С идването на демокрацията, българският език започна да изчезва лека полека от табелките и наименованията на ресторантите и фирмите. Явно собствениците на тези заведения смятат, че само чуждестранно звучащото име ще е досатъчно да привлече клиенти.
И слагайки често погрешни и куриозни имена, забравят за доброто обслужване и хигиена на заведението. Така информационни табели на латиница заливат цяла България.
Смешното е, че английските туристи минавайки например по столичната улица Витошка, ще си помислят, че са попаднали в някоя африканска колония, защото там няма да видите надпис на български език, а само и предимно такива на английски или в повечето случаи на псевдо ангийски език.
Куризното е, че на сградата на Националната библиотека се кипри надпис на английски „Once upon a time“ насочващ хората към едноименно заведение в приземния етаж на библиотеката. Интересното е, че в Столичната община има наредба, изрично изискваща надписите да бъдат на български език, а вторият, ако е нужно, на латиница. Като според наредбата е абсолютно забранено надписът на ресторанта или фирмата да е само на чужд език.
Езиковедите смятат, че тази тенденция се дължи на факта, че българският език не се зачита от обществото като ценност. Затова и не се спазвали нормативните документи, които го защитават. Даже по едно време имаше и брожение да изоставим кирилицата в полза на „модерната“ латиница.
За добро или зло, това не се прие от обществото. Единствено общинските чиновници трябва да следят кой спазва нормативните актове, но явно това не се случва. Защото тази година нямало нито един санкциониран в столицата, признават от Столичния инспекторат. Така излиза, че никой не съблюдава спазването нито на закона, нито на общинските наредби.
ВИЖТЕ ВИДЕОТО:
Be the first to comment