Ако търсите евтина почивка на езерен бряг, то може доста лесно да си наемете вила до красивото руско езеро Карачаево и все пак да ви останат пари за диван. Но трябва да имате предвид, че през 1990 един час на брега е облъчвал с доза 600 рентгена.
Ако все още не ви е ясно- това е повече от достатъчно, за да ви убие. Езерото, което се намира в Челябинска област до границата с Казахстан е на територията на Маяк – един от най-големите ядрени заводи. Построен през 40-те, когато руснаците местят оръжейното производство на изток, за да избегнат нацистката инвазия, Маяк става най-значимото предприятие за ядрени оръжия, недостъпно за западни специалисти в продължение на 45 години.
След като Елцин подписва декрет през 1992, западните учени вече могат да имат достъп до него и го обявяват за най-замърсената територия. В тъмните десетилетия, ядрените инженери от Маяк прекарват времето си главно в ядрени аварии и изхвърляне на радиоактивни отпадъци в реката. Водата й била истински коктейл от радиоактивни елементи: стронций -90, сезий-137, с период на полуразпад приблизително 30 години.
Когато най-накрая съществуването на завода било признато, то в Челябинска област се увеличил рака с 21 %, с 25 % – ражданията с дефекти, 42 % левкемията. Близката река Теча, на която за вода разчитали няколко села, била толкова замърсена, че 65 % от местните заболели от лъчева болест. Предупредени, че не трябва да споменават радиацията, лекарите лекували пациентите от „ специална” болест.
Околните селища пострадали много от стремежите на правителството да се конкурира със САЩ за ядрено оръжие. Нетърпеливи да настигнат западните технологии, инженерите на Маяк не се интересували много от безопасността и в резултат имало значителни аварии през 50-те и 60-те години на миналия век. До средата на 50-те те решили късно, обаче, да спрат изхвърлянето на отпадъци в околните езера и реки, а да изпомпват в цистерни. През септември 1957 те експлодирали със силата на 85 тона тротил, изхвърляйки 70 тона радиоактивни отпадъци на километър височина.
Облакът разпространил изотопи на цезий и стронций на 9000 квадратни километра, като ударил 270 000 съветски граждани и техните хранителни източници. Властите решили да насочат радиоактивните отпадъци в езерото Карачаево, което нямало повърхностни изходи и инженерите се надявали, че всичко, което попадне там ще е погребано за винаги. Тактиката сработила за 10 години, докато силно течение не ударило целия Челябинск. Езерото започнало да пресъхва, а радиоактивните залежи били на дъното.
Прахта оттам била токсична и покрила около 900 квадратни километра земя със стронций -90 и цезий -137. И днес много големи площи от Челябинск остават необитаеми, поради контаминацията на реките, авариите и течението. Повърхността на Карачаево е повече бетон, отколкото вода и все още контаминирана. По данни приблизително милиард литра подземни води са контаминирани с 5 мегакюри радионуклиди. Дори днес населението не знае действителните нива на радиоизотопи в домашно произведените си продукти.
ВИЖТЕ ВИДЕОТО:
http://youtu.be/YzXlKvngHEo
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи