Режисьорът Иво Стайков представя първия си игрален филм

Иво Стайков

  Режисьорът Иво Стайков е син на Людмил Стайков, създателя на „Хан Аспарух“ и „Време разделно“, и на актрисата Виолета Донева. Търсейки свое име встрани от ореола на родителите си, той се занимава с кино и телевизия от 16 години. Сега той вади първи игрален филм – „Пъзел“, в който една от големите изненади е, че Асен Блатечки няма да играе лошото момче (автор на музиката е Митко Щерев).

БНТ е копродуцент на лентата, в която участва и Наско заедно с групата си „БТР“, наред с актьорите Джоко Росич, Михаил Мелтев, Павел Поппандов, Сашка Сърчаджиева, Максим Генчев, Станимира Колева, Свежен Младенов. На кастинга се явява и журналистката Валентина Войкова от „Хрътките“ и го издържа успешно.

Кадри от филма на Иво Стайков "Пъзел", с участието на Асен Блатечки

„Не съм направил филм, който да си гледам вкъщи с тъщата и за да я уморя, а за зрителите. Темата, която засяга „Пъзел“, е актуална за всяко поколение и място в живота – любовта, избора, компромиса, баланса на отговорности, парите и тяхната власт…“, разкри Стайков часове преди премиерата.

Иво няма как да си спомня срещата с Ванга на своята майка, актрисата Виолета Донева. Просто тогава е невръстно дете. В родилното той е заразен с инфекция, която го превръща в злоядо и болно дете. Обезпокоена, родителката му отива при пророчицата, която й дава съвет и я успокоява, че проблемите ще се израстат.

Момчето не изживява драматично развода на родителите си през 70-те и признава, че с детската си интуиция го е предусещал. Оттогава никога повече не вижда семейството си заедно, защото всеки тръгва по своя път. Той израства при баща си, режисьора Людмил Стайков, определя го като „суров човек, въпреки че винаги ми е помагал, прави го и до днес“. Иво е присъствал като хлапе на снимачните площадки на супер продукциите „Хан Аспарух“ и „Време разделно“. „Беше ми много интересно. По време на монтажите на двата филма баща ми често ме питаше „Кой дубъл ти харесва?“ и почти винаги бяхме на едно мнение“, връща лентата назад наследникът на прочутите кинодейци.

Людмил Стайков

Убеден е, че поколението на родителите му също ще открие своята тема в дебютния му игрален филм. „Имам много задължения пред себе си, защото съм посветил 8 години за създаването и реализацията на този проект към зрителя, за когото ние работим, към 10 компании, които са вложили ресурси в този филм, и към българския данъкоплатец, чиито пари макар не в много голям размер са вложени в този проект“, споделя Иво Стайков.

Влади Въргала рискува да остане без апартамент, защото заложи лични пари в последния си филм. Иво Стайков няма този проблем с „Пъзел“, но също е работел на ръба на финансовите средства, сблъсквайки се с подводните рифове на системата за субсидиране, с нейните хищни групи и групички. Отразява ли се това на начина на работа и мислене?

„В България имаш два варианта: прибираш си няколкостотин хиляди лева като режисьор, продуцент и по други и неофициални начини и с каквото остане, правиш „филм“. Когато дойдат резултатите, обявяваш, че никой нищо не разбира и оставаш в духовно уединение с няколкостотин хиляди лева. На това не се научих. Има и друг начин – търсиш средства, работиш „по ръба“, а понякога и „под ръба“, стресът ти е най-добър приятел, но създаваш кино.

Ванга

Държавното финансиране е сравнително ниско в този филм, за съжаление. През 2008 г. Националният съвет за кино взе едно решение, което е в рязко противоречие с няколко закона и нормативни акта: Финансирането на филмите на дебютантите да бъде ограничено до 600 000 лв., и гласува за игрално кино 950 000 лева. Едно от интересните неща в този случай е, че 80% от гласувалите „ЗА“ това решение бяха със свои проекти и съответно пред финансова комисия именно в категорията игрално кино. През 2009-а сумата нарасна до 1 300 000, а дебютите останаха с 600 000 – тези пари са много за финансите на едно домакинство, но за сериозно кино са крайно недостатъчни диви се на кинаджийските дивотии режисьорът.

Иначе думата дебютант не го дразни. „Именно „дебютантите“ върнаха зрителите в залите. Само приходите на три филма – „Дзифт“, „Лов на дребни хищници“ и „Мисия „Лондон“, е може би по-голям отколкото сумарно на голяма част от българските т.нар. изтъкнати творци, които вече 20 години са абонирани за държавните пари“, споделя авторът на „Пъзел“.

Филмът тръгва по екраните в страната от 5 октомври. Първите зрители казват, че е добър.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

1 Trackback / Pingback

  1. 2pontiac

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*