Александър Маринов е политически анализатор. 3 години е зам.-председател на ПГ на БСП в 36-ото и 37-ото Народно събрание. През юни 1996 г, той си подава оставката заради различия с ръководството на партията. Продължава да се занимава с политически и социални анализи, тъй като е доктор по социология.
– Господин Маринов, как бихте определили лидерската демаркационна линия Първанов-Станишев?
– Разбира се, че с резултата от конгреса Първанов претърпя сериозно поражение и дори унижение. Но както виждаме, той няма да се спре дотук и няма да се откаже. Не бих нарекъл битката чак лидерска, защото нито Станишев, нито Първанов предлагат лидерство в точния смисъл на думата. И двете линии са свързани с генералната идея – завръщането на БСП във властта и личните амбиции на двамата. Станишев обаче подчертава, че БСП трябва да победи ГЕРБ сама. Докато Първанов отново издига идеята за някаква лявоцентристка коалиция. Станишев успя да се задържи на повърхността в Европа и в България като лидер на една партия.
Първанов има нужда от по-широка среда за да може да наложи своята доминираща позиция. Очевидно е, че в собствената си партия той няма нужната подкрепа.
– На какво ще заложат социалистите според вас?
– БСП ще разчита на влошаването на позициите на управляващите и ще поеме някакъв протестен вот. Това винаги е ставало с БСП независимо от провалите. Когато мине известно време, хората забравят или почват да сравняват и така БСП си е връщала част от позициите.
– Предложението за референдум част от предизборната тактика ли е?
– Според мен има сериозна интрига в това какво ще се случи с предложението на БСП за референдум. Това допитване ще бъде не просто за АЕЦ „Белене“, то ще бъде против ГЕРБ и тяхното управление. БСП ще се опита с този референдум да осигури и присвои лидерската позиция в противопоставянето на ГЕРБ. БСП обаче не прави нищо кой знае какво срещу управляващите. Но така или иначе, засега е основната опозиционна сила. Според мен там ще се търси някаква двойна, тройна или четворна коалиция, която да е в състояние да върне БСП и други фактори във властта. В същото време се вижда, че ГЕРБ, благодарение на многото грешки, на практика си отрязаха пътищата почти навсякъде. Тактиката е ясна: БСП едновременно да изолира ГЕРБ и да си присвои лидерската позиция на анти-ГЕРБ вълната. За тези две крила или групи, за които говорим, това е свързано с определени лични и групови интереси. Мога да добавя, че е от значение и как ще се реши въпросът за избора на постоянен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС).
– Какви са шансовете на Станишев за председател на ПЕС?
– Лично смятам, че Станишев няма много големи шансове. Въпреки че там има някои чисто формални критерии, които му дават преимущество. Например председател на ПЕС може да бъде само лидер на партия, който е бил премиер. И така се ограничават възможностите. Защото по принцип този, който е бил премиер, после не остава лидер на своята партия. А този, който е загубил властта, си отива. Няма такава практика да се държи като рак на бързей. Станишев, предполагам, няма да напусне БСП, той има известна възможност до изборите да остане и по този начин да се опита да акумулира нещо допълнително. Всичко това обаче са „маневри на петия етаж“. Аз не виждам в БСП – нито в политиката, нито в политическите личности, някакво развитие. Това са си същите неща, облечени в нова опаковка и нищо ново не може да се роди.
– Как така в ГЕРБ успяха да настроят всички политически сили срещу себе си. Срещу тях са партии, които в близкото минало бяха непримирими врагове?
– Причините са видими. От една страна, това е слабата, погрешна, в много отношения абсурдна прослойка на неразумност и некомпетентност на управленската политика на ГЕРБ. От друга страна, този типичен за тях модел да се налагат безцеремонно С такова поведение, с такава политика трудно се набират партньори, като изключим т.нар. независими депутати. Но това не е стабилна основа.
– Споменахте, че БСП ще се стреми към тройна и четворна коалиция.
– Може да се възпроизведе отчасти тройната коалиция, но без НДСВ. Към БСП и ДПС може да се прибавят Кунева или някоя малка партия. Според мен не е изключено в парламента да се намъкнат и някои малки партии. Може дори да е и четворна. Защото повторение на тройната коалиция няма да се хареса на обществото. Трябва да имаме предвид, че опозиционността при почти всички партии се изразява само в това при следващото раздаване на карти да влязат във властта. По тази причина тази опозиционност е декларативна.
Има само приказки за критика но не виждаме какво по-различно ще се прави. Това е просто една досадна и отблъскваща хората политическа игра. Няма качествена политика и затова няма решение на проблемите на хората, а те се задълбочават драматично.
– Казахте, че може би ще излязат някакви нови партии до изборите догодина. Откъде очаквате да се появят?
– В България няма естествен път. У нас всичко става отгоре. Понякога политическото инженерство се превръща в нова версия на упражненията на Франкенщайн. То няма лошо нещата да тръгнат отгоре, ако има група, ако има идеи, но много често това е наистина изкуствено и има за цел да подмами избирателите. Новата партия трябва да има достатъчно време да се покаже и докаже. Да положи усилия да обяви своите евентуални последователи. Докато при нас партиите се налагат светкавично на сцената и се лъжат избирателите. Има различни възможности за нови участници. Може да се групират. В момента играят различни фактори в политиката. Контролират вота, финансовите възможности. И всичко това на фона на общественото раздразнение от начина, по който се държи и управлява ГЕРБ. Има гняв у хората, и то голям. И той не бива да се подценява. Това може да ги тласне към подкрепа за някой друг.
– Виждате ли възможност около президента Плевнелиев да се организира партия и ГЕРБ да се разцепи?
– Не ми се вярва. Той самият не е много енергичен и не е склонен към самостоятелни действия. С времето той ще се дистанцира от ГЕРБ, защото това налага постът му. Но от това едва ли ще се получат някакви сериозни противопоставяния. А и остава малко време, по-малко от година до изборите. Смятам, че Плевнелиев няма да направи преди изборите някой драматичен ход.
Той още не е овладял възможностите на институцията. Има доста време пред него. Може да стане нещо, но не преди изборите.
– От какво управление има нужда страната?
– Страната има нужда от по-добро управление, защото вървим много на зле. Правителството се оправдава с кризата, но не е там проблемът. Държавата се управлява зле. Няма стратегия. Нивото на управляващите е много ниско. А това не може да остане без последици. Виждаме, че в тези трудни времена дори страни с много по-добро управление изпитват трудности.
Трябва да се промени рязко политиката на управление, диалогът, това ще стане само с нови хора.
– Понякога се чуват приказки, че средният ешелон на властта пречи на управленците.
– Администрацията има само 15 години. Нормативната база беше приета през 1997-1998 година. Някои държави имат един-два века зад гърба си. Но не администрацията е проблемът. Това, което Дянков прави, е съсипващо. Всяка съвременна администрация е гарантирана от произволни политически намеси. В момента виждаме едно брутално реполитизиране на администрацията. Политиците смятат, че могат с нея да си правят каквото пожелават. Това я разколебава и рефлектира върху хората, защото тя е крайно демотивирана. Ако тя се наводни с калинки, това ще рефлектира върху разрешаването на проблемите на хората. Това е просто ужасяващо. Такава некомпетентност… Такава администрация е имало в развитите страни преди 150 години.
– Защо сме толкова бедни? Къде е причината и какво би могло да се направи?
– Причина е лошото управление на държавата. Ние изживяхме много сътресения. Големи завои без последователност, много безпринципност, безскрупулно използване на държавната власт за лични и групови интереси.
Това се връща. Не може да мине без последици. Никое общество не се е научило на демокрация лесно. Държавите, които даваме за пример, не са имали лесен път, но са се поучили и научили. Едни се учат по-бързо, други по-бавно. Например едни балтийци, независимо че не са безгрешни, вървят напред. А виждате с отличничката от соцлагера Унгария какво става. Сега тя е в много по-скандално положение, отколкото е Румъния. Това е двоен стандарт. Не може ЕК да вдига врява за това, което става в Румъния, а в същото време да се пренебрегва една откровена диктатура на Орбан.
И това няма нищо общо с демокрацията. Искам да кажа, че ние не сме уникални в това отношение, но на много малко места властта толкова глупаво се използва за лично забогатяване. У нас това отклонява държавата и обществото от много важни неща. Не е случайно това.
Това вече е един картел. Политиката и бизнесът са се сраснали. Става въпрос за архитектура на държавата, за строго спазване на законите и функционираща съдебна система.
У нас колкото си по-високо във властта, толкова по-вероятно е поради влиянието, което се проявява върху съда, да ти се размине. Дълбоки са нещата. Трябва внимателно да се преизгради всичко.
Въпросът е колко време ще го търпи обществото. Защото иначе ще продължи до безкрайност.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment