Гала от "На кафе": Българите сме воайори! ИНТЕРВЮ

– Обикновено вие задавате въпросите, а сега трябва да отговаряте. Как се чувствате от другата страна?
– Честно казано, не ми е любимото, но някой път ми се налага. Не обичам да давам много интервюта. Това, което имам да споделя с аудиторията, го казвам в предаването си. То е в такъв формат, че спокойно мога да изказвам мнение по всякакви теми.

– Успявате ли да се скриете от жълтата преса?
– Чак да се скрия не бих казала. Много пъти съм ставала обект на нападки и точно затова ограничих изявите си извън ефир. Знаете, че жълтата преса в България не работи професионално. Тя просто си измисля разни неща за теб и ги пише. Не ги интересува нищо друго. Позволяват си дори да петнят имената на велики личности, които не са между живите и няма как да се защитят. Аз обикновено не се засягам, но не ми е приятно, когато стане дума за моето семейство.

– Има ли все още притеснение у вас преди ефир, след като всеки ден сте на екран повече от два часа?
– Разбира се, че има. Аз съм човек, който изключително много се вълнува преди всяко предаване.

– От къде идва сценичната треска?
– Може би от липса на достатъчно самочувствие. Не, че не се харесвам. Напротив. Обичам работата си и смятам, че я върша добре. Въпреки това не се взимам много на сериозно. Земен човек съм и не обичам много да ме четкат.

– Какви гости обичате да каните?
– Предимно хора на културата – от театъра, киното и музиката. Ако трябва да бъда още по-конкретна, актьорите ми допадат най-много.

– Гостуването на кого няма да забравите?
– Ценя всички мои гости и от всеки съм научила по нещо. След предаване винаги връщам лентата и в главата ми отново е разговорът със събеседника. Много неща са ми останали от интервютата в „На кафе„, но за някоя конкретна интересна случка не мога да се сетя.

– Трудно ли ви е да водите живо предаване толкова години?
– Никак не е лесно да се води предаване на живо. Особено, ако е всеки ден, като моето. Не всеки би издържал на напрежението. Разбира се, тук и финансите играят роля, защото излъчването на живо е по-скъпо. Да правиш директно предаване е съвсем различно. Освен това форматът на „На кафе“ е такъв, че няма как да е на запис. Просто няма да бъде атрактивно. Живото предаване е друга тръпка. Определено мога да кажа, че това са моят тип продукции. Както казах, не се взимам много на сериозно и не се притеснявам от гафове. Това в случая ми помага. Дори когато сбъркам, не се опитвам да замажа станалото. По-точно гледам да се самоиронизирам.

– Заради рейтинга на предаването ли ви включиха системи по време на ефир миналата година?
– Не, не е било за пред хората. Наистина бях много зле и даже си спомням, че някой от моите колеги започна предаването. Имах вирус, който беше с повръщане, разтройство и болки в корема и нямаше как да изляза да водя от първата минута. Като информирах колегите за състоянието си, те повикаха екип лекари и преценихме, че можем да сложим системата по време на предаване. Не зная защо някои хора реагираха така остро и случаят трябваше да бъде описван в пресата. Друг път също е имало подобни неща в студиото. Неведнъж сме правили кръводарявания в ефир. Тогава пак имаше прободена ръка и банка, но нямаше такива коментари.

– Какъв човек сте извън малкия екран?
– Не съм толкова словоохотлива, колкото изглеждам. Това постоянно контактуване с хора ме уморява. Като съм свободна, гледам да се усамотя и да си почина. Опитвам се да намеря време за себе си, а не отново да се натоварвам.

– Защо според вас хората харесват предавания от типа на „ВИП Брадър„, в които се следи под лупа битието на известните?
– Може би, защото сме воайори. Това е най-гледаното риалити в целия свят. Ние не сме изключение и също го следим. Може би ни се иска да сравним нашето ежедневие с това на популярните личности.

– Повечето ви предавания са на социална тематика. Интересувате ли се от политика?
– „На кафе“ стартира веднага след сутрешния блок. Там основна тема е политиката и би било досадно за зрителя да гледа пак същото и в моето предаване. Разбира се около изборите каним политици, но не мога да кажа, че те са ми от любимите. Иначе, като всеки един нормален български гражданин, се интересувам какво става в страната. Бях активна, по време на промените. Тогава, както повечето млади хора, бях пленена от синята идея. Сега обаче всичко се компрометира и вече не е същото.