Съпругата на Петко Каравелов – Екатерина, отхвърляла няколко пъти предложенията му за брак

  Когато вижда за пръв път своята бъдеща съпруга, тя е на 11 години, а той e вече мъж с мустаци. По това време Екатерина – момиченце от бедно русенско семейство, живее в дома на Лермонтови, руски аристократи в Москва. Тя е обградена с обич и грижи, а бъдещият министър-председател на България Петко Каравелов е студент в Русия. За първи път се виждат у общи познати на Лермонтови, които благосклонно канят „на дача“ бледия българин, учител на дъщеря им, за да го нахранят както трябва. В спомените на Екатерина Каравелова при тази среща чорлавият бъбрив младеж е отегчителен с неговите хапливи шегички. Той не пропуска възможността да подразни девойчето, че е забравило майчиния си език. Предизвиква я още с изказването, че тя, както изглежда, няма да напусне богаташката къща, за да се върне в бедна България.

След три години отново се виждат на едно любителско театрално представление. Младият мъж е така смутен от вида на девойката (тази вечер тя за пръв път е с дълга рокля), че почва да заеква и не може да си спомни фамилията й. Той обаче измества съседа й в ложата и до края на театралното действие й говори – за нейно неудоволствие, отклонявайки вниманието й от пиесата на Шекспир. След още три години, тя завършва с пълно отличие гимназия и през август 1878 г. се връща в родния си град Русе. Месец по-късно получава писмо от Петко Каравелов с предложение да стане учителка във Видин, където той е вицегубернатор. Тя отказва. Тогава Петко Каравелов намира повод сам да отиде в Русе.

Срещата им, за която тя разказва десетилетия по-късно, потвърждава нейното впечатление за безцеремонност, нетактичност, липса на „бон тон“ у този ухажор. Той пристига в обедните часове, когато майка и дъщеря се приготвят да отидат на гости. Каравелов свойски се разполага на масата, изсърбва си кафето, отказва сладкото и се впуска в дълги приказки. Когато му казват, че трябва да излизат, той се самопоканва за вечеря. Непохватният ерген започва честичко да гостува в къщата на „момата“ – даже не по веднъж, а понякога и по два пъти на ден, в нарушение на всички правила за приличие по това време. Каравелов й прави предложение за брак. Тя отказва почти с негодувание, защото

изцяло е погълната от мисълта да продължи следването си в Русия и да стане лекарка. За целта отделя пари от учителската си заплата и води оживена кореспонденция с руските си познати. През следващата година умира Любен Каравелов и брат му Петко е отново в Русе. След погребението той чука на познатата врата. Младата жена е удивена – този мъж наистина е скаран с приличието, след като в такъв момент подновява предложението си за брак. Тя отново му отказва, макар да става ясно, че студентството се отдалечава, защото не й достигат определените от закона години.

През август 1879 г. Каравелов е в Русе за предизборната кампания, а месец по-късно е вече депутат в Първото обикновено народно събрание. Пак се редят вечери с оживени разговори и чаши чай, отново се отваря дума за нейното съгласие за брак. „И не зная сама как на 4 октомврий аз бях вече официална годеница на Каравелов, избран за русенски депутат…“, ще каже тя след години, като веднага добавя, че не е искала да се омъжва, че „сърцето ми още спеше“.

Както изглежда, това е самата истина, защото не си ушива дори сватбена рокля, а към подробностите по приготовлението за обреда е напълно равнодушна. До последния ден преди венчавката тя преглежда тетрадки в училището. Веднага след сватбата, в понеделник, отново е в класната стая.

Нейното държание след първата брачна нощ дава основание на градските клюкари да пуснат приказката, че младоженците изглежда отдавна консумират своята любов. Истината е, че физическата страна на брака й е непозната, дори беглите милувки по време на годеничеството я смущават и тя ги отбягва. Това, което я увлича у Каравелов, е неговата пламенна обвързаност с политическите идеи които трябва да дадат на България възможност за бързо развитие: …..инстинктивно аз чувствах, че той иска и се бори за общо добро. Аз си давах дума да му помагам от все сърце“.

Първата им брачна нощ всъщност… не се е състояла, защото младата булка се увила „като пашкул“ в леглото си и изгледала с явен ужас младожеца, съблечен по бельо. Объркан и стъписан от нейната реакция, Петко Каравелов я целува по челото и си ляга в друго легло. Цял месец го държала Екатерина далеч от брачните сладости, защото в детинското си невежество (разликата им е 17 години) тя и не подозирала, че има и нещо друго в семейното съжителство, освен целувки и милувки. Десетилетия по-късно някогашната първа дама на България откровено изповядва: „За мене актът бе не наслада, а отвратително насилие…И така си бе до рождението на първото ни дете, Рада – 18.Х.1880 г. в София“. Ще минат години. Крехкото девойче ще стане красива млада жена, ще изгуби първото си дете ще роди още две – Виола и Лора, които ще й донесат и радост, но и голяма болка. Ще бъде наистина пръв сътрудник и секретар на съпруга си, който става четири пъти министър-председател на България, но и на няколко пъти е в немилост, лежи дори в затвора – жертва на политически страсти и домогвания до властта. До края на живота си, дори когато косите й побеляват, той ще я нарича „девочка моя“, а нейната любов ще издържи всички превратности на съдбата. Останала вдовица, на 43 г., все още много привлекателна, тя с възмущение отхвърля предложенията да бъде отново нечия любима и съпруга.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: