Вече близо 20 години една чаровна и талантлива бургаска певица вади хит след хит и заслужено има статута на всенародна любимка. Да, шлагерите на Тони Димитрова са много харесвани от всички, но точно затова и в естрадните среди не са малко завистниците й. Някои от тях й се озъбиха злобно на последното издание на „Бургас и морето“. Покрай популярния фестивал, провеждан ежегодно в родния й град, Тони отнесе доста плювни от свои колеги, а дори бе обявена и за мафиотка.
Тези дни помолихме изпълнителката на „Ах, морето“ да сподели своята гледна точка за скандала. Не пропуснахме обаче да й зададем и куп други въпроси, касаещи живота и творчеството й.
– Тони, с какво сте ангажирана напоследък?
– Подготвям си концерта във Варна на 23 август, който не направих минала година, защото не ми стигнаха силите и времето.
– Певците обикновено стават късно сутрин. При вас как е?
– Стана ли след 7,30 ч., денят ми е заминал. Обикновено си правя кафе и пускам сутрешните блокове. Имам ли време, после отивам да плувам.
– След атентата в Бургас притеснявате ли се?
– Не познавам човек, който да не се притеснява. Зловещо и нечовешко е това, което сполетя хората, а и всички нас. Понеже от моята тераса се вижда летището, видях този гръм. Говорех по телефона и се изплаших от черния дим, който изведнъж изригна нагоре. Само след минути всички разбрахме. Какво да кажа – пълен потрес и трагедия.
– Как ще коментирате тазгодишното издание на „Бургас и морето“?
– Мога да кажа само най-хубави думи за този фестивал. Скъп ми е от 1996 г., когато за първи път се появих там и изпях „Ах, морето“, а публиката ми даде трета награда. Призовете не значат нищо, ако хората не харесат песента. Уви, всяка година, дойде ли време за „Бургас и морето“, ние с Диомов и общината започваме да даваме обяснения. Все има недоволни. Още когато през 1996 г. аз, световнонеизвестната Антоанета Димитрова, спечелих трета награда, имаше криви физиономии. Но още не знаех колко могат лицата и думите да се изкривят.
Всяка година с Диомов и общината сме изкарвани конспиратори и даже се чуват обвинения за бургаска мафия. Ние тук си се шегуваме с това. Лично аз обаче съм била свидетел как една колежка каза, че тя не била от бургаската мафия. Бях на 2 метра зад нея, не ме виждаше. Потресох се! Бургаският фестивал роди прекрасни песни и никой не може да отрече този факт. Е, има и винаги недоволни, все не можем на някой да угодим. Дразнят се от така наречения бургаски шовинизъм. Защо да не е така? Ние си обичаме града и си го казваме! Но да правим комплоти срещу певци и аранжори и през ум не ни е минавало! Не сме мафия! Всяка година отнасяме дъжд от плювни, вместо да бъде подкрепен този единствен фестивал за българската песен. И както са недоволни някои, така всеки път дават по много песни и идват да вземат тези наши провинциални пари. Ако може и безплатно на разноските на общината да бъдат в града… Къде е моралът на тези хора?!
През 1999 г. бях на „Златният Орфей“, при това много бременна. Тогава песента ми взе наградата на Съюза на композиторите. Но според недоволните от „Бургас и морето“ в моя град нямам право да печеля призове. Винаги срещу нас се започват някакви битки.
– Заровихте ли томахавките със Стефан Митров за песента „Моите нощи“? Той ви обвини, че сте му декласирали парчето на фестивала, защото сте го искали за себе си.
– Говорих нормално с него и си мислех, че сме се разбрали. Това беше доста време преди той да започне да пише глупости във Фейсбук срещу мен и Стефан Диомов. Смешно е! Стефан Диомов хал хабер си нямаше за тази песен. Той отдавна няма нищо общо с фестивала – организацията я прави общината, а той отговаря за вокалните групи. Говорих с авторите и те с радост ми дадоха песента. Мислех си, че всичко е приключило и сме се разбрали. В един момент, в редките ми влизания във Фейсбук, обаче виждам написаните глупости на Стефан Митров. Отговорих му, а той ми отвърна с обиди. Тогава му казах: „Недей да плюеш, пожелавам ти само песни и концерти!“. Той продължи да хули, да дава интервюта. Сипеше обиди от рода на „бивша машинописка“, „бивша кръчмарска певица“. Аз може да съм бивша машинописка и ресторантска певица, но е много по-лошо да съм бивш човек. А такъв не съм. Спрях да се занимавам, но последваха телевизионните интервюта на Стефан Митров.
– Кога ви беше най-трудно в кариерата?
– В началото беше най-трудно. През декември 1997 г. издадох албума „Ах, морето“. Някои от песните вече бяха станали популярни, но след това един дълъг период нищо не се случи. Приемах ситуацията спокойно, защото никога не съм искала да бъда популярна и известна на всяка цена. И изведнъж все едно, че някой махна някаква тапа. Обадиха ми се от Силистра, след това от Сливен… Нямах време да ходя дори да пея в ресторанта, постоянно бях изморена от пътуванията. Не знаех тогава, че трябва да си правя прически, да съм с подходящо облекло и да имам и картички. В движение се учих на всичките тези неща. Всъщност с първите пари още като пропях – си купих възможно най-добрия микрофон, който се продаваше. (И до днес е така – давам много средства за песни и техника, но това е нещо нормално за мен.) После дойде време да си редуцирам пътуванията, да имам картички и всичко както трябва. И винаги с мен, от самото начало, пътува тонрежисьор, и то музикант.
Два пъти съм искала да спра да пея защото си имах си лични корабокрушения – душевни катастрофи, болезнени раздели. От нерви ми е спадал гласът, чувствах се изморена и съсипана. Никога през кариерата си обаче не съм молила за нищо, всичко съм си финансирала сама.
– Като дете каква мечтаехте да станете?
– Много исках да бъда историчка, а след това ме увлече литературата.
В един момент пък реших, че е по-авторитетно да стана професор по философия. Стигнах дори до учението анархистичен индивидуализъм. След като завърших гимназия, ме сваляха разни типове с категоричен тъпанарски манталитет. Тях много успешно ги отблъсквах, като исках да си говорим за анархистичния индивидуализъм. Бягаха от мен като от огън.
– Работили сте като машинописка, но Стефан Диомов ви е открил за музиката. Имаше ли хора, които бяха скептични към решението ви да ставате певица?
– Да, имаше. Когато завърших гимназия и не можех от срам и притеснение да кандидатствам във ВИТИЗ, реших да не си натоварвам душата и сърцето, учейки нещо, което не харесвам. Алтернативата бе да си натоваря ръцете машинално. Изкарах курс в Стара Загора по машинопис. Започнах работа, но и винаги си попявах. Един ден разбрах, че певица от група в Поморие се е заженила и си търси заместничка. Отидох и ме харесаха. А аз там умрях от срам. Дори от срам хвърлих микрофона на земята. Голям майтап! Започнах да пея с музикалната формация, но работех и като машинописка в общината. Бях много бърза и грамотна, пишех с по 560 удара в минута. Започна да ми харесва да пея и през 1991 г. напуснах общината. Преди това си взех отпуска по домашни причини, за да разбера дали работата или пеенето е по-важно за мен. Родителите ми бяха против да напускам. Никой не вярваше в мен. Но аз направих своя избор и помолих да ме съкратят. Безпрецедентен случай съм! Няма друга, която да искала да я съкратят от общината, защото е решила да става певица. Дио-мов тогава беше абсолютно недосегаем за мен.
– Но все пак сте стигнали до него и сте го очаровали…
– Ева и Гого правеха конкурс в Бургас и Диомов беше жури. Колеги ме накараха насила да отида.
Въпреки срама си се явих. Там не можа да ми тръгне синбекът и помолих Гого още веднъж да започнем. Той се съгласи. По едно време чух някой да казва: „Къде си била ти досега?“. Беше Ева. Взех да мигам на парцали – леко съм късогледа от 4-ти клас. Тогава Гого се приближи до мен и каза, че имало един човек, който искал да говори с мен. Отидох и видях Диомов. Той ме попита: „Ти гъркиня ли си?“. Отвърнах му, че не съм. Поинтересува се защо имам такива шумни съгласни, а аз нямах отговор. И за възрастта ми ме пита. Като му казах на колко съм, рече: „Ама ти не си и много малка! Но ще видя утре как ще се представиш на конкурса и ще мислим какво ще правим!“. Явих се другия ден препотена, спънах се и в едни кабели, но си изпях песента. И изведнъж залата изригна. Влязох си вътре, а Ева и Гого ме извикаха да изляза отново. Не знаех защо, но те ми обясниха, че имало бис. Кога съм знаела аз какво е бис?! Отидох и отново се поклоних. При втората ми солова песен се случи същото. По едно време се изправи един друг мъж, който впоследствие разбрах, че е Стефан Маринов, авторът на „Ах, морето“. На другия ден ми звънна Диомов. Каза ми да отида в студиото, защото искали да ме чуят със Стефан Маринов. Оттам се започна, та до ден днешен.
– Имали ли сте някога сериозни спорове с Диомов?
– О, разбира се. Ние работим от 1996 г. заедно. Преди 2 години бяхме почти пред скъсване заради един мошеник, който се беше завъртял около нас. Този Владо беше лежал дори в затвора за присвояване на пари за концерти, които не са се състояли.
Беше излъгал и нас, и наши колеги Казваше, че бил в чужбина, а всъщност лежал в затвора. Разбрах, че е мошеник и отказах да участвам в концертите му. Диомов обаче настояваше. Обясних му, че онзи ни лъже, заявих, че съм проверила планувания от него график за концертите и че хората казват, че не знаят за наши участия в съответните градове. Скарахме се с Диомов и дори му изкрещях:
„Още един ще ви нарани и излъже!“. Тръшнах му телефона и се разплаках.
После Диомов ми звънеше, но не му вдигах. След време ми написа съобщение и така се сдобрихме.
– Какво е мнението ви за чалгата?
– Нашата чалга са песни от съседните нам държави, много малко са авторските мелодии.
Големите хитове са взети от други. Уви, стана така, че чалгата се превърна в начин на живот, морал и поведение. Не харесвам, когато музиката подтиква към чиста еротика. Аз съм чистокръвна българка и никога няма да се съглася, че чалгата е наша музика и че е характерно за нас да играем кючек.
Тази година нещата ескалираха с абитуриентските балове. Видяхме на какво приличат голяма част от завършващите ученици. Най-кичозното и просташкото им е станало модел за подражание. От друга страна, мога да кажа само хубави думи за момичетата, с които сме били заедно на много участия, колежките от този бранш. А и след като се появи рефрен „мое лятно момиче, ухаеш на аборт“ в песента на рапъра Криско „Почивни дни“, никога вече няма да кажа дори сричка срещу чалгата. Не може да се изливат такива гадории от текстовете и да ги слушат децата ни. За мен българският език е свят и е грозно от него да се прави изтривалка.
– Със здравето ви всичко наред ли е? Имате ли болежки?
– Преди време имах изместено рамо, най-вероятно от плуването. Аз съм силова плувкиня, имам яки рамене и гоня бързина. Един ден нещо ми изтрака и така си ходих година и половина. Наскоро ме наместиха.
– Кои са пороците ви?
– Пуша, но алкохол употребявам много рядко. Иска ми се да спра цигарите.
– Спазвате ли все още диети?
– Да, аз съм известна с това, че много обичам д-р Емилова. Е, понякога се изтървавам и напълнявам. Но гладувам и отслабвам. Сваляла съм 19 килограма през 2007-2008 г., но ми се отрази на лицето. Установих, че за да го няма този проблем, трябва да съм определени килограми.
– Ходили ли сте при Ванга?
– Не, но съм се чувала с Вера Кочовска. Тя ми се обади по телефона през 2001 г. и ми изпрати един медальон с Дева Мария. Пазя си го и днес.
– Гледате ли си домашен любимец?
– Имам един пинчер – Сара.
– Знам, че сте любима певица на Иван Костов, приятели ли сте с него?
– Това за любимата певица е минало. Човекът го е казал в далечната 1998 г., когато беше първият ми концерт в София в зала 2 на НДК. След това го научих от журналистите. Иван Костов не бях виждала на живо, докато не дойде на мой спектакъл. Сигурна съм, че тогава е станал пишман. Като ме плюят, винаги казват, че съм любимата певица на Костов. Като ме хвалят, пак е така. Той, човекът, явно си е харесал няколко мои песни. Всичко на всичко съм се виждала с него два пъти – на концерта и на едни избори. Не съм сигурна дори дали продължавам да съм му любима певица. И много други хора от предишни правителства са харесвали песните ми, обаждали са ми се, а и очи в очи са ми казвали. Аз обаче никога не съм флиртувала с властта, не съм злоупотребявала с това харесване и не съм си го слагала като пагон на раменете.
– Имате ли все още проблеми с досадни обожатели?
– Да, дори скоро отново се появи онова момиче, което ме тормозеше. То идва вкъщи и звъни по вратата, пише любовни обяснения по 10-12 страници. Разсипва ме!
Сега тормози и дъщеря ми и вече си плаче за полиция. Имаше и един лекар, който винаги когато се напиеше, ми звънеше. Търпелива съм, но понякога и аз не издържам, щом нещата излязат извън разумните граници. Имала съм до себе си хора, които съм мислела за приятели, а те впоследствие са се оказвали използвачи, търсещи слава и мечтаещи за кариера в музиката. Такива ги изхвърлям от живота си.
– В какви отношения сте с Милен – бащата на дъщеря ви?
– В прекрасни. Ние сме големи приятели в момента. Имахме криза, когато се разделихме. Минахме през етапите на сръдни – с лекичките плювни и дългото и напоително мълчание. След това последва много сериозен приятелски разговор и от тогава сме в добри отношения. Разбирам се и с новата му жена Дарина и сина му Сашо.
– Има ли сега мъж в живота ви?
– Не, няма, но не защото липсват желаещи. Просто тези, които ме търсят, не докосват сърцето ми.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Това не е сензация! Чели сме го преди време на хартиен носител от типа на Уикенд ……