Пламен Марков е сред най-популярните и обичани български футболисти. Роден е на 11 септември 1957 г. в Севлиево и има кариера, на която мнозина спортисти могат да завиждат благородно. Като треньор на националния ни отбор по футбол завършва успешно квалификациите за Европейското първенство през 2003 г. в Португалия и става вторият български наставник, класирал тима ни на футболния форум. От 16 април 2008-а вече е и Доктор на науките.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Здраве, колкото и банално да ви звучи подобно пожелание. Наистина искам само здраве, останалите неща се постигат. Има други неща, които ще се радвам да постигна, но предпочитам да споделя с читателите само за здравето. Разбира се, пожелавам го и на семейството си и на всички хора. Нека са здрави, силни и сплотени.
– В личен план как оценявате изминалата година?
– За мен всяка година е положителна. Мисля така, защото съм позитивно настроен човек. Толкова е хубаво, че живеем, че се радваме на близките и приятелите си, че споделяме приятни мигове. На мен лично постоянно ми се случват интересни неща. Разбира се, не ме подминава и лошото. Но съм свикнал да се радвам на съдбата, на подаръците й. Аз лично вярвам в нея, в късмета си. Човек, като си постави някакви цели, ги постига. Неуспехите идват при липсата на цели.
– Харесвате ли датата си на раждане?
– Аз съм роден на 11 септември. Едно време това беше дата като дата. И добре, че съм избързал, та съм се родил в годините преди атентата над кулите – близнаци в Америка. Сега вече 11 септември се свързва с разрушения, с трагедии. Съдба – сам съм си избрал да се появя на 11 септември. Тази дата е моят избор, моят късмет.
– Кой е най-хубавият момент в живота ви досега?
– Раждането на двете ми деца. Незабравими моменти, остават завинаги в мен. Щастлив съм бил и с професионалните си успехи на европейските турнири. Спечелването на купата на френската лига – също ще помня вечно. Супер купата на България също е моя гордост. Работата ми на треньор в ЦСКА ме изпълва с ентусиазъм, с енергия.
– Кой е най-лошият момент в живота ви?
– Смъртта на баща ми тази година… Случи се преди два месеца и още живея с болката по него. Така е човешко. Когато загубиш близък човек, с него си отива и част от теб.
– Кои са хората, на които държите най-много?
– Семейството ми. И следва върволица от приятели, които ще трябва да изброявам с часове.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Да, през 2003 г. ми направиха рожден ден – парти. Организираха ми го от БФС. Включиха се много хора. Тогава купонът беше и в чест на класирането на националния отбор за Европейското първенство. Беше върховно. Останах впечатлен от гостите, от начина, по който вървеше празникът ми. Напълни ми се душата.
– Подаръците?
– Не държа на тях. Те са израз на духовното. Никога не съм се вълнувал от материалната стойност на подаръка. Да не звуча тривиално, но наистина не съм се интересувал от цената на предметите. Давам си сметка, че всеки се труди, за да получава възнаграждение. Добрата заплата дава добър стандарт. Но когато става дума за подаръци – стойността е духовна. Затова не държа на вещите, нито им робувам да не се счупят, да не ги загубя. Пазя подаръци, които ми носят емоции и спомени.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Не, мисля, че то е естествен процес, част от човешкия живот и лична философия. Мисля, че природата ни е създала по такъв модел, че да остаряваме. Ние сме част от нея и трябва да се подчиняваме на законите й, не че имаме друг избор. Имам си собствена философия по темата. Човек трябва да живее честно и почтено първо към себе си, после и към околните. Да бъде справедлив и да спи спокойно. Ако спазва тези правила, ще е щастлив.
– Как се виждате след 20 години?
– Имам си планове, амбиции, стремежи. Докато съм здрав, ще мечтая, физически не се затормозявам да мисля за това как ще изглеждам след няколко лета. Няма нещо, което да ме притеснява.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи