Таекуондист, ресторантьор, архонт, бизнесмен, националист, политик с международно признание и контакти, борец за справедливост – това са само част от определенията, които Слави Бинев дръзко дава за себе си.
Внукът на писателя на детски приказки Георги Караджов, изглежда, е израснал с най-известната детска поемка на дядо „Свирчо свири“, тъй като досущ като лирическия герой притежава богата фантазия и трогателна самовлюбеност. Тия дни от склада за илюзии на Слави Бинев бе извадена страшна лакърдия – някой щял да го убива, тъй като неговото движение ГОРД застрашавало политическия монопол на Бойко Борисов.
След уверенията на МВР шефа Цветан Цветанов, че враговете на Слави Бинев вече са ликвидирани, навярно визирайки екзекуцията на боса на ВИС-2 Георги Илиев, който навремето ошамари сам многократния таекуондо шампион в чалга заведението БИАД пред десетките му охранители, архонтът кръчмар храбро поде темата за гангстерските си приключения и най-безсрамно си окичи етикета на един от малкото бизнесмени, опълчили се на вилнеещите мутри в средата на 90-те на миналия век.
Всъщност Слави Бинев е един от дебеловратите глигани, които водеха кървави мутренски сражения със себеподобни за контрол върху рекета и силовото застраховане в началото на 90-те. Бинев не съумя да нареди името си до това на братя Илиеви, Маргините, Бай Миле, Карамански и компания по простата причина, че се оказа малодушен и съответно загуби войната за рекета. Е, менте архонтът и съдържател на чалга заведения и стриптийз барове, все пак запази някаква дребна разбойническа ниша за себе си, преди целият му персонал да го напусне и да създаде най-оборотните заведения в столицата.
„Слави Бинев управляваше като мутра БИАД и останалите заведения, които контролираше в София, и затова всички избягахме от него. Сами може да си направите сметка колко успешен бизнесмен е. Банкрутира само година-две след като се появи конкуренция в бранша му“, казва бивш сервитьор на БИАД, който в момента върти собствен бизнес.
За това колко честен е Слави Бинев и как точно е воювал с „мутрите“, най-добре говорят документите от разследването на прословутия бой между борци и каратисти в спортния център „Д’Ескрим“.
На 16 ноември 1993 г. около 50 борци, предвождани от братята Николай и Красимир Маринови – Маргините, Димитър Джамов и Дмитрий Минев – Димата Руснака, атакуват офиса на Слави Бинев в спортен център „Д’Ескрим“. Поводът за атаката е рекет на Слави Бинев и ортака му Борислав Цветков, шеф на пазарджишката гангстерска групировка ЦБР, срещу Иван Михайлов. Рекетираният е син на служителя в „Мултигруп“ Георги Михайлов. 25-годишният тогава Иван Михайлов взима заем от 12 000 лева от приятел на Слави Бинев и Борислав.
Цветков с обещанието да върне 14 бона след месец. Младежът обаче не се издължава и с него се заемат каратистите. През есента на 1993 г. представители на Бинев и Цветков обявяват на кредитополучателя, че има да им дава 150 000 лева (бел. авт. – тоест налагат му лихва от над 1000% за година!) и че ако не се издължи до средата на ноември, ще го изкормят жив.
Бащата на Иван Михайлов се свързва с Димитър Джамов, който по това време работи като шофьор на Илия Павлов, и му обяснява как самозабравили се гангстери рекетират детето му. За да услужи на служителя на „Мултигруп“, Джамов събира борците и така над 50 здравеняци се отправят към владението на лихварите Бинев и Борислав Цветков, кичещи се в онзи момент с етикетите на съучредители на асоциация „Защита“.
Какво се случва по-нататък, е добре известно – жестокото меле в „Д’Ескрим“, в което се включват десетки мутри, е последвано от жестока улична гангстерска война в която загиват над 30 разбойници от всякакъв ранг. След нападението над Слави Бинев пък братя Маргини и Димитър Джамов се укриват в Солун близо година от правосъдието. Босовете на СИК и Джамов се завръщат едва след като се появява мутренската амнезия на Слави Бинев и таекуондистът забравя кой точно го е бил, какво точно са му взели и защо са го нападнали.
Усети шамара на Жоро Илиев на 10-ия ден
Главния, който наби Бинев, бе обществено порицан и осъден на 1000 лева глоба. На 10 срещу 11 октомври 2000 г. Слави Бинев изяжда два шамара от боса на ВИС-2 Георги Илиев заради „голямата си уста“, както се изразява по време на процеса за побой Главния. Дни по-рано Бинев гони приятели на Жоро Илиев от БИАД, като приканва един от тях – Добрин Денев – Дробеца, да предаде на Главния, че е „персона нон грата“ в заведенията му.
Обиден на чест и достойнство, Георги Илиев сам нахълтва в „меката на попфолка“ и ошамарва кръчмаря архонт пред страхливите погледи на охранителите му. Час по-късно полицаите от столичното Първо РПУ, пристигнали на мястото на инцидента, не си правят труда дори да запишат данните на свидетелите. Слави Бинев се сеща едва на сутринта, че от случилото се би могъл да извлече дивиденти. Тогава той завежда дело за хулиганство срещу Георги Илиев. След това чак, Бинев тръгва по лекари. Цели 10 дни след побоя той си прави енцефалограма, която по-късно ще бъде представена в съда като основно доказателство. Това медицинско свидетелство обаче не доказва твърденията на Бинев и на неговите свидетели, че след ударите на Георги Илиев от лицето на кръчмаря е шурнала кръв.
Поради това е оставено без уважение от Софийският районен съд искането на Бинев да бъде конституиран като граждански ищец. Обаче делото е върнато за преразглеждане от Върховният касационен съд. Въз основа на указанията на по-висша инстанция оправдателната присъда на Георги Илиев е отменена. Впоследствие Главния е осъден на 1000 лева глоба и обществено порицание, а Слави Бинев се прочува с молбата си към Жан-Клод ван Дам да го пази от висаджиите. При едно от посещенията на екшън звездата в БИАД от пиар отдела на таекуондиста пускат съобщение до медиите, че Ван Дам научил от Бинев какво се е случило и се оглеждал да види Жоро Илиев, че да отмъсти. В присмехулен стил Георги Илиев коментира псевдозаканата на Жан-Клод ван Дам по следния начин: „Щял да ме нокаутира? Това да не му е кино.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи