Владо Даверов е роден в Плевен на 27 август 1948 г. Учи в немската гимназия в Ловеч. Историята от филма „Вчера“ е спомен от годините му в елитното школо. Завършва немска филология в Софийския университет.
Автор е на сборниците с разкази и новели „Много дни до есента“, „Което е било“, „Живи картини“, „Игра на папагали“, а също и на романите „Кенеди“, „Възторжен и див“, „Животът на другите“, „Вчера“, „Ангели небесни“. Част от филмовите му награди са първа награда на Московския филмов фестивал, Гран При – Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“.
Той има четири деца от два брака. Първата му съпруга е поетесата Калина Ковачева, която почина неотдавна и с която имат син. Втората му съпруга, Марияна, е архитект и с нея има син и две дъщери.
Владо попадна в шумен скандал около романите на убития преди няколко години Георги Стоев. Оказа се, че той е същинският автор на текстовете на Стоев, който просто си е измислял някакви истории, които е представял за автентични. „Пишех ги, защото човекът си плащаше на издателство „Световит“, на което бях главен редактор. Но нямам претенции към тези текстове, дори не ги харесвах“, казва писателят. Цялата история около убитите Георги Стоев и Боби Цанков е описана в книгата на Даверов „Групов портрет с Георги Стоев“.
Владо тепърва ще разкаже в новата си книга необичайни случки за приятелите, които си отиват млади от живота, за срещите със смъртта и други неща. „Ако Господ не те пази, не може да те уварди“, казва той за обратите на съдбата.
– Как се чувстваш дни след на 64-тата си годишнина?
– Чувствам се точно както го е казал поетът Уолт Уитман: „Сам като бутилка уиски на празна маса, в празен бар…“.
– Над какво работиш в момента?
– Пиша една книга – „Ягодовите полета“, която ми е трудно да определя като жанр. Може би роман-документ, спомен за живота, нещо такова.
– Как живееш сега, събираш ли се с приятели, дискутирате ли въпросите, „що никой век не разреши“?
– Кои приятели? Всичките заминаха към ягодовите полета, разговарям с тях в книгата си.
– Сценаристите обикновено остават „зад кадър“, но ти стана много известен като автор на сценария на филма „Вчера“, макар да си участвал като сценарист и в други продукции. Защо точно този филм те направи популярен?
– Не знам защо станах популярен и не ме интересува. Преди да бъде филм, „Вчера“ беше роман, който веднага преведоха на немски.
– Ако трябва да напишеш нов сценарий за порасналите герои от „Вчера“, къде ги виждаш днес в „прайтайма“ на 2012 г.?
– Част от порасналите герои на „Вчера“ ще откриеш в романа „Праймтайм“. Други участваха активно в разграбването на държавата. Най-свестните се самоубиха.
– Забъркаха те в скандал с книгите на убития Георги Стоев. Ти тогава даде много интервюта, но как виждаш нещата от дистанцията на времето? Съжаляваш ли за нещо?
– Забърквали са ме във всякакви скандали. Не си правя труда да ги помня и не съжалявам за нищо. Животът ми мина по-интересно, отколкото се надявах, скандалите са просто подправки към манджата.
– Спомням си как тогава ставаше дума, че Стоев е рекетирал Христо Калчев за 100 000 лв. Толкова ли пари могат да се изкарат от такъв вид книги?
– Жълтата литература прави много пари. Колкото по-лъжлива и кална, толкова повече.
– Появи се едно сравнително младо поколение български писатели, които наричат себе си „поколение на прехода“. Харесват ли ти?
– Чел съм отделни страници. Не са бездарни всичките но са много шумни. Ще им мине. И ние бяхме такива.
– Какво мислиш за „вносната“ литература, създадена от емигранти, която се пласира успешно на нашия и европейския пазар?
– Не обичам лигави носталгични истории. Радвам се, че се пласират добре, но те уверявам, че киселото мляко върви по-добре.
– Защо българските писатели не успяват да пробият на Запад?
– Българската литература е отчайващо провинциална. Без самочувствие, наплашена като заек. От потури и цървули никой не се интересува.
– Какво представлява книжният пазар днес за българската литература?
– Сергия със залежала стока.
– Ако можеше да върнеш времето, би ли поправил нещо?
– Щях да уча за агроном, да живея на село и да изхвърля телевизора в някое дере.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи