Режисьорът Теди Москов: Репетирам шумно, крясъците и лошите думи са част от стила ми на работа! ИНТЕРВЮ

  Теди Москов е институция в българската култура. Култовият 51-годишен режисьор е основател на частния театър „Ла Страда“ и създател на хитовото телевизионно шоу „Улицата“. Поставял е пиеси в различни наши храмове на Мелпомена, както и в Германия.

– Г-н Москов, очертава ли се почивка за вас тази година?
– Юли и август работих в Берлин. Септември започвам подготовка на „Животът е сън“ на Калдерон в Народен театър „Иван Вазов“. Имам и разговор с Мирослав Пашов за „Кандид“ на Волтер в театър „Българска армия“. Ще продължа също великолепното си сътрудничество с Варненския куклен театър. Не мога да почивам – почивал съм единствено и много рядко по време на работа, ако тя тръгне от само себе си. Така стана представлението „Мармалад“, за 14 дни. Отдъхвам си истински, но за кратко, по време на аплауз на мои представления.

– Колко време ви отне подготовката на последното ви представление?
– Последното за момента е първото ми в Берлин – „Кралят Елен“ в летен амфитеатър Монбижу парк. Излезе час и десет минути след месец репетиции. 70 минути за 4 седмици или по около 2 минути и 15 секунди полезен труд на ден, по 26 полезни секунди на час… Не броя безсънните нощи, нито тези, в които съм спал, сънувайки утрешните репетиции и будейки се изморен. Сънят на режисьора е измерителен.

– По-скоро комични или кошмарни са сънищата ви?
– Насочвам съня си към някаква тема. Когато съм уморен и започна да фантазирам нещо, то постепенно прераства в сън. Прилагам „техниката“ на сюрреалиста.

– Как ще коментирате положението в българския театър?
– Свикнал съм не аз, а мен да коментират. За това съм учил, за това съм се дипломирал.

– Какви са целите ви за новия сезон в театъра?
– Да оживея! Начинът ми на работа е изключително изморителен за мен и артистите. Измислям текста по време на репетициите и артистите се чудят какво да учат – всичко постоянно се променя. Композиторът и художниците винаги трябва да са зад гърба ми и да задоволяват прищевките ми. Това изнервя всички, абсолютно всички! Вече ще работя по лесния начин, както правят останалите ми колеги. Те режисират написан от друг текст. Това е лесно, твърде лесно. Два пъти съм го правил и го знам от опит. Има рецепти – стига да си прочел една-две книги, да не си много тъп, артистите да могат да говорят естествено от сцената и представлението става.

– Кое е вашето любимо представление? А най-трудното?
– От чуждите представления любимо ми е „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир на Леон Даниел през 70-те години на миналия век. Също пак неговите „Чапекови приказки“, пак от онова време. От моите си е моя работа кое харесвам. Колкото до най-трудното, напоследък всички са ми трудни, но за гледане – и мои, и чужди.

– Най-честите ви гафове и грешки?
– Пускам не съвсем завършени спектакли на премиери и после ги доработвам.

– Последният ви сблъсък с човешката простотия и злоба?
– Статия за великолепното ми представление „McBeth“. Ho там беше добавена u тъпотия.

– Позволявате ли на някой да ви поучава и критикува?
– На майка ми, на жена ми и на Юлия Огнянова. А ако нещо от отрицателните рецензии съвпадне с мнението на някой приятел, се замислям над него.

– Не е ли трудно да работите със съпругата си Мая Новоселска?
– За нея е трудно, за мен още повече, за асистентите ми Борислав Стоилов и Маргарита Бакърджиева – най-вече.

– Кои от споровете ви с Мая са повече – професионалните или личните?
– Професионалните са лични, личните са професионални. Спорът си е спор. Дано продължи по-дълго. Свърши ли, свършва и интересът на партньорите един към друг. Замислям се и над фонетичната близост на спор и спорт.

– Вкъщи говорите ли за работа, или обсъждате само лични неща?
– Нали увеличиха бюджета за подслушване, питайте МВР, те знаят.

– Иска ли ви се понякога да избягате и да се скриете от всички?
– Исках най-вече да се скрия от вас, ама не можах. Само трябва да разбера вие като жена ли ме харесвате или като вестник! Моята професия е не да се крия, а да се разкривам пред всички чрез работата си. Ако си искрен, ставаш доста беззащитен, ако не си – ставаш неинтересен. Кофти работа, балансираш по средата!

– Говорите винаги с лека ирония…
– Първо говоря, след това разбирам какво съм казал. Процесът е неконтролируем

– Избухливостта докарвала ли ви е неприятности?
– Добре е, когато докарва неприятности на мен, а не на тези около мен. Засега страдат близките ми, пред тях викам най-много. Репетирам шумно, крясъците и лошите думи са част от стила ми на работа.

„Няма лоши думи, има лоши хора“ е казал Ярослав Хашек. Режисьорът смята, че всички, дори техниците, трябва да са толкова потънали в работата, колкото той. Да страдат, да се изтощават, да пъшкат… Когато това не става, режисьорът побеснява и децибелите се вдигат.

– Какво е в състояние да ви накара да се разпсувате?
– В Германия открих, че псувнята може да има терапевтичен характер. Един тамошен емигрант ми се обажда просто за да има с кого да попсува и да му олекне. В психологически аспект псувнята може да предотврати агресия, да замести брутални действия. Може би, ако германците имаха псувни, жертвите нямаше да са избити, а напсувани.

– Преди време имахте здравословни проблеми, сега как сте?
– Този отговор ще го запазя за вестник „Трета възраст“.

– Връщате ли се понякога в мислите си към инцидента, който претърпяхте преди години в Германия?
– Самият инцидент не помня. Мозъкът, за да те защити, изтрива ужаса на преживяното. Събудих се след 45 дни в инвалидна количка. Мога да спекулирам много за това какво съм видял по време на комата и да говоря всякакви щуротии. Но не помня нищо.

– Вярващ ли сте?
– Всеки отговор на този въпрос е лицемерен. „По делата им ще ги познаете“…

– Славата тежи ли ви?
– Тежат ми килограмите.

– Добре де, а чувствате ли се успял?
– Тогава сатаната ще ме грабне.

– Каква музика слушате?
– Ходих до град Айзенах, за да видя родната къща на Йохан Себастиян Бах. Там си купих Бах. Джазиран от пианиста Жак Лусие. Напоследък слушам него.

– Ако и синът ви Иван реши да опита късмета си в чужбина като вас, ще го подкрепите ли?
– Той вече го опита, без да ме пита. А какво значи чужбина? Светът е един!

– Знам, че не се страхувате от земетресения, защото през 1977 г. ви е люляло Вранчанското и дори тогава сте загубили девствеността си…
– Сеизмолози доказаха, че аз съм го предизвикал земетресението по време на тази загуба.

– На 7 октомври ставате на 52 години. Съжалявате ли за нещо?
– „Кълна ви се, аз всичко бих повторил. Аз всичко бих отново изживял…“ Това е от Христо Фотев.

– С какво са свързани страховете ви?
– Да не оглупея със скорост, по-бърза от допустимата.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: