Иван Вазов има разказ „Госпожата му“, в който високопоставен чиновник лудва по хубавица, уж омъжена, уж пристигнала в Банкя да се лекува с минерална вода, а в края на краищата оказала се певачка от някакъв кафе-шантан, т.е. шантонерка. Вазов дава да се разбере, че героинята (влахкиня, „закупена“ от собственика на шантана срещу двадесет и седем наполеона) е порочна жена, която примамва и използва заможни мъже. Такова е било мнението на големия наш писател за кафе-шантаните и за жените, които пеят и танцуват там. Той самият не обичал да ходи по нощни увеселителни заведения и се пазел от такива жени, защото се боял от венерически болести.
Кафе-шантан (cafe chantant) – пеещото кафене, се появява в Париж, през около 1820 г., по време на Belle epoque, но бързо се разпространява и в Германия, Австро-унгарската империя, Англия, Испания и Италия. В Истанбул тези заведения, популярни като Kafesantan, са главно в известния квартал Пера. Всички те си приличат в едно – млади певици, повече или по-малко провокативно облечени или разголени, които пеят в съпровод на пиано непретенциозни закачливи песнички. Георги Каназирски-Верин в книгата си „София преди 100 години“ свидетелства, че софийските кафе-шантани били неголеми заведения, с 10—15 маси и няколко сепарета, в които се сервира чай, кафе, бира, евксиноградско бяло вино и шампанско на високи цени. Певачките били австрийки, румънки, гьркини и сръбкини, които нямали нищо против между изпълненията да бъдат повикани от клиентите за разговор и консумация, за което получавали естествено процент. В създаването на презрително отношение към жените – певици и танцьорки в нощните заведения, има дял унгарският маестро Михай Шафран, който в 1851 г. създал в Шумен първия български оркестър, изпълняващ маршове, валсове, мазурки, турски шаркии и полонези. Музикантите били местни млади мъже, търговци и учители главно, даже Панайот Волов свирил в оркестъра на флейта. Но Михай Шафран създал в Шумла и едно кафе-шантан, в което пеели и танцували жени.
Почтените шуменски госпожи възненавидели нововъведението, за разлика от мъжете си, и почнали да наричат певиците шафрантии по аналог с турската дума шъфрънтъ, т.е. леконравни жени. Каква е била точно разликата между кафе-шантан и кабаре в онези времена, не се наемаме да определяме. Но при всички случаи кабарето е било по-представително, по-изискано, с двучасова програма, в която може да има и танци, и песни, и фокуси, и жонгльорство, и пехливанлък… А иначе жените там, както консумация в кафенетата, явно са се отличавали с много свободно поведение. В книгата си „Срещи с Буров“ Михаил Топалов на няколко пъти провокира нашия известен банкер и политик на тази тема: нощните увеселителни заведения на София. Буров признава, че е ходил по кабарета, но само за да води там свои приятели и гости, с които има бизнес или общи политически кроежи. Защото според него „партия се създава на маса, а не на крак. На крак се работи. На маса се мисли, на маса се яде, пие се и се кроят планове“. Буров признава, че в кабарето се пръскат много пари и че българите, които обичат да се веселят, за съжаление са свидливи, когато трябва да дават пари за това. Не пропуска да наблегне на факта, че семейната жена, „скучна като проповедник и жалка като агитатор на евтино четиво по книжните пазари край Сена“, гледа на кабарето като на чума – обяснимо защо.
Ето какво казва още Атанас Буров: „Който има пари, отива в кабарето да пее, да танцува да се весели. Да се почувствува силен, млад и красив. Кабарето е за това – да повдига самочувствието на човека… Кабарето е място за развлечение. Това не е публичен дом. Затова всяка богата държава има кабарета и именно това е една от мерките за богатството на една държава. Ако има вариетета, барове и кабарета – означава, че държавата е богата. Ако няма, тя или се подготвя за война, или е много, много бедна“. Твърди се, че първите кабарета в България са създадени от находчив немец, чиято майка е чехкиня – Егон Карнеги, през 1906 година експерт на Балканската банка. Той съставя подробен списък на всички курорти на България и минерални извори, и започва пропаганда в Чехия, че най-изгодно е да се почива у нас. Убеждава чехите, че с една десета от парите например за Ница ще си прекарат много по-добре в България, на българското черноморие. Той създава чешката колония в София по подобие на тези във Варна и в Бургас. Именно той открива още през 1907 г. две казина и две кабарета във Варна и в Бургас, за да има къде да се забавляват и да си пръскат парите гостите. Карнеги проявява изключителен търговски нюх и обира каймака на това доходно начинание. По-късно създава кабарета и в София -„Нова Америка“, „Жасмин“, „Лорелай“, „Лорета Брикси“ и „Капернаум“. Кабаре „Капернаум“ на улица „Леге“, с клон на улица „Позитано“, е възможно най-елегантното, след време такова се появява и в Пловдив – кабаре „Ясика Бени“ с италиански капитали.
Друг летописец на стара София – Драган Тенев, с умиление си припомня, че в някогашните кабарета се отнасяли любезно и учтиво дори с безпаричните студенти и бедните чиновници. Той с въодушевление говори за неповторимата атмосфера в прочутото „Циганско кабаре“ на дебелата Кева, където освен оригиналния оркестър от „слухари“ и ориенталските песни и танци, най-голямата атракция бил козелът на собственичката, който лочел вино от кофа и се хвърлял срещу гостите, предизвиквайки суматоха и смях. Да, атмосферата в някогашните софийски нощни заведения е била магически привлекателна, но много далеч от тази във филма „Кабаре“ на Боб Фос и незабравимата Лайза Минели.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи