Мария Каварджикова има обикновено, някак делнично лице. Но когато играе, тя е красива и одухотворена. Край нея силиконовото бездарие изглежда грозно и евтино.
Мария почти се обиди, че й задавам въпроси дали има любовник милионер, за нейните голи сцени и други подобни, които прочетох в уж сериозни вестници като едва ли не нейни отговори. В „Оркестър без име“ играе певицата, която е изместена от атрактивната фаворитка (Катето Евро) на подпийналата публика. Два пъти е отличавана с „Аскеер“ за ролите си в „Спускане от връх Морган“ и „Бившата мис на малкия град“, наградата на САБ, на театралните празници в Благоевград за Василиса от „На дъното“. Каварджикова е актриса от Народния театър „Иван Вазов“. Зрителите я помнят от многобройните й театрални роли и от филмите „Оркестър без име“, „Лавина“, „Куче в чекмедже“, „Една калория нежност“, „Хайка за вълци“, „Откраднати очи“.
– Госпожо Каварджикова, вие сте актриса с наистина впечатляваща филмография. Имате ли самочувствие на звезда?
– Звезда? В България звездите са други. С театър и кино, със скулптура и живопис най-много да ти вземат интервю.
Популярността идва от телевизията и разбира се – чалгата. Но това е съвсем обяснимо. Така че няма как да се чувствам звезда. Имам самочувствие, че съм изградила добро име в професията. Само толкова.
– Разкажете ни нещо за ранните си години, за мечтите на момичето?
– Може да ви прозвучи смешно, но е самата истина. Като дете исках да стана автобусен шофьор. Родена съм в Крумовград, където живеех при баба и дядо. И всички пътувания до София и обратно за мен бяха приключение, за което се говореше дълго, а шофьорът беше главно действащо лице в тази балада. Крумовград беше топъл южен град, който си имаше свой културен елит, имаше самодеен театър, хор. Читалищна атмосфера с истински възрожденски патос Сигурно това, което съм видяла там, е оставило нещо в мен. Но все пак решението да стана актриса, мисля, че беше по-скоро импулсивно. Просто завърших гимназия и реших да опитам. Приеха ме, както се казва, от раз. Ако ме бяха скъсали, сигурно нямаше да се явя повторно. Благодаря на съдбата и на проф. Надежда Сейкова, която откри нещо в мен.
– Разказвате откровено за различни епизоди от личния си живот. Вярно ли е, че сте правили опит за самоубийство?
– Извинете, но по-голяма глупост не бях чувала за себе си. Това откъде го изровихте? Сигурно не от архивите на „Пирогов“ и МВР.
– Не е.
– Слава Богу!
– Наистина ли обичате да шокирате публиката с голота? Какво мислите изобщо за предизвикателството на сцената?
– Вие гледала ли сте ме някъде гола? Имам 50 роли в киното и още толкова в театъра. Сигурно ми се е случвало веднъж или два пъти за по няколко секунди да покажа плът (не по моя воля). Ако публиката се е шокирала от това… Какво за предизвикателството? То не е от това, че в залата има хора. Предизвикателство е да ги накараш да слушат, да внимават и да отнесат нещо в душите си. Ако успееш, си щастлив.
– Кои са най-важните мъже във вашия живот и кой е до вас днес?
– Баща ми, светла му памет, и мъжът, с когото живея вече 20 години. За да няма недоразумения – той не е баща на децата ми. Но е нещо много повече и за мен, и за тях.
– Какво е партньорът на сцената за вас? Кои са предпочитаните ви партньори?
– Мисля, че това се отнася не само за мен. Партньорът на сцената е едно от най-важните условия публиката да вярва, че това, което гледа, е важно. Театърът, съвременният театър, както не може без драматургия и без режисьор, така не може и без партньорство на сцената. Предпочитаните от мен партньори са тези, с които ми е лесно, на които разчитам. За 30 години съм имала доста и то много добри. Най-често това е бил Валентин Ганев, с когото сме заедно от първия си ден в театъра. Той е страхотен актьор, партньор и приятел. Ще спомена още Стефан Данаилов, Марин Янев, Стоян Алексиев, Тони Радичев, Ники Костадинов, Бог да го прости… Господ да им дава здраве и сили на моите колеги, обичам ги и не мога без тях.
– Кое качество у хората цените най-много?
– Ако хората имаха по две-три качества като неодушевените предмети, че да кажа едно. Обичам хората, които са честни, добри, с чувство за хумор. Обичам всеотдайните, трудолюбивите, добре възпитаните и състрадателни хора. Както казваше баща ми само с една дума за такъв човек – почтен. Ценя почтените хора.
– Подлагате ли се на диети, на разкрасителни процедури? Може ли да се мине без тези неща, когато си актьор?
– Никога досега. Тъпча се с шоколад, пуша (за съжаление). Ходя пеша, но без специална програма. Всъщност единствената програма, която се старая да следвам, е програмата на театъра. Когато си актьор, ти сам си избираш какво ще правиш със себе си. Все пак си свободен човек. Колкото и да се разкрасяваш, идва един момент, в който ролята на Жулиета няма как да ти я предложат. Аз и на 20 не ставах за Жулиета. Друг ми е натюрелът. Така че каквото съдбата отреди… Е, ходя на нормалните за всяка жена козметични процедури.
– За вас се говореше, че имате любовник милионер? Какво мислите за парите, за славата, за лукса?
– Вярно е само това, че имам любовник. Това е мъжът, с когото живея. Не е милионер, но не страдам от това. За парите мисля, защото ми трябват. Не само че не разбирам гоненето на славата и луксозния живот, но тия неща ме изморяват. Може би защото съзнавам, че е голяма грижа, когато ги постигнеш.
– Каква музика, книги, филми харесвате? С кой режисьор (наш, световен) не бихте отказали да снимате?
– На 20 юли – Свети Илия – бях в Ново село, Видинско. Вечерта след градския празник на площада се събраха на хоро сигурно 500 души. Свиреше Бреговската духова музика. По-голямо удоволствие не бях изпитвала отдавна. Беше някакъв спиритичен ритуал. Велико! От сърце и душа! Обичам Шопен (в изпълнение и на саксофон също), Моцарт, Лед Цепелин, ACDC, Рей Чарлз, Амалия Родригеш и разбира се, родопската гайда и песен. Аз съм родопчанка. Чета безразборно, нямам любима книга… Може би все пак Чехов, препрочитам често Шекспировите сонети. За режисьорите – не знам… Трябва първо да прочета сценария и да му видя очите на режисьора, да му чуя гласа, да го усетя.
– Кой е най-важният момент от живота ви?
– Сигурно са много. Не съм правила анализ на миналото си. Все пак смятам за важно приемането ми във ВИТИЗ, поканата на режисьора Никола Петков да дойда от пернишкия театър в театър „Сълза и смях“. А след това и поканата от проф. Васил Стефанов за Народния театър са важни от професионална гледна точка. В личен план – раждането на дъщерите ми и срещата с мъжа ми Иван.
– Какво е за вас щастието?
– Да се допитаме до Шекспир и Гьоте… О, миг, поспри!
– Вярвате ли в шанса и опитвате ли се да го предизвиквате по някакъв начин?
– Вярвам, но не смятам, че трябва да го предизвиквам, по-скоро трябва да се улови, след като те е споходил, за да не се разочароваш, че се е измъкнал под носа ти.
– Имате ли любими места?
– Обичам морето.
– Любима мисъл?
– Нищо на всяка цена.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи