава с тях, претръпнал съм. Започнах със скандална пиеса – в България не пристигнах на бял кон, а на бяла коза. Какво повече от това да измислят? Те нямат въображение за това. С кого съм спал, кой ме е пипал, вече не е интересно.
– Къде учат децата ви?
– Във френско католическо училище. То съчетава качество и цена. Такива са ни убежденията, но понеже никъде няма православен лицей, а и в България още не съществува такъв – чудя се защо -ги записах в едно добро училище, в което има дисциплина, много се учи и много се държи на изконните ценности като уважение, внимание какво говорим, как, къде и защо го казваме.
Трагедията на България е, че са унищожени причинно-следствените връзки, особено в образованието. Нещо се прави, но никой не може да каже защо, някой говори нещо, но никой не може да каже какво, всеки прави каквото си иска. Не е лъжа, че агресията и престъпността се убиват със сериозно възпитание. За това трябва работа, бюджет, някакво национално съзнание, но такива неща няма, така че сме на принципа „каквото стане“.
– Момичетата ви знаят ли български език?
– На 10 и на 7 години са. Говорят много добре български. Идват през ваканциите, свикнали са с България от бебета и са известни фигури в Бургас.
– Движейки се по улиците на София, какво забелязвате, има ли промяна?
– Сградите не ме впечатляват особено, тъй като съм виждал какви ли не по света. В крайните квартали като цяло се строи грозно, насипно и диво.
Дори и да има предварителен план за 50 или 20 години, което е минимумът, той не се изпълнява по никакъв начин. Една насипна бетонна грозотия е в околностите на София
– Вашата специалност е ландшафт, какво ще рече точно?
– Това е специалност от архитектурата за всичко, което е външно оформление. Правя проекти за ловни паркове и междуградски пространства. Журналистите тук често употребяват думата „градинар“. Бих искал да бъда, но за съжаление, не мога да копам. Даже една ваша колежка ме бе нарекла „най-добрия артист сред градинарите“. За строежите по морето не говоря, защото отдавна не ходя на море в Бургас, а като всеки нормален човек предпочитам Гърция. Там е по-евтино от българското Черноморие и не плувате във фекалии, а плащате по-малко и плажовете не са пренаселени. Смятам, че голяма част от курортите ни по Черноморието ще умрат. Така са се насипали един върху друг, че дето се казва, си се оригват в ушите.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи