Явор Милушев е съвременник на събитията в ЧССР в горещия август на 1968 г. Малко преди това той е студент в Прага, една от световните културни столици. Син на адвокат, Милушев следва в „Радио-филм-телевизия“. Макар родителите му да го обезпечават добре, младият Явор работи, докато учи. Такъв е духът на времето – младежта да е активен участник в събитията, които врят и кипят.
През 1968 г. по кърваво-брутален начин Чехословакия се прощава с илюзията, че комунизмът може да се реформира и да придобие човешки дух. 12 години след унгарските събития в страната силово и демонстративно навлизат войски на СССР и сателитите му от Варшавския договор. На самия 21 август Милушев вече е в София, отзован поради неблагонадеждност.
Преди около 45 години в чешката столица Милушев сменя доста трудови дейности, странични от науката. Продава вестници, разнася картофи и мляко, разтоварва въглища на жп гарата. Благодарение на това, че владее чешки, английски и сърбохърватски, става и екскурзовод. Тази далеч по-представителна дейност е заплатена във валута, благодарение на което младежът успява да живее по западен стандарт. Носи джинси и купува „Плейбой„.
Всъщност списанието е за приятел, но точно него му изземват при ареста, за който ще стане дума.
По-интересни обаче са процесите, които витаят над Прага. В театри и кина, в изложбени зали, в срещи и дискусии се обсъждат теми, напълно забранени за България. Личности изразяват собствени позиции. Интелигенцията налага преосмисляне на ръководната роля на държавата във всяка обществена инициатива. Говори се за свободен пазар и социализъм с човешко лице. Вацлав Хавел започва да буни духовете в списание „Тварж“. Постепенно вълната на недоволство тръгва от духа на културните пластове и заразява все повече хора, преди да изригне в т.нар. Пражка пролет и преди кървавия 21 август, когато навлиза Червената армия – за едни освободителка, за чехите – окупаторка. На фона на тази динамика студентът от България има „неблагоразумието“ да се снабди с апокрифно напечатани критични статии на икономическата система на соца. Предоставя му ги приятелка от икономическия институт. През декември 1967 г, когато Явор се връща за ваканция в София, в куфара му е пълно с чешки книги на дисидент, както и с английски книги. На перона на гарата го посрещат униформени, които го арестуват за една нощ.
На сутринта му връщат куфара, но без литературата. Липсва и „Плейбой“, който Явор носел на приятел. Критичните статии, отпечатани на циклостил, също са иззети. Младежът е върнат в общежитието, което намира обискирано.
Позор! Така комсомолско събрание, продължило часове, определя арестуването на българина. Опиянени от червената власт младежи започват да го сочат с пръст. Прегрешенията на Милушев са, че дружи с чуждестранни студенти и че ходи на кино, забавлява се в джаз клубове. Наричат го пройдоха, брат на родоизменник и предател, син на монархофашист. Брат му, също учил в Прага, не дочаква Пражката пролет и малко преди нея емигрира в САЩ. Събранието издава протокол с предложение да бъде изгонен от общежитието и отстранен от университета. Професорите се опитват да не се влияят директно от препоръките, но постепенно Явор усеща как започват да го връщат и да му насрочват нови и нови дати. Така постепенно се изгражда имиджът му на неблагонадежден елемент. Тогава баща му пристига и провежда обща среща със свой възрастен колега доктор по право от стари времена. От погледа на баща си Явор си спомня само тъгата. Но укор в очите му не се четял, което Милушев-младши чувствал повече от закрила.
Възрастният адвокат потупва Явор също бащински и му казва, че не е виновен за нищо. От тази среща студентът интуитивно разбира, че повече няма да бъде преследван, но и че едва ли ще бъде допуснат да завърши образованието си.
Проблемите му продължават в родната София. ДС го привиква на справка, където оперативен работник му изчита цялата чешка биография, поднесена с възможно най-черни краски. Порицан е, че и в столицата продължавал да бъде същият пройдоха и неблагонадежден елемент. Изтъкват му, че бил забелязан по време на Световния младежки фестивал, съвпаднал по време с офанзивата на Варшавския договор в Прага, да развява с чешки студенти плакат с лика на Че Гевара. Най-гадната манипулация, която тогава чува от агентурата, е, че бил откраднал икони от български манастири и ги изнасял контрабандно за Полша.
От тази наглост Явор не може да си намери място от гняв. Но въпреки това отвръща с ирония, че единствените кражби, които е извършвал някога, са тайното бране на череши като дете от дома на Димо Казасов и късането на люляк от двора на Александър Божинов. А в Полша никога не бил стъпвал. Много скоро го изключват и от ВИТИЗ, където започнал да следва след Прага. Ректорът също му казва, че е неблагонадежден и че за него няма място в академията.
Изключването му е обявено на комсомолско събрание, мотивите – проявен демократизъм и недопустим либерализъм. И днес да го попитат за Пражката пролет и последвалите за него събития, Явор Милушев се отнася със светло чувство. Въпреки всичко.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment