Шопската музика е в кръвта му. Прави и много записи с ромска музика. Всички идеи за сола и аранжименти са негови. Българската народна музика му е повече на сърце, не крие най-темпераментният изпълнител на шопски хора Ибро Полов. На 20 април той навърши 80 и незаслужено този повод за юбилей остана неуважен с голям празничен концерт, какъвто Полов заслужава.
И по майчина, и по бащина линия всички в рода на Ибро свирели, а баба му пеела шопски песни. „Софийската кореняшка група“ (оркестърът на Карло Карлов) често свирили у тях, а малкият Ибро неизменно заставал до баща си, кларинетистът Лоло Найденов, за да отмерва ритъма на барабан. Първият акордеон получил на седем и оттогава детските игри за него вече не съществували. Амбицирал се да стане като легендарния Борис Карлов, когото слуша по радиото.
От свирене дори забравял да се храни отслабнал. Родителите му започнали да се притесняват дали не се разболява. А той бил болен от инструменталната народна музика.
През 2013 г. ще се навършат 60 години от професионалната му творческа дейност – дано този повод бъде почетен, както подобава. Самият Ибро се чувства все още в отлична форма и здраве.
Не пропуска да свири поне по един час на ден за да поддържа нивото си, което му донася в Париж приза „Сърцето на акордеона“, спечелен в съревнование с майстори от 16 страни. Радва се, че в трамвая го наричат младеж и дори го карат да отстъпва място на по-възрастни, които по паспорт може и да са по-млади от него. „Така ако я карам, може и да се сбъдне мечтата ми да свиря до 120″, смее се „младежът“.
Меракът му да свири го отвел до националното радио през 1953 г. Долу стоял милиционер. „Искам да свиря!“, казал му Ибро. „Кой те вика? Кой те праща?“, попитал униформеният. „Никой! Но трябва да свиря по радиото!“, бил непоколебим младежът. Милиционерът позвънил на фолклорния редактор Жоро Бояджиев и той веднага приел инструменталиста.
Ибро му взел акъла с „Филиповско хоро“. Само след няколко дена били назначени записи и излъчвания с фолклорен оркестър, а след време – и солови изпълнения на Полов.
В следващите десетилетия от майсторската му ръка излизат бисери като „Шопско“, „Кюстендилско“, „Радомирско“, „Копаница“ и др.
„Музиката ми идва отвътре, но трябва да се работи върху себе си, не да се имитира. Моят стил сам съм го създал“, споделя Ибро Полов. И дяволито признава: „Хобито ми е да харесвам жените, а и те да ме харесват. Моята Сийка вдигна ръце и вече ми казва: отивай, където те пожелаят!“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи