Катя Михайлова и Здравко Желязков, известни като дует „Ритон„, се запознават, докато следват в Консерваторията през 1975 г. Оттогава са заедно на сцената и в живота. „Трябва да чакаш“ е първият им хит. Повечето от песните са любими на многобройните им фенове от две поколения.
– Катя, тръгвате на турне из страната. С какъв багаж от песни?
– Пилотната ни песен се очертава като голям хит. Казва се „Лято за двама“.
Музиката е на Стефан Димитров, а текстът на Богдана Карадочева. Имаме няколко парчета на Илия Ангелов. Той от 1998 г. пише за нас. „Цяла нощ“ е най-популярната му песен, написана за нас. Освен това сме направили нови версии. Не сме променили много аранжимента, защото знам, че феновете ни не обичат това. Но тези, които са от 80-те години, трябва да се обновят. Все пак сме 2012-а.
– Не беше известно, че Богдана Карадочева пише поезия. Как стана творческото ви сътрудничество с нея?
– Не знам точно откога пише, но най-силно им беше парчето с Васил Найденов „Там преди сто лета“. И аз тогава за пръв път чух, че Богдана пише стихове, но може би и преди е правила опити. Сигурна съм, че може да пише, защото през годините си е променяла текстовете. Ние също, защото през 70-те години имаше едни хора на възлови места, които се смятаха за творци. Трябваше да им пеем песните, а те не ставаха за нищо. Сядахме и ги пренаписвахме, а те след това излизаха от тяхно име.
– Кои бяха тези хора?
– Не, няма да ги кажа, защото това сега е недоказуемо.
– Вие не сте ревниви към собствения си репертоар. Защо подарявате песни на Филип Киркоров?
– Не можем да ги подарим. Могат да ги предоставят авторите, а една песен да се изпее от 20 изпълнители. Наистина, това става с благословията на певците. По Закона за авторското право има такава възможност. Друг въпрос е, че Филип много харесва нашите парчета и това ни ласкае, защото той е звезда от световна величина.
– Как работите с него?
– Винаги когато направим нова песен, му я изпращаме. Сега, когато той дойде на турне, решихме да го изненадаме. След концерта в София бяхме на вечеря.
После влязохме в колата и аз му пуснах новия ни хит – на Богдана и Стефан. Той много го хареса и веднага го запя: „Пето…“. И каза: „Веднага ще я направим с Ани Лорак“.
– Вие сте близки. Той споделя ли с вас личните си неща?
– В течение сме, но нямаме толкова време да си говорим за всичко. Имаме много други теми. Всъщност той преди концерта ни каза, че му се е родил син. Но ни предупреди да не казваме на никого. От една телевизия правеха филм за него. Бяха подочули нещо и ме питаха. Отговорих им: „Не мога, ако кажа, ще бъде предателство от моя страна. Ако той има нещо, сам да го обяви“. Той всъщност го съобщи на концерта.
– Руските медии тръпнеха да научат как се казва синът му.
– Да, те често го ядат. Като всяка голяма звезда попада в устата на журналистите.
– Вие се радвате все пак на добро отношение в медиите. Как го постигате?
– Има и такива, които пишат срещу нас. Не знам защо наскоро измислиха, че съм си правила поредния лифтинг. Аз им благодаря за оценката, щом ме намират лифтингирана.
– А вие не сте ли си правили?
– Ще направя, но след 20-30 години (смее се), когато остарея.
Още съм прекалено млада за такива процедури.
В една от статиите пишеше, че съм обезобразена. Като се напишат такива неща, хората се втурват да купуват билети за концертите ни.
– Кой най-много ви е обидил през годините?
– Най-много ме е обидила ЧЕЗ. Ние живеем в Банкя, имаме Акт 16, но понеже сме без улица и номер, нямаме право на ток за битови потребители. Плащаме промишлен, който е на двойна цена. Живеем в Абсурдистан. И на всичко отгоре този ток спира често. Ето, сега прехвърляме на компютъра важни неща за нашия концерт. Но целият труд, който Здравко е положил няколко часа, отива по дяволите. Не ние сме виновни, че общината не е уредила въпроса с регулирането.
– Имате ли предложение от Филип Киркоров за турне в чужбина с новите песни?
– Не. Много е трудно това. За да се организира, трябва минимум една година. Поне един милион долара е нужно да се вложат предварително, за да има успех.
– Вие имате своя публика в Русия. Дали са ви забравили?
– Не, са ни забравили, защото сега чувам, че много руски туристи са си купили вече билети за концертите ни във Варна и в Бургас.
– Запомнили ли сте интересни случки от турнетата си там?
– Те са много. Но ето една. Тръгваме на турне в бившия Съветски съюз. Говорим за времето, когато там нямаше нищо по магазините. Бяхме подготвили страхотни костюми. Минаваме първите два-три града с помпозните дрехи. Преди поредния концерт музикантите чукат на вратата ни в хотела и ни съобщават, че те са изчезнали. А спектакълът е на другия ден. За щастие те бяха се сприятелили с едни руски момичета, които се оказаха шивачки. Не знам какво са правили, но на следващия ден се явиха с нови костюми. Приличаха много на нашите, но те бяха от сатен, а тези бяха ушити от лъскави платове на цветя за юргани.
– Пели ли сте за политически партии?
– Не ни се е налагало да изпълняваме политически песни, каквито много колеги пееха навремето. Някои хора нямаше как да се пласират по друг начин в онези времена. Искаха чрез тях да се покажат на екран. След 10 ноември са ни канили, но ние не сме искали да бъдем нито червени, нито сини, нито пембени.
Глупаво е да разделяме публиката на цветове и да се ангажираме с определени политически партии.
– Но и с днешна дата съществуват т.нар. социални поръчки. Наемате ли се например да изпеете нещо като „Нашата полиция ни пази„?
– Той си е преценил, че може да изпее такава песен. Ако на нас я бяха предложили – не. Но всеки сам определя съдбата си.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи