Силната пристрастеност към цигарите коствала живота на комунистическото величие Огнян Дойнов. Бившият член на Политбюро пушел по няколко кутии на ден, като любимите му марки били „Кент“ и „Силк кът“. Понеже през ръцете му минавали хиляди цигари, пръстите му били пожълтели от никотина. В края на 90-те някогашният висш партиен и държавен кадър заболял от рак на белите дробове и в крайна сметка издъхнал в страшни мъки. Починал във Виена, където прекарал в изгнание последните години от живота си.
Първите симптоми, че нещо със здравето на Дойнов не е наред, се появили през 1997-а. Един есенен ден той се връщал от Москва във Виена и на летището в австрийската столица се почувствал отпаднал. Трудно му било и да диша. Прегледалите го доктори установили, че сьрцето му работи неритмично. Препоръчали сърдечна операция.
В началото на следващата година Дойнов легнал под ножа. Сложили му няколко байпаса и му подменили клапа. Почувствал се той по-добре, но въпреки това спрял цигарите. От пушенето се отказал с никотинови лепенки.
През лятото на 1999 г. бившият член на Политбюро отново закъсал със здравето. Взели да го мъчат силни болки в кръста и крака. Спешни изследвания показали, че страданието се дължи на метастази, появили се вследствие на рак на белия дроб. Явно дългите години тютюнопушене били оказали фатално влияние върху организма на БКП политика.
След химио – и лъчетерапия състоянието на Огнян Дойнов се подобрило. Уви, не за дълго. В самия край на 1999 г. туморът отново се активизирал. ВИП пациентът за пореден път влязъл в болница и с малки изключения лежал под медицински надзор до края на дните си. В началото на февруари 2000 г. на Дойнов му бил направен ядрено-магнитен резонанс. С него се установило, че ракът е дал разсейки и в мозъка.
Научил, че е обречен, бившият член на Политбюро решил пак да опита сладостта от тютюневия дим. Поискал да му дадат да си запали цигара. Точно тогава се заел да прави и завещанието си.
Дойнов склопил очи на 13 февруари 2000 г. в 6,30 часа. В последния му земен миг край него бил синът му Росен. Той е собственикът на фирмата „Тера груп“, изградила нашумелия комплекс „Магнолия“, в който преди време под наем заживя лидерът на БСП и ексминистър-председател Сергей Станишев.
Вече стана дума, че последните 10 години от живота си Огнян Дойнов ги изкара в Западна Европа. Да се пресели в чужбина, му се наложи заради гоненията, на които бе подложен у нас. В зората на демокрацията Дойнов бе заподозрян, че е изнесъл зад граница милиони държавна пара. Срещу него и други соцвеличия бе заведено и дело за раздаването на помощи за братските компартии.
Макар на бившия член на Политбюро и ексвицепремиер да му бе забранено да напуска страната, той някак успя да избяга от България на 14 април 1990 г. Съществуват сериозни подозрения, че за преминаването му през границата е помогнал тогавашният президент Петър Младенов.
Първите няколко години от изгнанието си Дойнов живя в Лондон. В английската столица той започна работа при скандалния милиардер Робърт Максуел. Огнян беше дясната ръка на заможния чехословашки евреин в бизнеса му със страни от Източна Европа. Заплатата, която получаваше, бе 110 хил. английски лири годишно. В Лондон Дойнов обитаваше апартамент, който днес е собственост на британския премиер Гордън Брауи.
След смъртта на Максуел бившият член на Политбюро се пресели във Виена. Там си купи къща на два етажа и продължи да се занимава с бизнес. Говори се, че в австрийската столица е помагал в сделки на руския мултимилионер Григорий Лучански, на Илия Павлов и Майкъл Чорни. Според мълвата именно Дойнов стои в основата на първата продажба на „Мобилтел“ – тази, след която компанията стана собственост на руския алуминиев крал.
В същия период главен прокурор на България бе Иван Татарчев. Той безуспешно се опитваше да върне Дойнов в родината, за да го изправи на съд. Ексобвинителят дори ходи във Виена, за да преговаря със забегналия комунист. Онзи тогава искаше имунитет срещу предоставяне на документи, уличаващи Андрей Луканов в далавери и престъпления. „Попитах Огнян Дойнов: „Как успя в една чужда страна да създадеш такова богатство?“. „Започнах с 500 долара“, отговори той. Като ми каза това, му рекох: „Бъди жив и здрав. Няма какво да говорим повече“, разправял е бившият обвинител №1.
По настояване на Татарчев Дойнов дори бе арестуван във Виена.
Полицията го тикна в килия с още трима души, но няколко дни по късно го пусна на свобода. Австрийската държава отказа да екстрадира превърналия се в крупен бизнесмен комунистически политик и го остави да си живее на спокойствие.
Огнян Дойнов е роден на 15 октомври 1935 г. в Гара Бов, припомнят запознати. Завършва средното си образование в ловешката езикова гимназия, а висшето си – във ВМИ през 1964 г. После става директор на „Корабоимпекс“ и търговски представител на България в Япония. Именно службата му в Страната на изгряващото слънце допринася за неговото израстване в държавната йерархия.
Годината е 1970-а. В Осака, Япония, се провежда световното изложение ЕКСПО, на което присъства Тодор Живков. При престоя си в азиатската държава Тато се запознава с работещия там Огнян Дойнов. Търговският представител му прави силно впечатление – силно увлечен е по високите технологии, интелектът му е завиден… Затова генсекът решава да прибере Огнян в България и да използва потенциала му. В София Дойнов е назначен за консултант в Държавния съвет, а по-късно и за секретар на ЦК на БКП, както и за член на Политбюро. През 80-те се издига до министър на машиностроенето и заместник-председател на Министерски съвет.
През 1988 г. Тодор Живков сваля доверието си от своя доскорошен фаворит. Подозира го, че е взел рушвет от ирански бизнесмени – луксозен автомобил. Назначена е и спешна проверка по случая. „Постъпили са сведения, че си получавал подаръци и коли… А не трябва да се дават поводи да се говори така“, заявява Тато, когато уволнява Огнян Дойнов. Така роденият в Гара Бов партиен кадър се разделя с всички заемани от него високи постове. През декември същата година е изпратен посланик в скандинавските държави.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи