Стоянка Мутафова: Чувствам се добре, но тъгувам за младостта си! ИНТЕРВЮ

  Прима на българската комедия. Така наричат Стоянка Мутафова в арт средите и не без основание – знаменитата актриса има стотици незабравими роли в театъра, киното и телевизията. Дори и днес, на 90 години, тя не е спряла да практикува професията си и продължава да играе и в Сатирата, и в телевизията. Една от последните й засега изяви е в хитовия Би Ти Ви сериал „Столичани в повече“, където партнира на новото поколение родни комици – Любо Нейков, Къци Лафазанов, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов и т.н.

През лятото Стоянка е на вилата си в Драгалевци, където на хлад и сянка се зарежда с енергия за бъдещите си актьорски подвизи. Намерихме я в изключително добро настроение и я помолихме да ни разкаже по-подробно за живота си напоследък.

– Г-жо Мутафова, добре ли си почивате?
– О, да! За мен най-добрата почивка е тази на вилата ми в Драгалевци. По-добра не познавам. Преди години съм ходила на море и планина, но в Драгалевци ми е най-хубаво. Къщичката ми е на сянка, хладно е и виждам Витоша. Вече три месеца съм тук и не ми се прибира в София.

– Разхождате ли се по драгалевските улици?
– Рядко ми се случва да излизам. Тези дни обаче реших да отида пеша да купя храна за котарака. Спря един човек с кола и ми предложи да ме закара, но отказах. След като ми оперираха мазола на крака, вече нямам проблеми при ходенето. Беше много тежка и болезнена тази история. Направиха ми 4 операции. Ако отново тръгне мазолът, веднага отивам в болницата да ме режат. Нищо че не обичам да ходя по лекари. Измъчих се с този пуст мазол и отново няма да допусна такова нещо. Не стига, че не мога да чета, ами и да куцам от болка.

– Добре ли сте иначе?
– Да, чувствам се добре. Е, имам си проблеми с жлъчката отдавна. На 40 години получих големи кризи и искаха да ме оперират. Хирургът обаче се изплаши, че ще умра на операционната маса и така ми се размина. Гладувах 4-5 дни, след това спазвах известно време диета и нещата се успокоиха. Щях да умра от глад, много съм яшна (смее се). Нейчо Попов беше изнесъл цялата храна от къщи и нямаше и трошичка хляб. Тези 4-5 дни, в които не хапнах нищо, ме оправиха. От тогава, да чукам на дърво, не съм имала като онези кризи с жлъчката.

– Поддържате ли връзка с Кольо Анастасов и Калата?
– През лятото не съм ги чувала и виждала. Къде да ги търся? И те са си на вилите като мен.

– С кое представление ще стартира театралният сезон за вас?
– Това зависи от ръководството. Имам нова пиеса -„Столетие мое“. Играла съм я само няколко пъти в края на сезона.

– Случва ли ви се да отидете на театър като зрител?
– Не, нямам време. Много пътувам.

– Имаше неотдавна притеснителен слух, че на представление в Пловдив сте припаднали и е трябвало да се приберете спешно…
– Не е вярно. Кой ги измисля тези глупости?! Истина е, че не съм първа младост, но не ми е ставало лошо и не е отменяно представление заради мое здравословно неразположение. На сцената забравям на колко години съм и всички свои болежки.

– Имали ли сте проблеми с режисьори?
– О, да, много. Винаги! Аз не обичам да вървя по
равен път.

– Казват ви Госпожа Стихийно бедствие, Лудетината и Диагнозата Мутафова. Кое от тези определения е най-близо до вас?
– Госпожа Стихийно бедствие най-много ми подхожда на характера и темперамента. Такава съм си аз.

– Лесно ли си учите ролите?
– Много обичах да чета, но заради проблемите с очите вече за съжаление не мога. Когато се налага да заучавам текст, той е доста увеличен.

– Иска ли ви се сега да сте с 20 години по-млада?
– Еее, как да не ми се иска?! (смее се)

– Мъчно ли ви е за времето преди 10 ноември 1989 г.?
– Тъгувам за младостта си. Тогава актьорите бяхме много почитани и нищо не ни се отказваше. Дадоха ни хубав и голям апартамент. В най-скоро време трябва да започна ремонт в него.

– Съжалявате ли, че продадохте огромната си къща в Бургас?
– Да, понякога много съжалявам. Но нямаше как да я поддържам. След като я продадох, гледам да не минавам покрай нея, когато съм в Бургас. От друга страна, се успокоявам, че сега има кой да се грижи за къщата. За поддръжката й трябваха много пари, а ние нямаме такива. Ако не бях я продала, щеше да започне да се руши.

– Обичате ли домакинската работа?
– Не ми се нрави. Само когато имам настроение, се хващам с нея.

– Шофирали ли сте някога?
– Не, нито аз, нито дъщеря ми. Имахме шофьор, но беше голямо дране смъкваше ни кожата. Преди време продадохме колата.

– Суетна ли сте?
– Не винаги. Израснала съм в семейство, където имаше добри пари и се държеше на външния вид и облеклото. Майка ми настояваше винаги да съм облечена хубаво, беше жена с изискан вкус. Бях едно от елегантните момичета на София, но сега ме мързи. Не обичам да ходя по магазините.

– Винаги сте с перлени огърлици…
– Много обичам тези украшения, само перли нося. Преди време имах бели и черни перли от майка ми, но някой ги открадна. Много ми е мъчно. Имахме и един пръстен от дядо ми и леля все казваше, че ще е за нас. С брилянти по него, смарагди, платина… Изключителна изработка, беше като грозд! Леля го кри, кри и накрая му изгубих следите.

– Имате ли си талисман?
– Пръстен с камъните на моята зодия – бисер, сапфир и опал. Само това бижу не ми откраднаха. Преди време едно момиче от Родопите – Светла, позвъни на вратата ни. Сприятелихме се с него и то взе да идва често вкъщи. Един ден като се прибирах, дъщеря ми Муки ми викна от балкона, че сме обрани. Тогава нашите ключове винаги се търкаляха по масите в апартамента и се сещате какво е станало. Откриха го после това момиче, но беше продало всичко освен един колан. Стигнахме до там да го съдим. Накрая то се примоли на дъщеря ми и оттеглихме жалбата.

– Казвали сте, че талантливият човек рядко е добър. Да, ама не – вие сте хем талантлива, хем добра…
– (Пак се разсмива.) Хич не съм толкова добър човек, колкото си мислите. Всеки е и добър, и лош, всичко е характер. А и зависи от ситуацията.

– Известността пречила ли ви е някога?
– Винаги. Аз не обичам да ме хвалят и понякога се крия.

– Вашето име е Стояна-Мария. Обръща ли се някой към вас така?
– Не, все ми казват Стоянка. Наскоро Мария имаше имен ден, но никой не ми го честити (смее се). Преди години ме прекръстиха и вече не съм Стояна-Мария. На първия ми афиш ми казаха да си сложа буквата „к“ в името за късмет. Сега по лична карта се водя Стоянка.

– Какво дете беше Стояна-Мария?
– Родила съм се много кекаво дете и съм щяла да умра. Един наш роднина посъветвал родителите ми да ме кръстят. Те го послушали и чудото станало. След като ме кръстили, съм се оправила и повече не е имало опасност за живота ми.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: