Фолк-певицата Цветелина: Харесва ми да пея всякакви стилове! ИНТЕРВЮ

  Цветелина е сред първите фолк звезди у нас. Дебютът й е през 1997 г., като всяка нейна песен бързо става хит. След като напуска „Пайнер“, решава да се посвети на по-некомерсиалното течение в музиката. Тази година завърши психология, миналата издаде книга с позитивни стихове с подкрепата на гуруто в тази област Джон Кехоу. Рядко дава интервюта, но направи изключение.

– Цвети, от доста време не сте се появявали с нови песни. Защо бе това ваше временно оттегляне?
– Има моменти, в които човек трябва да направи крачка встрани и да погледне отвън ситуацията, в която се намира. За мен дойде моментът да не се появявам в публичното пространство, докато не си изясня какво искам и как да продължа. Все пак вече имах над 80 авторски песни. Периодът на затишие беше проверка и за мен самата, колкото и болезнен да е този процес. Хората, при които съм пяла през годините, започнаха да ми звънят и да питат какво става. Оттам ми излизаха нови ангажименти и срещите ми с публика на живо не спираха. Също така разбрах, че понякога прекалената реклама дори пречи на един изпълнител и води до несъзнателно отдръпване на публиката, дори до враждебност.

– Вие сте в попфолка вече 15 години. С какво той се промени през това време?
– Няма нищо по-нормално от това след теб да идват нови изпълнители. За 15 години цяло едно поколение порасна с нашите песни и ние заедно с тях. Иди им кажи, че има по-добри изпълнители от нас. Същото важи и за почитателите на новите изпълнители, в техните очи няма пo-добри от тях и ми се струва напълно естествено. Що се отнася до промените, измениха се доста неща и най-вече посоката. Тя тотално смени курса. Музиката и любовта останаха някъде назад във времето, а за романтика дори вече е старомодно да се говори.

– Дискотеките сега канят ли ви, или пеете основно по частни и общински мероприятия?
– Дискотеките продължават да ме канят. Сега има голям интерес към изпълнителите от началото на попфолка, но да си призная честно, чувствам се малко странно там. Моята сила е именно в общинските мероприятия и частните партита, защото на тези места можеш максимално да разгърнеш таланта си и да пееш всякакви стилове пред разнородна публика. От известно време насам са много актуални семинарите на различни големи фирми и най-вече на тези, свързани със земеделието. Получават се истински празници. Срещаш се с хора, които се борят в България да се случи нещо хубаво и да допринесат за развитието й, и това е прекрасно. Заразяват те с дух и оптимизъм.

– Мислили ли сте да се пренасочите?
– Музиката винаги ще бъде под една или друга форма част от живота ми. Към нея през годините прибавих освен средното си образование със специалност народно пеене и едно висше – поп и джаз изпълнителско изкуство. Иска ми се, когато забавлявам хората, да няма музикално желание, на което да не мога да откликна. Имам още какво да изисквам от себе си в израстването си като певица и още много планове и мечти в тази област. Паралелно с това обаче съм се развивала и в други области.

– Вече сте дипломиран психолог.
– Психологията ме вълнува още от дете. Една част от мен се чувстваше ощетена, когато се отдадох изцяло на музиката. Години наред запълвах липсата с четене на книги и учебници в тази област, но най-накрая се реших да почерпя информация от извора и специалистите, които намерих в лицето на преподавателите от Пловдивския университет. Да си призная, никак не беше лесно, но ми бе изключително интересно.

– Имате силна връзка и с природата – знам, че сама квасите мляко например, при подстригване вземате косата си и я горите, спазвате християнските традиции – разкажете повече за това.
– Природата е тази, която ми дава в изобилие с пълни шепи почти всичко, от което имам нужда. Няма да спра да я обичам и да й се прекланям. Тя ще те разбере, ще те утеши, ще те изслуша така, както не може и свещеник. Относно косата – имаше такъв период, през който я горях. Тъй като тя съдържа ДНК информация, се твърди, че не е хубаво да се изхвърля на боклука. Бях забравила за това. Напоследък имах доста работа и съвсем не съм се сещала за нея. Нищо не превръщам в мания. За киселото мляко – продължаваме да ядем вкъщи домашно. Лично на мен това ми е основна храна. Не мога да кажа, че спазвам изцяло християнските традиции, но се старая да водя живот, изпълнен с добри дела.

– Цялото ви семейство ли е обвързано като вас с този начин на живот и как възпитавате сина си Лъчо?
– Не насилвам никого вкъщи да живее по моя начин. Искам всеки да се чувства добре със собствените си убеждения. Синът ми е съвременно дете. Оставила съм го да живее в неговия свят, но когато му е интересно, си говорим за нещата от живота. За нас няма тема табу. Радвам се, че имаме такава връзка. От него научавам много неща.

– Наскоро почина баща ви, преди това бяхте подновили връзката помежду си. Разкажете тази история и как ви се отрази тя?
– Смъртта на баща ми ме накара да осъзная ценността на живота и това, че не бива да пропилявам нито миг от него. Смятам, че след това започнах да живея по-осъзнато. По ирония на съдбата неговата физическа смърт ми подари нови очи за живота, нов хъс, нова сила. Като че ли ми вля неговата.

– Как се продаде вашата първа книга и доволна ли сте от нейната реализация?
– „Фабрика за мечтатели“ определено предизвика интерес. Мисля, че тепърва читателите й ще се увеличават. Не съм имала комерсиални очаквания за нея. А подкрепата на Джон Кехоу (автор на „Подсъзнанието може всичко“) е събитие, за което не съм мечтала и в най-смелите си мечти. Имам стихове за още стихосбирки както и други неща, които съм писала, но не мисля да ги издавам.

– Как усещате хората – бедни, но щастливи или бедни и обезверени?
– Истината е, че повечето хора в момента са тъжни, това тягостно чувство като че ли е плъзнало като епидемия. Страхът, несигурността направо вцепеняват, но въпреки всичко българинът намира сили да се весели и мисля, че точно това го спасява.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: