След 4-годишна пауза тази есен в ефира на Нова телевизия се завърна предаването „Имаш поща“. Това бе поводът да се срещнем с едно от главните му действащи лица – пощальона Пейо Филипов.
С какво се е занимавал той по времето, когато шоуто не бе в ефир? Карат ли се с Гала и как върви семейният му живот? На тези и още много други въпроси получихме отговори в настоящето интервю.
– Пейо, предаването „Имаш поща„, в което сте главен герой, се завърна в ефир след 4-годишна пауза…
– Паузата се наложи, защото България не е толкова голяма. Бяха се поизчерпали хората, които искаха да споделят интересни истории с нас. До самия край пристигаха писма, но сюжетите бяха тривиални. Тогава решихме да поспрем, да изчакаме предаването да започне да липсва на публиката, а онези, които не са се осмелявали да ни пишат, да добият кураж, факт е, че сега натрупахме повече от 200 писма с докосващи истории.
– Имате ли спорове с другата звезда на предаването – Гала?
– Чак спорове не бих ги нарекъл. Тя си има нейното мнение по какъв начин би трябвало да бъде представена дадена история. Но много рядко се случва да каже, че нещо не й харесва и трябва да бъде направено по друг начин. Веднъж спусна вето върху една история, защото от гледна точка на нейния морал не й се струваше редно да се намесваме. С Гала сме прекрасни колеги. Не сме приятели, които се виждат всеки ден, но сме добри познати. Тя е голям професионалист, телевизионен войник, от когото съм научил много.
– В „Имаш поща“ как точно станахте пощальон?
– Явих се на кастинга и се оказа, че съм одобрен. После Маги Халваджиян дойде при мен и каза, че иска да си поговорим. Рече: „Пич, ти имаш най-хубавата работа на света: Не искам от теб да играеш роля, иначе щях да си взема актьор. Искам да бъдеш себе си, докато контактуваш с хората“.
– Предаването ви направи известен. Славата промени ли ви?
– Факт е, че чрез „Имаш поща“ станах разпознаваем. Не знам до колко ме е променил този факт. От 13 години съм женен и имам прекрасно семейство. Бракът ми е от преди да започна каквато и да е телевизионна кариера. Вкъщи още ме търпят, не съм станал по-различен в отношението си към близките. Дългогодишните ми приятели също не могат да се оплачат от някаква промяна в мен. Много ми помага, че ролята ми в предаването е изцяло положителна и хората имат добро отношение към мен. Това ми дава сили и вяра, че правя нещо хубаво.
– Разкажете повече за семейството си.
– Синът ми Кристиян е на 11, а дъщеря ми Виктория – на 12. Жена ми е музикант като мен, но всъщност от доста време се занимава с друго. Имаме фризьорски салон. Нейното виолончело си стои вкъщи неупотребявано. Душата й обаче си е на музикант. Дъщеря ни пее към детски хор „Щурче“, синът ни свири на китара. Вкъщи имаме няколко музикални инструмента И двете ми деца танцуват, имат чувство за ритъм.
– Какво правихте, докато „Имаш поща“ не беше на екран?
– Започнах да развивам и свой бизнес, който дори се застъпи малко с последния сезон на „Имаш поща“. С още едно момче станахме съдружници, направихме пиано бар „Камино“. Аз започнах да го менажирам, събрах групи и певци. Кризата и забраната обществени места, разбира се, ни се отразяват. Мисля си обаче, че е нещо временно и ще го преодолеем, без да дадем значителни жертви.
– Как се справяте с толкова много ангажименти?
– Нещата, които правя, ми харесват. Не ги чувствам като работа. Понякога ми свършват батериите и се зареждам вкъщи със семейството си. Имам фондация, с която организираме музикални фестивали. От многото ми работа страда най-вече семейството, но се опитвам да се реванширам.
– Преди да започнете работа в „Имаш поща“, сте свирили в скандинавските страни. Съжалявате ли, че не емигрирахте?
– Не, дори и за миг не съжалявам. Ако няма супер драстични промени около мен, ще прекарам живота си в България. Тук се чувствам на мястото си. С упоритост и малко късмет нещата могат да се случват и у нас.
– Как се ориентирахте към музиката?
– На 7-годишна възраст баба ме записа в духовия оркестър във Велинград. Това си беше престижно, а и музиката облагородява. В 8 клас имах два варианта – да уча в Математическата гимназия или във Военно-музикалното училище, което и завърших. Никога не съм съжалявал, че станах музикант.
– Изпадали ли сте някога в криза?
– Да, когато спрях да пътувам в чужбина. Имах дупка от няколко месеца. Тогава работих какво ли не. Бях барман-сервитьор в една пицария, товарих кашони нощно време в склад за лекарства. За мен няма срамна работа. Бих направил всичко, за да имат децата ми нормално съществуване.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи