Киото е изтънчен като маниерите на гейша. Деликатен като вишнев цвят. Древен като драконова сьлза, изискан като чаен ритуал и съвършен като бонзай, поставен до императорското ложе. Въздухът там е различен, наситен с останали във времето отгласи от неразбираеми за европееца традиции и ритуали. Да се разходиш през Киото означава да извървиш многовековния път на японската история.
Старата столица на Япония приютява императорския двор от 794 до 1868 година. В продължение на дванадесет века, тя е център на естетиката, музиката, театъра и танците.
Най-популярната част от града бил квартала Гион. В него живеели най-изисканите гейши които забавлявали и обслужвали императорския двор и феодалите.
Като по чудо, незасегнат от бомбардировките през Втората световна война, градът съхранява около 20 процента от всички исторически ценности. В това число са около 1700 будистки храма и над 300 шинтоистки светилища. Днес той е единственият голям град, където все още могат да се видят традиционните японски къщи.
Кинкакуджи или Златният павилион е един от най-известните храмове в Япония. Той е построен през 1397 година от шогуна Ашикага Йошимитцу, който пожелал след смъртта му къщата да се превърне в будистки храм. Целият павилион, освен мазето, е покрит с чисто злато и в него се пазят много от реликвите на Буда. Пагодата е изгорена до основи от психично болен монах през 1950 г, но само за 5 години е реставрирана напълно. Тя е обявена за световен паметник на културата през 1994 година.
Сребърният павилион Гинкакуджи е издигнат през 1480 година. Той двуетажен, а покривът му има форма на пирамида. Тук се намира известният Път на философията, който се извива по протежението на елегантен воден ръкав. През пролетта по цялата му дължина цъфтят вишни.
Храмът Киомизу е комплекс от стари пагоди, изградени през 778 година. Повечето от тях са многократно разрушавани и опожарявани през вековете, но известният шогун Токугава Иемицу ги възстановява през 1633 година.
Основната сграда Хондо е обявена за национално съкровище. Нейните дървени балкони и неповторим покрив, наклонен в няколко посоки, са уникални. Във вътрешността на сградата е разположен религиозен олтар. Той е заобиколен от множество будистки статуи.
Централната е на Бога с 11 лица Триетажната пагода Санджуното е най-голямата в Япония, в която се намира образът на Великото слънце Буда. Тук е и често посещавания Камък на влюбените, разстоянието до който се изминава със затворени очи. Според поверието любовните желания на човек ще бъдат изпълнени, ако той не се отклони и успее да го докосне, без да гледа.
Будисткият храм Риоанджи е построен през 1450 година. Той е известен със знаменита си каменна дзен градина. Тя е покрита с бял пясък. Върху него са разположени 15 черни необработени камъка, обградени със зелен мъх. Според вярванията, ако успееш да обхванеш с един поглед всички 15 камъка, ще постигнеш духовно съвършенство. Храмът има голямо културно и историческо значение и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Съзерцание на цъфналите вишни
Сакура на японски означва вишна, а в буквален превод – „принцесата на дърветата-цветя“. То произлиза от името на легендарната благородничка Коно-хана-сакуя-Химе, която според преданието паднала от небето върху едно вишнево дърво. Всяка пролет, когато слънцето пробие мрачните зимни облаци, милиони хора се стичат в парковете и градините на храмовете, за да се любуват на цъфналите вишни. Пъпките се разтварят само за няколко дена, след което вятърът издига деликатните бели ли-стенца във въздуха и плавно ги приземява обратно на земята. Тяхната нежност и мимолетност са вдъхновявали много поети. Те използвали цветчетата, като символ в произведенията си за преходността на живота и неумолимото действие на времето. Много известна антология посветена на сакурата, е „Кокиншу“, която е събрана през епохата Хеиан. Съзерцаването на цветовете в Япония е сакрално. Истинските ценители се отправят към планината Йошино, недалеч от Киото. Тя е покрита с десетки хиляди вековни дървета, разположени на различна надморска височина. В подножието на планината те започват да цъфтят през април и до края на май постепенно стигат до върха.
Хапнете суши с топло саке
В миналото Киото е бил популярен не само с изтънчените си гейши, но и с най-изкусните си занаятчии. Днес работилниците на техните потомци са разположени из тихите странични улички на историческите квартали на града. Те продължават да бъдат известни със своята изящност и художествено майсторство. Тук и до сега се шият изискани традиционни кимона. В старата столица има изобилие от ресторанти, в които се предлага традиционна японска кухня. Там се сервира темпура – панирани морски продукти и зеленчуци, всички възможни видове суши и традиционният сладкиш от оризово брашно уагаши. Не трябва да се забравя и сакето – оризовата ракия, която се сервира топла в малки чайници и се налива в още по-миниатюрни чаши.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи