– Господин Груйкин, смятате ли, че границите между трите власти напоследък много се размиха? Имам предвид опитите на изпълнителната власт, в лицето на вицепремиера Цветан Цветанов, да влияе върху съдебната власт чрез свои хора във Висшия съдебен съвет.
– Това, което се случва през всичките години, но особено през последните три, е, че трите уж независими власти показват един много порочен модел на функциониране на властта изобщо в България. Тезата за разделение на властите е само теоретична конструкция. Такова разделение на практика няма. Вижда се, че политическата власт, която включва изпълнителната и законодателната, доминира над съдебната. Това, което наблюдаваме през последните години, е липсата на каквато и да е системност във функционирането на съда и на прокуратурата. Последствията са липса на правосъдие, което води до ерозиране на държавността. Без наличие на съдебна система по порочен начин ще функционират и другите две власти – изпълнителната и законодателната, което наблюдаваме и в момента.
– Къде е заложен дефектът на този порочен модел?
– Мисля, че се преекспонират техническите дефекти на модела, може би умишлено, за да не се види основният проблем на организацията на властта в България. При съдебната система той е в драстичното нарушение на принципа на народния суверенитет, който е заложен в самата Конституция, в член 1, че властта произтича от народа. По никакъв начин днес съдебната система не е зависима от суверена, тоест от народа. Всъщност това е главният фактор, който позволява съдът да бъде доминиран от изпълнителната власт. По никакъв начин мнението на хората, върху чиито съдби съдии и прокурори правораздават, не е меродавно за овластяването и за кариерното развитие на магистратите. Трябва по драстичен начин да бъде скъсана връзката между политическата и съдебната власт. Това може да стане с независимото възникване и овластяване на тези власти от суверена.
– Но как на практика може да се случи?
– Тезата на Гражданска инициатива „Справедливост“ години наред е, че трябва да се въведе елемент на пряк избор от народа на съдиите и прокурорите. Разбира се, давам си сметка, че въпросът е много сложен. Това обаче не означава, че ние държим на избора на всички категории магистрати. Но без въвеждането на елемент на пряк избор няма как на практика да се спази принципът на народния суверенитет. Виждаме, че съдебната власт в момента възниква по един доста сложен начин (обявен, разбира се, в Конституцията), но при който народът по никакъв начин не си казва думата при овластяването и при кариерното развитие на съдии и прокурори. Резултатите са налице.
– Вие имате богат опит в съдебната зала. Разкажете ни за някой случай, където дефектите на съдебната система проличават най-много?
– Разбира се, нашата теза за прекия избор на съдии и прокурори не е някаква теоретична конструкция, която самоцелно се опитваме да налагаме, а е продиктувана от нашия опит. Това проличава най-вече в многобройните дела, които Гражданска инициатива „Справедливост“ води за актове и действия на изпълнителната власт. Ние атакуваме много актове на Министерския съвет и на отделните министерства. Вижда се ясно, че когато става въпрос за казуси с много голям залог, дори да се стигне до някое ниво от съдебния процес, при най-високите нива винаги се случва така, че властта печели. Например делата за таксите за издаване на български лични документи или основните местни такси – за боклук и т.н.
– Наистина имате богат опит, но в повечето случаи негативен.
– Целият този наш негативен опит ни показва, че няма как да спечелим срещу Министерския съвет. При делата с много висок залог – за съдебните такси например, съдебният състав, който решава казуса, много внимава да не направи нещо против волята на управляващите. И това е естествено, защото виждаме как в България се гарантира кариерното израстване на магистрата. Той не зависи от мнението на хората, а със своите актове гледа да си осигури професионалното бъдеще нагоре по стълбицата по решение на Висшия съдебен съвет. И това е единственото важно за него.
В делата, които „Справедливост“ води през последните години, отчетливо се наблюдава тази практическа невъзможност за нормално функциониране на съдебната система. Нашето сдружение води т.нар. колективни искове срещу Министерството на вътрешните работи. И виждахме как се направи всичко възможно за прекратяването на делата. Ние обжалваме тези решения, но в същото време ги разбираме тези магистрати, влизаме им в положението. Защото можем да си представим какво ще се случи с кариерното развитие на един съдия от Софийския градски съд, който е първа инстанция при тези дела, ако си позволи да осъди Вътрешното министерство със сума от 10 милиона. Имаше такива искове на „Справедливост“ за таксите за издаване на български лични документи. Ние заведохме един иск от името на българските граждани, които са потърпевши от организацията по издаването на лични документи. Делото дори не можа да тръгне. Това се случва и с други колективни искове. Основната причина е, че съдиите внимават да не сбъркат и да не рискуват кариерата си. А колко различно би било поведението на тези съдии, ако професионалното им израстване зависеше от нас. Те биха били просто щастливи да получат по разпределение едно такова важно дело, защото няма да се притесняват от никое министерство.
– Бяхте ли в България, когато ВСС уволни Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите?
– Няма как да пропусна тази новина. Скандален е начинът, по който действа ВСС, но изобщо не е изненадващ. Няма никаква логическа причина той да действа по различен начин. Смятаме, че изобщо не трябва да съществува орган като Висшия съдебен съвет. Това е не само наше мнение, а и на различни свободни граждански организации. Той винаги е служил като един параван на изпълнителната власт. Аз имам един прост въпрос: как се надяваме да имаме правосъдие, докато ние като граждани не се произнасяме за възникването и овластяването на съдебната система? Простият отговор е: просто няма как. Самоцелното усложняване на дискусията не позволява да се върнем към този фундаментален въпрос.
– Какво мислите за антимонополното законодателство, което засяга абсолютно всички българи и трови живота им всекидневно?
– Това всъщност е подвъпрос на основния. Идеята за ограничаване на монополите, за гарантирането правата на потребителите е невъзможна без работеща съдебна система. Тя е корективът на обществото, на останалите власти. Няма защо да се заблуждаваме, че нещо във функционирането на институциите може да е добро, без съдебната система да е работеща. Какво значение има какви са законите, след като няма кой да ги прилага. Който може да ограничи изпълнителната власт, той може да ограничи и монополите. Все се връщаме към основния въпрос, фундаменталният въпрос е как може да функционира корективът на изпълнителната власт.
– В един свой текст казвате, че донякъде всички са виновни за тази ситуация. Но какво може да направи отделният човек срещу властта на монополите – на тока, на водата, на парното, на газа?
– Това са основните форми на тази безправност на гражданина. Като монополисти действат изпълнителната власт, местните власти, доставчиците на социални услуги, банките, джиесем операторите и т.н. И всичко това е незаконно. Когато ние като граждани осъзнаем проблема, това трябва да доведе и до промяна – в нашето поведение. Ако сме убедени, че централната власт прилага напълно неоправдани незаконни такси, ако сме сигурни, че местната власт ни налага такси, които нямат никаква икономическа обосновка, аз мисля, че гражданинът трябва да се противопостави чрез неплащане. И това е една елегантна форма на протест.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment