Костадин Георгиев, известен още като Коцето Калки, е български музикант и актьор. През 1987 г. в завършва стоматология, а след това практикува три години като зъболекар в село.
После става асистент в Катедрата по детска стоматология в Софийския университет. Със свои колеги лекари и стоматолози създава група „Медикус“ през 1987 г. Хитовата му изява е в постановката „Исус Христос суперстар“.
– Кой си ти всъщност – зъболекар, будист или музикант?
– Аз приемам себе си като пътешественик в различни тела, които преминават в различни пространства и различни времена. И приемам онези роли, които съдбата ми е отредила във всеки един живот. Наслаждавам се на всичко, което ми се случва, и на всяко поприще, което ми се предлага.
– Как успяваш да съчетаеш музиката и работата като зъболекар?
– От 25 години го правя. Следобед съм в кабинета, а вечер по сцени. Когато правиш нещо, което ти харесва, то те зарежда. Но медицината е доста амортизираща професия, особено стоматологията. Защото е свързана с физическо и психическо натоварване и човек се при бира изсмукан от това. Докато умората на сцената е по-различна тя е доста по-сладка умора.
– Откога се зани маваш с будизъм?
– Аз не мога да кажа, че съм будист, и въобще да ми бъдат прикачени всякакви такива определения като ,,-ист“. Просто се занимавам с всичко, което ми е интересно. Харесвам определени неща в някои духовни пътеки в някои религии и подбирам отделни елементи, за да изградя собствената си философия за Вселената, живота и всичко останало. Учението на будизма заема съществен дял, но този дял може да се каже, че е равностоен на дела на ядрената физика например. Защото древните концепции не могат без съвременните понятия, за да ни обяснят Вселената. И едно учение никога не е достатъчно, за да ни изгради представата за света. Така че както учението на Буда, така и на Кришна и на Исус са много важни, както и понятията, които те въвеждат в това, което ни заобикаля, и това което е вътре в нас.
– Медитираш ли?
– Да, медитирам. За мен най-хубавите медитации саспонанните. Някои неща не могат да бъдат наречени медитации. Те са преживявания, които се случват на границата на съня и на така наречения реален свят, който всъщност е доста по-нереален от истинското. Тези спонтанни състояния са нашите учители по пътя към истинската медитация. Това е връзка с вътрешния свят и с други светове, която ние се опитваме да възстановим.
– Така ли израства човек?
– Най-важното е да бъдем наблюдателни. Разликата между източното и западното мислене е в един ключов елемент – съзерцанието. Източната философия се основава именно на това качество на ума, а цялата западна стратегия е основана на оцеляването. И по-този начин се губи голяма част от смисъла ни на живота. Защото все пак основното за мен в живота е наслаждението от всички преживявания, които се случват, а това не може да се постигне без съзерцание. И заради това съзерцанието е един от първите елементи от йогистката практика и от всички източни философи. Това е на първо място в процеса на така нареченото духовно израстване. Аз по принцип не обичам такива термини, защото с тях много се спекулира и те са се обезценили като думи и смисъл. Затова по-скоро обичам да казвам например енергийно израстване.
– За да има човек достъп до енергията, трябва ли да е аскет?
– Не. Всеки човек има достъп до енергията. Никой не може да живее без така наречената жизнена прана – без вътрешната си енергия. Но най-важното е да се научи да черпи енергия от Вселената. Защото тя е в неограничено количество и се раздава свободно. Просто е необходимо да бъдеш наблюдателен и да осъзнаеш нещата, които се получват с теб. В някои случаи, ако искаш да натрупаш повече вътрешна енергия, може да предприемеш аскетични практики. Но хората твърде често разбират погрешно аскетизма. Свързват го с морала, а пък това са две неща, които нямат нищо общо. Всяко общество си създава ценност в зависимост от това управляващите колко искат да заграбят от мозъка на останалите.
– Как реши да станеш вегетарианец?
– Аз не ям месо вече от 15-16 г. Но не ми пречи, когато приятели ядат месо. Не убеждавам никого да бъде като мен. Станах вегетарианец, защото убих едно куче с колата си.
– Каква музика слушаш?
– Чил аут (стил в електронната музика, името на който е произлязъл от английска сленг дума, означаваща разпускане – б.а.). Техно бих слушал, ако има някакъв вид енергетизиращо парти, което наистина може да те предизвика да си раздвижиш енергията.
– Мислиш ли да участваш в спектакъл като „Исус Христос суперстар“?
– Досега във всички десетина спектакли, в които съм участвал, Jessus Christ ми е най-силната изява и най-желаната лично за мен. Има и една смешна история, която се случи по време на спектакъла, но за мен беше малко конфузен момент. Когато бях прикован на кръста, венецът ми падна на очите и започна да се смъква към микрофона. И тогава си го оправих едната ръка.
– Твоята група „Медикус“ вече е на 25 години. Как се съхранихте?
– Харесва ми да свиря с нея, защото има различно усещане на една обща енергия, която тече. Много по-забавно е, отколкото да си сам. Най-хубавото напоследък беше един концерт в „София лайф клуб“. Скоро имахме концерт на фестивала „Бела рок фест“ в подножието на планината Беласица. В Петрич също беше много хубаво. Последно свирихме на морето.
– Предполагам, че Тибет ти е любимата страна?
– Не, нямам любима страна. Преди това беше Индия. Но има много интересни места по света и много ми се иска да ги обиколя. Има много места, които все още не съм посетил, като Япония, Австралия. Бали ми е едно от любимите места. Бил съм два пъти. Но съм свързан с България, най-вече с близките, роднините и приятелите ми. Хората са най-силната връзка. Едно от любимите ми места е дядовата ми къща и е много ценно за мен. Това е мястото, където съм прекарал детството си и летата си. Мисля, че на човек, за да се чувства добре, му трябва повече зеленина и природа.
– Занимаваш ли се още с делтапланеризъм?
– Не ми остава време. Понякога се качвам с приятели или летя с любителски самолет. А и не се страхувам от височини. Лятото си карам уиндсърф на Созопол.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Be the first to comment