Сирма Сарафова – Ораховац е наш художник, и внучка на големия български актьор Кръстьо Сарафов. Родена е в София през март 1937 г. Тя е възпитаничка от първия випуск на Художествената гимназия, след това с отличие завършва класа на проф. Илия Петров по живопис в Художествената академия – София. Тази година художничката подреди юбилейна изложба – едва четвъртата в живота й.
През 80-те години тя на два пъти кандидатства за член на Съюза на българските художници. И двата пъти е отхвърлена. Първия път попитала толкова ли са лоши работите й.
Отговорили й, че трябвало да покани преди това комисията на гости. Втория път дори не задала въпроса. Убедена е, че ако дядо й е бил жив, всички врати щели да бъдат отворени пред нея. Тя обаче не е човек, който с лакти си проправя път. Когато Людмила Живкова и Иван Славков били в зенита на властта си, майката на Батето се преместила да живее близо до тях на улица „Московска“. На Сирма обаче и през ум не й минало да иска протекции. „И без Людмила Живкова се оправих“, усмихва се тя днес. Едва през 2006 година към публиката я връща кураторът Олимпия Николова, съпруга на художника Андрей Даниел, която я кани да гостува в галерия „София прес“.
През времето, в което не я признават, Сирма Сарафова – Ораховац не престава да работи. Тя още повече изчиства стила си, в който рисува повече от 30 години. На времето картините й са били „плътни“, с пълни детайли. Въпреки че и сега рисува от натура, нещата й са с едва загатнати контури. Това прави картините й „въздушни“. Макар и пестеливи, те казват много повече, отколкото ако бяха буквални като снимки. Самата тя се смята за опърничава, защото не се влияе от чуждото мнение, а слуша само себе си. Това не пречело на Сирма да е приятелка с голямата художничка Славка Денева, която рисува в коренно противоположния стил – с всички детайли.
Междувременно Сирма Сарафова пробва да пробие в чужбина. Съпругът й заминава на специализация в Швейцария и както тя се изразява, носи свои „картинки“ на известен галерист в Цюрих. Отначало възрастният евреин се опитал да я отпрати под претекст, че е стар. Като погледнал нещата й обаче, променил мнението си. Впоследствие галеристът започва да продава нейни работи, включва я в постоянната си колекция. „С парите от тях после си купих пералня от „Кореком“ – усмихва се днес Сирма Сарафова. – Той каза, че работите ми са с много фино чувство за живопис с много персоналитет и не стават за едно поколение. Заразпитва ме за произхода на семейството ми“.
Освен, че е внучка на Кръстьо Сарафов по майчина линия, Сирма произлиза от семейството на акад. Иван Гюзелев, министър в кабинета на Драган Цанков, участник в Руско-турската война, председател на Сметната палата, образувана от самия него. На път за Русия, където отива да учи актьорско майсторство, Сарафов среща една от четирите дъщери на академика – Донка Гюзелева, бъдещата си съпруга. Неволите им започват, когато тайно се сгодяват и цели две години никой не знае това. В гнева си, Гюзелев изрично забранява, Сарафов да се доближава до дъщеря му. Допълнително изиграва роля и катастрофалният дебют на актьора на сцената на „Сълза и смях“ през 1899 г. Сарафов и Донка Гюзелева се женят въпреки големите пречките. Въпреки изтъкнатия си знатен произход на Сарафови, Гюзелеви ги превъзхождали по богатство и аристократичност. Та са притежавали доста имоти в София. Обитавали са масивна къща намираща се срещу сградата на днешния НАТФИЗ. На мястото й по-късно издигат Унгарският ресторант. Брачният съюз на Сарафов с Донка Гюзелева не продължава особено дълго. В огромното сърце на Сарафов намират място много жени при това с очарователна външност. Той не успява да устои дълго време на женските прелести и съблазни. Научила за любовите му увлечения, Донка е категорична: развод! По същото време тя е наследила златна мина, купена от баща й. С парите от продажбата на имотите Донка тръгва да обикаля Европа.
Опитва се да стане актриса, след като дълги години съпругът й е забранявал това. Следващите три опита на Сарафов да се венчае също са несполучливи. Пропиляла цялото си бащино наследство, Донка Гюзелева в пълна мизерия едва преживява последните години от живота си.
Сарафов я приютява в дома си. Самата Сирма е кръстена на майката на Кръстьо Сарафов. Нейното раждане съвпада с големия триумф на дядо й в Америка, където е на гастрол, организиран от другия колос на театъра – Георги Стаматов. Внучката на актьора и до днес пази картичка, изпратена по случай нейното раждане. Тя гласи: „На госпожица Сирма Сарафова“.
Днес творби на Сирма Сарафова-Ораховац стоят до имена като, Сезан, Люрса, Пикасо, Реноар, Паскен и Кирхнер в залите на галерия „Макс Болаг“ -Цюрих, Швейцария. Нейни картини вече притежават и Софийската градска художествена галерия, Националната художествена галерия, галерии в няколко града в България. Има много частни колекции у нас, в Япония, САЩ, Европа, Латинска Америка.
Коментирай първи