Корфу е островът, превзел сърцето на Джералд Даръл и излекувал белите дробове на австрийската императрица Елизабет – Сиси. Заради златисто-червените скали на парчето земя и специфичната му форма, Даръл го нарича „разяден от ръжда ятаган“. Владетелката на Австро-Унгария го смята за смарагдова райска градина. За местните жители той е просто Керкира. Това е името на нимфата, съблазнила не друг, а самия Бог на морето.
Според легендата, обезумелият от страст Посейдон отвлякъл красавицата с помощта на брат си Зевс. За да я скрие от баща й – речния бог Азоп, той отвежда избраницата си на най-красивия Йонийски остров. Там те свиват любовно гнездо и раждат челяд, наследниците на които живеят там и до днес.
Островът не е само легенда за страстта на безсмъртните. Той е романтична приказка за любовта на морето и земята. Богатата зеленина постепенно обладава осолените скали, търсейки начин да завладее и мистериозните водни пещери и златистите пясъчни плажове. Всяка сутрин песните на стотици екзотични птици будят старите, неподвластни на времето рибарски селища. Маслинените гори и стотиците видове диви цветя допълват романтиката на острова, превърнал се в една от любимите туристически атракции. Не поради красотата си, а заради стратегическото си местоположение между Гърция и Западна Европа, Корфу дълги години е обект на политически апетити.
След разпадането на Византия островът е окупиран от неаполитанци, венецианци и генуезци. После идват французите, последвани за кратко от руснаците и за по-дълго от англичаните. Турция така и не успява да
стъпи на острова, макар че го обсажда цели четири пъти. През 1864 г. Корфу влиза окончателно в територията на гръцките предели. Въпреки това чак до втората половина на XX век повечето от местните жители говорят не на гръцки, а на венециански диалект.
Корфу е елегантно съчетание на всички култури, оставили дирята си върху него. Той носи отпечатъците на френското разточителство, английския консерватизъм, гръцката лежерност и античния венециански стил. Една от главните атракции e дворецът Ахилион, построен специално за австрийската императрица Сиси. По абсурдно стечение на обстоятелствата, тя умира не от туберкулоза, а от пила за нокти, забита в тила й от италиански анархист.
Старият град Палаиополи и централният площад „Еспланада“, създаден по време на френската окупация, са основни туристически обекти. Една от най-красивите сгради е „Листон“. Нейните аркообразни тераси са вдъхновени от улица „Риволи“ в Париж. Не трябва да се пропускат и венецианските крепости, Йонийската академия и манастирът „Палеокастрица“. Много интересни са и дворците Мон Репо и Св. Михаил и Георги.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment