Може би е изненадващо за много, но най-големият стадион на планетата се намира в крепостта на комунизма Северна Корея. Монументалният стадион „Рунградо“ в Пхенян е построен през 1989 година и побира невероятните 150 хил. души.
Отваря врати на символичната дата 1 май в чест на Деня на труда, от там идва и наименованието му. Разположен е на повече от 20 хил. квадратни метра. Покривът е във формата на мида с 16 арки и наподобява парашут. Извисява се на цели осем етажа и се вижда от над километър височина. Стадионът е оборудван и с хотелска част, закрит басейн, сауни, лекоатлетическа писта и всичко необходимо за нуждите на състезателите.
Като арената често се използва, освен за спортни мероприятия, за паради и речи на покойния вече комунистически диктатор Ким Чен Ир. Сега идва ред на сина му Ким Чен Ун.
Дългогодишният рекордьор бе митичният „Маракана“ в Рио. Но поради многобройните реконструкции, които му бяха направени, днес на него могат да се настанят едва 82 хил. души. За сравнение корейското чудо „Рунградо“ може да побере около два пъти повече души от „Сантяго Бернабеу“ в Мадрид и 52 хиляди повече от легендарния „Hoy Камп“ в Барселона.
През 1995 година за първи и последен път „Рунградо“ събира повече хора, отколкото е капацитетът му. Съоръжението успява да побере рекордните 190 000 хил. души. Интересното е, че тогава не се играе футболен мач, а професионален двубой по борба. Освен като срещата с най-много посетители в света, зрелището остава в историята и като най-посещавания мач по борба.
Вторият по капацитет стадион на планетата е този в Калкута, Индия. Името му е „Солт Лейк“ и е завършен през 1984 г. Побира 120 хил. зрители и на него се играе футбол и атлетика. На игрището домакинстват три от най-големите клубове в Индия East Bengal FC, Mohun Bagan AC и Mohammedan SC.
Митичният стадион „Ацтека“ в Мексико Сити побира 115 хил. души. През далечната 1968 г. футболистите ни играят финал на олимпийските игри и се класират на второ място. По това време арената се пука по шевовете, а олимпиадата остава в историята като една от най-успешните както за националния отбор по футбол, така и за останалите спортове. На нея Боян Радев става първият нашенец, дублирал титлата си. Ако едно време се е гледало стадионите да бъдат с колкото се може повече капацитет, то днес целта е да са колкото се може по-луксозни. Пример за това са съоръженията, които се построиха за европейското първенство в Полша и Украйна. Класацията води националният стадион във Варшава.
Арената бе бутната и изградена изцяло наново. Тя е с подвижен покрив, даващ възможност да се покрие целия терен. Спортна арена с която разполага е за 20 хил. души. Има и плувен басейн с олимпийски размери от 4000 места. Екстрите се допълват от огромен аквапарк, тузарски хотел и таен конферентен център. За постигането на целта са дадени над 500 млн. евро, а строежът продължава 3 години. Капацитетът му е близо 3 пъти по-малък от този в комунистическа Корея – 58 145 места.
От осемте стадиона, на които се игра европейското първенство, привърженици и специалисти твърдят, че най-красив е „Донбас Арена“ в Донецк. През лятото домът на местния „Шахтьор“ взимаше погледите на всеки дошъл да наблюдава дербитата. За строежа са хвърлени над 400 млн. долара, като само 30 млн. са отделени за създаването на парк около него. Арената е една от най-малките, но най-скъпите. Побира едва 53 хил. места.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи