Димитър Туджаров – Шкумбата е един от най-прославенитe български комици. Поколения наред той разсмива българите от малкия екран и ги радва с многобройните си гастроли из страната. По времето на комунизма изпълненията му се записват на касети от почитатели и се разпространяват нелегално.
Шкумбата е популярен предимно с вицовете си, макар че изнася шоупрограми в много страни по света – от Русия до САЩ на цели 8 езика. На 6 октомври енергичният зевзек навършва 58 години.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Да се преродя отново, колкото се може по-скоро, след като напусна Земята и мисията ми тук изтече. Ако може да стане веднага – още в деня, в който приключа земния си път. Чувствам се подготвен за подобно упражнение, защото вече знам какво ме чака и какво се изисква от мен.
– В личен план как оценявате изминалата година?
– Доволен съм, че съм жив и здрав, че имам работа и продължавам напред. Годината ми беше много натоварена. Направих доста турнета у нас и в чужбина. Щастлив съм. За мен бе щастлива 2012-а, макар че още не е свършила и нищо не се знае. Но ако броим от рожден ден до рожден ден – значи всичко ми е наред.
– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Имам два най-хубави момента – раждането на децата ми. Лошият момент бе смъртта на майка ми преди 2 години… Но продължаваме, животът е за живите и трябва да го живеем.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Да, това беше моят 50-годишен юбилей. Празнувах го няколко пъти. Първо събрах колеги, после приятели, а след това и от двете групи. Мина време и се засякох с Нели Рангелова. Най-внезапно тя ме попита: „Абе, ти няма ли да правиш купон за рождения си ден? Няма ли да почерпиш?“. Отговорих й, че съм правил и че дори тя е присъствала. Учуди се. После се сети, че в парк-хотел „Москва“ на Панорамата се бяхме събрали голяма тумба. Правихме такива изпълнения, каквито и да искаме, вече никога няма да можем да сътворим – хем весели, хем професионални. Всеки грабваше микрофона и пееше, говореше, истинско шоу. Такива купони спретвам само на кръгли годишнини.
– Какво е подаръкът за вас?
– Преди всичко спомен. Не съм по общоприетите подаръци, но държа и на тях. Харесвам си картини от приятели. Част от тях дори са рисувани от мои близки. Сложил съм си ги по стените. Гледам ги и се връщам назад във времето. Пазя си и доста лули, получени на рождения ми ден. Държа на ножовете, които колекционирам и мъкна вкъщи от цял свят. От Китай си донесох нож, който се оказа уред за харакири. Установих го едва вкъщи, като прочетох инфото към него. Прилича на сатър, с хубава стомана. Подарих си го сам на себе си, но в крайна сметка бях изненадан от покупката. Обещал съм си да не я ползвам. Винаги обаче ще помня физиономията на китайската продавачка и моето вътрешно блаженство от уреда за самоубийство. Въобще кефят ме подаръци, които ми влизат в работата или пък са нужни за разходката в планината, плуването под водата.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Ни най-малко. То е нещо нормално. Ставам на 58, така че усещам промяната в себе си. С всеки лазарник ставам по-мъдър и по-добър. Но има нещо друго, което не мога да превъзмогна – да се гледам в огледалото. Образът, който виждам, не ми харесва, това не съм аз. Стигнал съм дотам да мразя огледалото, защото в него си личи как човек остарява. Та аз иначе не се давам на 18-годишните, че дори го и доказвам – енергичен съм. Имам дух, който ме кара да не се предавам. Чувствам се като на 28, но това огледало показва образ на мъж, който няма общо с моя дух. Иска ми се да съм като този Димитър Туджаров, който е на старите снимки, от черно-белите албуми.
– Как се виждате след 20 години?
– В едната ръка с бастун, а в другата – с пенсионерски вестник, застанал сред тийнейджъри и говорещ весели истории. Интересно, виждам се като работещ дядо. Орлин Горанов преди време ми рече: „Братко, много хитро 
си го измислил. Дори и зъби да нямаш в устата, взимаш си китарката и излизаш на сцена. И на 90 да станеш, ще изфъфлиш някоя смешка, народът ще се забавлява, мислейки, че го правиш нарочно. А аз на 90, едва ли ще мога да изпея „Детски спомен“ и припева: „Ах, лети, лети…“. Ще ви кажа един виц по повод рождения ми ден, но не само моя, а и този на всички останали хора. Семейство възрастни. Починала бабата на 90. Тъжен момент. От мъка след 24 часа се споминал и 90-годишният й дядо. В Рая ги посрещнал ангел и казал: „Приживе искахте хубава къща – е, нямахте. Но ето ви сега замък, градина, няма данък, никакви налози. А и всичко в градината е безплатно. В гаража пък има хубава кола – също ваша“. Отлетял крилатият пратеник на Бога. Дядото се обърнал към бабата: „Бабо, бабо, как не те бе срам да ме мъчиш толкова години със здравословна храна? Знаеш ли колко отдавна щяхме да сме вече тук!“.
– Кои са хората, на които държите най-много?
– Семейството ми и приятелите. Те не са много, ами се побират на пръстите на ръцете. Познати – хиляди, но верни другари малко. На 6 октомври ще събера семейството си, ще се чукнем – аз със сокче, те с вино. Не пия алкохол. Истинското парти ще бъде на 60-годишнината ми, защото сега е световна криза и не бива да се разпуска.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи