Албена Михова отново се завърна в „Пълна лудница“ в образите на някои от популярните звезди на Нова телевизия. Отделно е сред лицата на новия „Баш бай брадър“. Преди дни пък бе премиерата на последния й спектакъл – „Суматоха“ на Мариус Куркински. Тя разкрива подробности не само за професионалния, но и за личния си живот. Обяснява защо още й е рано за второ дете от гаджето й Тома от „Мюзик Айдъл“ и споделя забавни подробности от съвместното си битие с Руслан Мъйнов.
– Албена, имаше наскоро премиера с Мариус Куркински по пиесата на Радичков „Суматоха“. Това първата ви обща работа ли е?
– Мариус направи една много сериозна разработка на пиесата. „Суматоха“ е много сложна, Радичков не е за всеки зрител, не е и за всеки актьор. Мариус внимателно подбира артистите, с които работи. Досега четири пиеси сме правили заедно, явно съм харесана от него по някакъв начин. Много хубаво се работи с него, не натиска актьорите. Аз тръгнах да играя смешно моята роля, но той ме прекъсна, след което я направих съвсем различно с неговите консултации. Никой досега не ме е виждал в такава светлина. Тези, които са ме гледали, ми казват, че монологът ми ги хваща за гърлото, буквално. Повечето хора ме възприемат само в комедийна светлина. Това е малко кофти, защото още от ВИТИЗ веднага ти лепват етикет. Може би това идва още от времето на „Хъшове“ и имитациите, които правех там. Но аз още от първи курс играя много в театъра, пътувам из страната. Актьорът се храни от сцената там именно научаваш много, различно е от телевизията. При имитацията имаш рамкиране на емоцията. Спомняш си първия ми известен образ – Елена Костова. Там си затворен и не можеш да избягаш. Ако някой очаква някога да напусна театъра, има да взема (смее се).
– Как попадна в „Пълна лудница“?
– Бях в „Бай брадър“ в началото. Тъкмо бях родила, имах малко дете и си търсех работа. Изведнъж ме поканиха, защото били чули, че съм била добър имитатор. Не само че съм била, но и съм, казах им аз. Пускаха ми различни епизоди на „Биг брадър“. Със Зуека имахме страхотни попадения в първия „Бай брадър“. Тогава имитирах Стойка, Зейнеб, Иванина… Митко Рачков пък игра Даниела-Манол. Пускам си понякога в интернет точно сценката между нея и Иванина, в която се разтриват. Умирам да се смея. Самата Даниела веднъж ме видя на пазара и крещи: „Албена, Албена!“. Мислех си, че ще иска да ме бие, а тя само ми вика: „Много си готина!“. Никой не ми се е сърдил за това, че го имитирам.
– Венета Райкова как реагира на шаржа в „Зловещо“?
– О, съмнявам се Венета да се сърди, защото тя има чувство за хумор. Надявам се нея да я правя добре. Ние малко пресилваме нещата при имитацията. Още влизаме в цикъл, защото бяхме спрели да имитираме, докато бяхме в Би Ти Ви.
Аз обичам нови образи обаче, искам различни неща, защото иначе ми доскучава. Вчера снимахме Ирен Кривошиева, Влади и Мариана Попова – съответно аз, Геро и Мария Игнатова. Само за някакви пръдни ставаше въпрос. Като почнахме да го играем, умряхме от смях. Мария много се вживява и й се получават нещата. Не всичко на всеки се удава, затова съм „за“ да се обсъжда какво от кого ще се играе. Само при Митко няма празно, той може да играе всичко. Ние се познаваме отпреди това с всички и затова ни е толкова смешно.
– Колко е твоята заплата в театъра?
– Нормална заплата, не е много. Варира в зависимост от ролите и бонуси-те, които получаваме за тях. Но се учудвам, че хората не искат да работят за 300 лева, защото, ако си обичаш работата, ще работиш. Културата у нас не е платена, но крастата си е краста. „Пълна лудница“ няма да е вечна, както не беше вечен ангажиментът ми при Слави. Затова е важно да имам постоянен доход. Иначе си докарвам пари и от дублажи, от участия, от водене, все актьорски неща правя, за да оцелявам.
– Защо мъжете в шоуто играят женски образи?
– Това ми е болната тема и дори вчера се карахме пак заради нея. Угрински игра любовницата Софи, а аз бях Люси. Зуека пък стана Патрашкова. Накрая аз им казах, че ще стана Багата. Не знам какво ги кефи да играят жени. Получават им се обаче, няма как да не призная. Патрашкова преди я играеше много успешно Мария Сапунджиева, но сега е много заета и Зуека трябваше да я замести. Важното е да е смешно.
Имитацията е много интересно нещо. Докато правех Ирен, гледах много време нейни изяви – говор, действия, жестове. Много харесвам Ирен, играла е в 30 филма. Не мога да повярвам как Ласкин я нарече неуспяла жена. Как си позволяваш да говориш така на човек с толкова роли в киното. Аз имам едва пет филма и не се смятам за неуспяла. Стоянка Мутафова почти няма роли в киното, но е велика актриса. Тя не е лек характер, познавам я, защото пътувахме доста заедно, включително и до Америка на турне. Като една възрастна жена е капризна, но е невероятна актриса.
Аз например не съм никак претенциозна. Понякога набирам много сериозно и дори в един такъв случай Ванча Дойчева ме спря, защото направо щях да избухна като вулкан.
Аз съм зодия Овен и съм малко избухлива, но бързо ми минава. Преди не бях толкова сговорчива, сега съм по-ларж. Но когато човек има драма в душата си, трудно се отваря към хората. Една жена, като роди, вече става много по-силна. С времето узряваш.
– Притесняваш ли се да не станеш стереотипна актриса?
– Не, в никакъв случай. Няма как да се случи това.
– Доста твои колежки ги слагат в графа секс-символи цял живот, като Аня Пенчева например, и в по-късни години се чудят какви роли да играят.
– Аня е много готин човек, говорили сме си десетки пъти и въобще не е човекът, за който медиите я представят. Спомням си как Силвестър я играеше в „Баш брай брадър“, а аз бях Ивайла Бакалова. Докато правехме скеча между двете, синът ми се обажда спешно да отида в училището, защото класната ме вика. А сградата е отсреща, срещу студиото. И аз тичам гримирана, намазана цялата в черно, с едно издърпано лице, мазила по мен. Заставам пред класната стая, учителката излиза, подминава ме. Синът ми излиза и той покрай мен. Никой не ме позна.
Забавлявам се много, когато образът е силно характерен и има дефекти. Жалко, че не ме направиха на Бони. Зуека ми я взе, както Митко взе Златка.
– Имаш много голяма синина на рамото. От какво е?
– Нямам никаква идея. Всички вкъщи ме питат. Мислех си, че е от новата роля в театъра, защото дърпам едно въже, но се оказа, че го тегля от другата страна, поне е лилава и ми отива на роклята (смее се). Сигурно криле ми никнат.
– Много клюки има около теб, откакто си с Тома. Много пъти те забременяваха.
– Ако беше вярно, досега да съм родила пет деца вече. Може да искам още деца, но да не му е времето сега. Ако някой си мисли, че съм много стара, греши. Критическата е далеч още.
– Какво казват съучениците на сина ти за теб?
– Като разберат, че съм му майка, започват да го уважават много бързо, а аз се шегувам с него да си извоюва собствено уважение. Като ме гледат каква съм хала в училище, малко ги дострашава. Ходя заради него по дирекции, защото не влиза в час, защото е любовчия. Отивам да го извинявам, да го защитавам. Имат респект от това, че съм му майка. Той няма голям респект от мен обаче, но не е и нужно, защото е много добро дете. Не бих казала, че е голям отличник, не съм доволна достатъчно, но в пубертета не е лесно. Ако го питам нещо за някое момиче, веднага ме реже. На 13 годни и порно да го хвана да гледа, няма какво да му обяснявам.
Много съм огнена, ако ме ядоса. Мога съвсем инцидентно да ударя шамар, ако прекали с нещо. Няма да вярвате на майка, която казва, че не си е удряла детето. Имам колежки, които отскоро са майки и ми казват, че едва издържат.
– Все още ли сте добри приятели с Руслан Мъйнов?
– Все по-рядко успяваме да се виждаме, чуваме се основно по телефона. След като завършихме ВИТИЗ, започнахме да живеем заедно в периода, когато работехме при Слави. Наехме апартамент.
Аз взех хола, той – спалнята. Беше много смешно. За да открием апартамента, двамата играхме хоро до 5 сутринта. Аз имах и куче със себе си. Той имаше една малка кола, ходехме с нея на работа. Абсолютно откачени бяхме, затваряхме зимнини, буркани. Много смешно переше. Спомням си как переше само чорапите си и гледаш – след това на пет въжета прострени само чорапи.
Той е страхотен човек. Вече си има апартамент, къща, по-улегнал стана. Играе страшно много, има участия из страната, пее. Успя като актьор, за което много се радвам. Пее много смешно разни украински народни песни. Много чист човек е, голям приятел. Бедни бяхме навремето. Играехме дори за без пари. Той беше комедийната издънка на класа. Двамата се мъкнехме нон-стоп заедно. С Любо Нейков и него се засякохме и на кастингите при Слави, той пък ни взе и тримата. Страхотен тим бяхме. Но наистина не се виждаме много често напоследък.
– Какво ти казват хората по улиците?
– Много ме оглеждат, когато пътувам в метрото например. Но това не ми пречи. Странното е, че хората смятат, че сме много богати, което не е истина. В магазина дори ме бяха питали веднъж как така сама си пазарувам.
В културата няма пари както в чалгата например. Бях на едно участие, на което излизам да играя, радват ми се, но нормално. След мен излиза Глория, всички дойдоха до сцената, носят я на ръце. После пак излязох, раздадох се двойно и имаше много по-голям отзвук. Идеята ми е, че тази музика е страхотна индустрия и певиците са големи звезди за нашите мащаби. Но Глория не е точен пример, защото тя е сред първите, има авторитет, пее чудесно, песните й имат смислени текстове.
– Какви хобита имаш?
– Имам много хобита. Ходя на уроци по саксофон. Тома ми подари, знаеше, че ми е мечта да се науча да свиря, и трябваше да се запиша на уроци. Много е трудно обаче.
Събирам салфетки, кибрити, магнити още от малка. В момента има страхотен избор и често попълвам колекцията. Кърпички събирам също, от онези платнените. Добре, че продадох апартамента на родителите ми във Варна и взех тук жилище, за да спра да разнасям колекциите по квартири. А и когато човек стане родител, не е хубаво да живее под наем вече. Родителите ми починаха, когато бях на 13 години, и затова предпочетох да не остава това жилище празно, а парите от него да инвестирам в дом тук.
Всъщност преди да стана актриса, бях детска учителка, завършила съм такова образование в Добрич. Мога да свиря на акордеон, играла съм художествена гимнастика. След като видях, че няма да издържа да учителствам, станах реквизитор в театъра и пет години по-късно чак влязох във ВИТИЗ.
– Кой те е отгледал след смъртта на родителите ти?
– Имах настойници, които живееха на шестия етаж. Ние бяхме на четвъртия. Мъжът беше колега на майка ми, която беше куклена актриса, а баща ми – драматичен актьор. Целият блок беше с артисти. Сама се грижех за себе си, те ми помагаха доста до пълнолетие, а и сега.
Ходя във Варна понякога, но предпочитам да взема квартира, за да не се натрапвам. Имам страшно много приятели във Варна, които адски ми липсват.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи