През 1992 г. в Сандански се провежда за първи път фестивал на авторска македонска песен, който от следващата година се нарича „Пирин фолк“, а тази есен ще се проведе двадесетото му издание. Първото в историята изпълнение, прозвучало на сцената на фестивала, е на Емил Ристосков, доайенът на македонската песен у нас, заедно с имена като Костадин Гугов и Любка Рондова.
Така историята на „Пирин фолк“ започва с „Наздравица“ (по текст и музика на Никола Ваклинов): „Наздраве и добре дошли! Да вдигнем чаши за това да спи под камък злото, да ни среща винаги добро!“.
През май съшият рефрен звуча в чест на изпълнителя Емил Ристосков, който на 22 април навърши 70 години и отбеляза половин век певческа дейност.
Емил изстрадва съдбата на македонската песен. Днес всеки втори фолклорен певец изпълнява „Моме Калино“ и „Болен ми лежи“, но навремето техните изпълнители са срещали планини от спънки. Например, в пътувалата из цяла България концертна програма „Пиринска мозайка“ участват Димитър Коларов, Ганчо Николов, Пелагия Костова, Емил Ристосков и др. Преди всяко турне репертоарът им се одобрявал от Окръжния съвет. Споменава ли се думата „Македония“, песента моментално отпадала от списъка. На събор пък в Струмица направили опит да му изключат озвучаването.
„Голяма борба беше!“, въздъхва доайенът. Той смята, че дължи успеха си на възпитаното у него чувство на толерантност и търпимост. И признава, че вътрешно е бил потиснат от осакатяването на репертоара му.
Ристосков пропява като войник на армейски фестивал. Представя се с песента „Параходът веч пристига“. Дотогава смятал, че ще стане художник, защото рисувал много хубаво. Следващите 10 години пък наблегнал на висшето си образование. Учил физика, математика, химия – в Софийския университет и ХТИ. Става човек на точните науки и преподавател. Запитан, как е съвместявал пеене и наука, доайенът припомня, че Айнщайн имал и друга непозната страна на таланта си – свирел на цигулка. До днес певецът отваря старите томове по физика, гледа формулите и се чуди как ги е знаел целите. Радва се, че някои от тях и до днес помни, поне до средата.
Като студент в София веднъж излязъл на излет и неусетно се озовал в планинския квартал „Симеоново“. Там чул пеене на ансамбъл в читалището и надникнал вътре, привлечен от шопските песни. Попитали го кой е и той им се представил. Изпял им „Никнало цвеке шарено“, „Ой, Недо, Недо“ и „Зайко-кукурайко“. Поканили го да пее с тях и така той, македонецът, се омешал с шопите. И ето как започнала певческата му дейност.
През 1968 г. спечелил медал на Световния младежки фестивал в София и скоро се случило да пее пред Тодор Живков. След изпълнението му бай Тошо шегаджийски го попитал: „Ти българин ли си или македонец?“. Емил казал, че е българин, а Живков се смеел: „Македонец си ти, македонец!“. В института професорите веднага му напълнили студентската книжка с
шестици, като разбрали пред кого е пял.
А Емил бил над тези неща, защото публиката за него винаги е била една. Даже не разбрал как пял пред Антон Югов, предшественика на Живков, и дори си изпросил почерпка от него. Партийният секретар на ТКЗС-то в „Симеоново“ го викнал в местното ресторантче да попее пред някакъв гост. Непознатият много го харесал и помолил да му изпее „Защо си ме, майко, родила“ от репертоара на Есма Реджепова. Певецът отговорил, че я знае, но че иска да бъде почерпен. Онзи изпълнил обещанието си. Леко пийнал, като научил пред кого е пял, че и поискал да пие за негова сметка, Ристосков духнал да бяга от неудобство.
Не отказвал нито една покана за концерти – било по читалища и зали, било по ресторанти. За пари обаче никога не се пазарел. Често минавал с едната почерпка. „Моето изкуство и дарбата ми струваха две кебапчета и една люта чушка“, казва юбилярят. Неговото препитание в Сандански, където живее от десетилетия, са тютюнът и фъстъците от нивите, които обработва, а песента остава – повик от душата. Не случайно неговата „Моя бяла птица“ е неофициалният химн на Сандански. Тя звучи преди всеки мач на местния „Вихрен“. Синът на певеца е един от най-известните футболни съдии у нас – Христо Ристосков. Именно той е в основата на милото юбилейно тържество.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи