Надя Савова дълго време бе извън светлините на прожекторите. Пред камерата я върна хитовият сериал на Нова телевизия „Етажна собственост“, където играе клюкарката баба Цеца, заела се да вгорчи семейния живот на сина си Beличко със злата й снаха Мими. Животът на актрисата е изпълнен с десетки перипетии, които тя обаче успява да преодолее, след като преди повече от десет години намира пътя към духовното усъвършенстване.
– Как решихте да станете актриса, госпожо Савова?
– От много малка исках да стана актриса, навремето имаше много развита художествена самодейност в училищата. Нямаше телевизия, нямаше радио. Вечерно време се събирахме на песни и танци. Като много музикална, ме избра Фео Мустакова, която търсеше даровити деца за своята балетна школа. Ходих два пъти, но баща ми беше против и забрани „да се чепя гола по сцената“.
След това станах диригент на класа, конферирах и декламирах. По-късно влязох в драмкръжока, където освен че играех, пеех и руски романси.
Съученичка ми беше Райна Кабаиванска, която още по онова време пееше прекрасно оперни арии.
– А как се решихте да кандидатствате във ВИТИЗ?
– В десети клас ме гледа един човек от академията, който след представлението дойде при мен и веднага ме разпита дали няма да кандидатствам при тях, защото тогава можеше и без да си завършил средно.
За жалост баща ми не даваше да стана артистка. Тъй като беше зле със здравето, искаше на всяка цена да бъда лекар. Въпреки това се явих на изпитите, и то в десети клас. Беше пълно със студенти, а аз бедна – по престилка и бяла якичка. На другия ден след изпита ме нямаше в списъците. Един господин ме взе и ми каза, че съм много малка и да се явя догодина, понеже съм талантлива и ще ме приемат. На следващата година, 1954, вече се бях наконтила с абитуриентската си рокля и влязох. По-късно се запознах с Мими Балканска, която ми каза, че й напомням на нея като млада. А аз бях много анемична, слаба, защото нямахме пари. Баба ни правеше само печени картофи и качамак. 18 човека живеехме заедно. Мими ми разказваше за своите любови, за това как са я вземали с файтони. Прекрасен човек бе тя.
– Кои са най-интересните партньори, които сте имали на сцената?
– Моят най-любим актьор е Николай Бинев. Струва ми се, че остана недооценен. По едно време имаше чистка в нашия театър и той бе набелязан. Дълго време нямаше и роли за него. През 80-те години обаче направи невероятни изяви. Беше скромен, етичен, ерудиран. Спомням си как игра славейче в един детски мюзикъл въпреки мощната си физика. Уникална роля. Друг любим актьор ми е Петър Слабаков. С него се влюбихме от пръв поглед по време на един театрален преглед. След обсъждането на ролята той се ядоса, че намират пиесата за упадъчна. Изсвири с уста, тръшна вратата, а аз след него в сладкарница „Прага“. Поръча си коняк, аз му казах колко е прекрасна ролята му. Оттам започна нещо много силно. Тогава той снимаше в един филм – „Дом на две улици“, в който и аз имах епизод. 40 дни бяхме в Бургас.
Петър беше голям бунтар. Един ден ми каза, че изчезваме за три дни в Созопол.
Веднага го последвах. Останахме на пристанището при рибарите, където за първи път пих ракия с моряците. Пеехме песни, разказваха се вицове. Вечерта легнахме да спим на траулера. През деня се печахме, аз влязох във водата, нарязах се жестоко на една мида, той си свали шалчето от главата, превърза ме. Тогава бях последна година във ВИТИЗ. Отношенията ни продължиха 40 дни. Той си замина, мен ме разпределиха в Сливен. После се ожени за Кина Дашева. Сварихме се по-късно в Младежкия театър без следа от старите чувства, но си личеше, че има химия помежду ни. След много години, през 2004, чух, че има представяне на неговата биография в НДК. Отивам, купувам си книгата и се нареждам на опашката. Стигам до него, подавам книгата, но като ме видя, хвърли химикалката, започна да ме прегръща. После взе книгата, в която написа: „На моята любов!“. Пазя я като скъп спомен и до днес.
– Тежко ли изживяхте раздялата със сцената?
– Пенсионираха ме през 1991 година заедно с Гинка Станчева, Надя Топалова и други големи имена. Бях с две деца от два неуспешни брака. Изпаднах в тежка депресия, мислех дори да се самоубивам. Обаче през 1993 година се появи моят внук Бранимир и той ме върна към живота. През 1999-а попаднах на една фирма за хранителни добавки, с която ходих на различни лекции за човешкото тяло. Запалих се много, започнах да чета всякаква литература за квантово лечение, квантова физика, силата на подсъзнанието. И ето – на 76 години не пия никакви лекарства А преди това имах два микроинсулта начална фаза на исхемична болест, на гонартроза, диагностицирана депресия. Цял живот бях анемична, с нисък хемоглобин. Откакто съм в новото си духовно състояние, хемоглобинът ми е като на млад мъж -140. Всичко идва от главата.
– А как успявате да се издържате след пенсионирането?
– Издържахме се с моята пенсия и със стипендията на сина ми. Купувах той да яде, защото беше студент, а аз няколко години подред ядях само по една филия с маргарин и чубрица.
Сега не вкусвам маргарин, защото е страшно вреден. Даже в чантата си нося една снимка от преди 15 години, на която съм грохнала. Сега съм преродена духовно. Чета много такава литература. Днес съм нов човек, дори тийнейджърите ме познават и поздравяват като баба Цеца от „Етажна собственост„.
– Съжалявате ли, че не сте могли да достигнете до легендарния статут на Стоянка Мутафова или Татяна Полова?
– Не. Аз съм възпитана в скромност. Дори на снимачната площадка сега съм такава. Не приемам да давам акъл и съвети на режисьора.
– Има ли прототип вашата екранна героиня баба Цеца?
– Има, да. Това е една моя съседка, която слухти и всичко трябва да знае. Срещам много такива хора около мен. Аз съм коренно различна, хич не обичам клюки и да се занимавам с битието на другите.
– Баба Цеца се отнася доста негативно към своята снаха. Вие как се разбирате с вашата?
– Синът ми, за съжаление, заболя от множествена склероза преди единадесет години. Той има приятелка отпреди да се разболее, която, слава Богу, остана до него. Прекрасно момиче е просто. Вече доста трудно ходи, но тя е плътно до него. Той дори я молеше да го остави, да си оправи живота, но съм й безкрайно благодарна, че не се отрече и до днес са заедно. Аз съм безкрайно толерантна, никога не повишавам глас. Понякога само се сърдя и чакам извинение. Не съм като баба Цеца, която вика толкова много по снаха си Мими и сина си Величко. Мими все ми казва, че иска да умра, но аз съм търпелива. Горкият Величко – между чука и наковалнята.
Знаете ли коя е моята максима в живота въпреки всички трудности, които са ме сполитали: „Миналото е история, бъдещето е мъгла а животът е сега!“. Затова трябва да се радваме на усмивка, на добра дума, на цвете, на птичка… Имах дневници, записки. Изхвърлих всичко, не искам да се връщам назад. Така възпитах и децата си. Много съм горда с тях. Дъщеря ми е актриса, но беше уволнена от Андрей Капудов от „Сълза и смях“. Тогава внукът ми беше доста болен, а тя е самотна майка. Молих да не я уволняват, защото бяхме много зле материално. За щастие намери вариант – започна да дублира. Сега успя да пробие с няколко нейни неща. Стана драматург. Вече има и няколко награди. Потърсиха я и за сценарий за мюзикъл. Работи обаче ужасно много, по 12 часа на компютъра.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи