28 септември 2000 г. Смугъл гражданин от арабски произход пристъпва нервно в ареста на гранична полиция на летище „София“. Току-що властите в българската столица са го пипнали при опит да влезе в страната с 58 000 долара в куфарче. 43-годишният Салман Джума джомоли някакви оправдания. Не знаел, че няма право да внася повече от две хилядарки в брой.
При разпита се оказва, че господинът всъщност е мениджър на националния отбор на Катар по вдигане на тежести. По собствените му признания с парите трябвало да плати на България за цял отбор наши щангисти, продадени да се състезават под катарското знаме.
Не дава сносно обяснение защо валутата не е преведена по банков път, каквато е обичайната практика, а се внася незаконно на ръка. Накрая случаят се потулва. На ченгетата от Специализираната следствена служба е наредено да не си навират много-много гагата точно в този случай…
Ето така започва бруталното търгашество с български медали в чужбина. Отначало в Катар и Хърватия, после – в Азербайджан. Преди няколко дни 18-годишното българче Валентин Христов донесе бронзов медал на азерите от Олимпиадата в Лондон. През 2010 г. той и 17-годишната тогава Боянка Костова бяха шитнати в Баку за общо 800 000 евро за да може държавният глава Илхан Алиев сега да се похвали с олимпийски медал и „успешна политика в областта на спорта“.
Отделно е спазарена шестцифрена сума за бронзовия медалист от Атина 2004 Величко Чолаков, който сега също вдига за азерите. Същият Чолаков беше зарязан за две години, след като го пипнаха с допинг, и се издържаше с продажба на алкохол в Смолян. След това обаче нашите го продадоха, за да пипнат парите.
В Азербайджан българите взимат над 100 000 евро годишно от заплати. Отделно са премиите за медали на олимпиадата – от 1 млн. евро за злато до 500 000 за бронз.
По-интересното обаче е какво се случва с общо над 1 млн. евро за петимата щангисти, изтъргувани в Азербайджан. Източник от федерацията твърди, че парите са похарчени от двете враждуващи групировки на Антон Коджабашев и Неделчо Колев, които бяха по различно време на власт в централата. „Там цари такъв батак, че едва ли някой някога ще научи къде са потънали хилядарките от тези сделки“, казват от щангите. Оказва се, че продадените олимпийски медалисти всъщност хрантутят цял отбор коджабашевци, неделчоколевци и кликите им, които живуркат охолно на гърба на щангите. Още по-възмутителното е, че за изграждане на въпросните състезатели са хвръкнали маса държавни и общински пари от бюджета за спорта и клубовете.
Вместо да печелят медали за България обаче, щангистите се продават в чужбина, а парите от трансферите им потъват. Някъде. Това върви вече 12 години, още от онзи ден, когато Салман Джума е заловен с пачките на летището. Това става в хода на т.нар. „Катарска сделка“. Общо 8 българи от разширения състав на националния ни отбор са продадени в Доха. Договорът е подписан в края на 90-те години от тогавашния шеф на федерацията Орлин Ризов, депутат от земеделските партии. Цял отбор щангисти е изтъргуван срещу смешните 40 000 долара годишно за федерацията. Срокът е за общо пет сезона.
Отделно от това Катар плаща 15 000 долара на месец за издръжка на осемте състезатели и двамата им треньори, тъй като подготовката се води у нас. Така за $ 180 000 на година Катар си осигурява титли и медали които иначе могат да бъдат за България.
Още по-тъпа е историята с Николай Пешалов. Той е продаден за смешните 50 000 долара на Хърватия и печели за новата си родина олимпийска титла в Сидни 2000. И тези пари са излапани набързо.
В Доха „българските катарци“ са подложени на нечуваното унижение да си сменят имената. Например Ангел Попов става Саиф Саид Асааф и под това име печели в Сидни едва втория медал за Катар от Олимпийски игри – бронзов в категорията над 105 кг.
Парадоксалното е, че за третото място Попов прибира десет пъти повече от олимпийския шампион Гълъбин Боевски, на когото се падат 10 000 долара.
След Олимпиадата в Сидни стават чудовищни скандали. Новият шеф на щангите Антон Коджабашев е обвинен, че парите от Катар потъват. Саиф Саид Асааф и останалите новоизлюпени катарци пък реват, че хилядарките не достигат до тях и се готвят при мизерни условия. Оказва се и че на Общото събрание на федерацията не е четен финансов доклад и никои не знае къде са похарчени траншовете от Доха.
В крайна сметка за няма и 600 000 долара Катар си купува от България олимпийския медал плюс четирите световни титли на Петър Танев, Яни Марчоков, Андрей Иванов и Ангел Попов, спечелени под арабската им самоличност. Стига се до абсурда през 2005 г, когато на световното „българските катарци“ взимат два медала срещу само един за България на Милен Добрев.
Точно тогава се оказва, че две години по-рано Андон Коджабашев е прекратил сделката и нашите вече се състезават безплатно за Катар. Всъщност не съвсем безплатно – говори се, че някой в София е цунал от парите на Салман Джума, за да скъса договора предсрочно.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи