Приятна мелодия и нежен женски глас. Една песничка изцяло в стила на френските шансони от началото на XX век – банално-сантиментална и по музикална форма, и по съдържание. Песничка за воиничето, раздвоено между дълга и любовта:
Пред нашата казарма,
до входната врата,
един фенер висеше
и светеше в нощта.
Ний двама ще се срещнем там,
под тоз фенер във нощний мрак.
Това е текстът на песента „Лили Марлен“, създадена от немския композитор на филмова музика Норберт Шулце. Изпълнява я съпругата му, българката Иванка Янакиева, чийто артистичен псевдоним е Ива-Ваня. С този глас и с тези думи песента все още е позната на едно оредяващо поколение беловласи старци в България, но едва ли някой се е осмелявал да я запее през последните десетилетия. Защото по зла ирония на съдбата по време на Втората световна война, а и след това, приятният шлагер се превръща в символ на най-ненавистните човешки страсти, на националсоциализма. А изпълнителката на песента на български, кинозвезда в Германия години преди това, чийто лик е красял пощенски картички, която е станала „Мис Берлин“ на 25 години и шампион на страната по конен спорт, никога повече не се връща в родината си само заради тази песен.
Ива-Ваня е родена в 1905 г. в конска каруца между София и Карнобат. Бащата искал син и може би затова възпитавал момиченцето сурово – наричал го Ваньо, обличал го в мъжки дрехи, карал го да спортува и… не му позволявал да гледа филми. Дали затова Ива-Ваня става толкова самостоятелна, целеустремена и борбена личност, че на 16 години избягва сама в Берлин, без да знае нито дума немски и с детинската вяра, че кинокомпанията УФА ще я хареса и ангажира веднага. Е, не става веднага. Затова пък я засипали с неприлични предложения – какво друго може да се случи на самотна девойка чужденка, която има само хубост и… инат. Започнала да работи какво да е, записала се в курс по танци. Минава година, преди да се изкачи на сцена – първият, който проявява към нея интерес, е директорът на театър, „Гондел” Паул Лени. Известният режисьор Робърт Вине, първомайстор на германския ипресионизъм, дава на девойката роля във филма „Имах един приятел“.
И птицата на успеха кацва на рамото й… фотографите я молят да им позира. Заради една актова снимка я оприличават на Венера Милоска.
Когато става „Мис Берлин“ през 1930 г, наградата й е мерцедес – бенц кабриолет. Някои от филмите, в които участва, са показвани и в България – „Пиетро Корсарят“(1924), „Голямата пауза“ (1927), „Прелестите на неделята“ (1927). Тя играе и след като киното „проговаря“ главно във филми на УФА. В „Дворцов концерт“, „Той ли беше на третия етаж“, „Отпуска срещу честна дума“ тя не само играе, но и пее. С еднаква лекота изпълнява както оперни арии, така и модни шлагери. За нея пишат песни най-известните композитори в Германия в ония години.
Ярка и широко скроена личност – състезава се като жокей, при това с четири собствени коня, пристрастена бриджорка. Не без успех играе на театрална сцена, при това в сериозни пиеси на Ибсен. Девизът й е: „Нищо не може да ме спре“.
Композиторът Норберт Шулце, автор на песента „Лили Марлен“, пет години по-млад от нея, женен, с четири деца, не може да устои на тази буйна стихия – развежда се, за да се ожени за нея. По-късно създават заедно грамофонна плоча с шансони и канцонети. Плод на тази любов са двамата им сина и тази единствена плоча с песни, между които е и прочутата „Лили Марлен“ на български. След омъжването си и раждането на децата, по свое желание Ива-Ваня се разделя с изпълнителското изкуство. „Лили Марлен“ (по текст на поета Ханс Лейп) е създадена още през 1923 г. Първата изпълнителка е Лале Андерсон, популярна актриса и певица. За първи път прозвучава по радиото като поздрав за американските войници от Африканския корпус в Либия. Пели са я още Марлене Дитрих, Едит Пиаф и Жозефин Бейкър. През 1961 г. звучи във филма „Нюрнберският процес“. В днешно време отново я запя актрисата Гуинет Полтроу. Тя ще изпълнява ролята на Марлене Дитрих във филма по биографичната книга на дъщерята на актрисата. Но само Ива-Ваня я пее и записва на български език.
Защо? Просто едно признание в любов към България – отдалече и безутешно. След войната, изплашена от нападките, че е била близка на нацистите – здрависвала се е публично с Гьобелс, който я поздравява за успехите й като актриса и певица – избягва за кратко в Бразилия при сестра си. Била убедена, че в родината си не може да се върне, ще я убият. Все пак се престрашава да се върне в Хамбург, където остава до смъртта си, на 86 г.
През 50-те години дебютира като либретистка на известния мюзикъл „Бай, бай, Кепхен!“ През 70-те години е една от сценаристките на 45-епизодов телевизионен сериал за съдбите на хората в един немски дом: любов и омраза, ревност, кражби, убийство…
Казват, че на 85 години все още обичала високите скорости и буквално летяла със своя мерцедес. Написала мемоарна книга. До края на живота си готви преди всичко български ястия и не се стеснява да се обажда в посолството за консултация. Съпругът й разказва, че покрай нея много техни немски приятели почнали да готвят пълнени чушки, таратор, козунак… Песента, която изпълнявала с най-голямо удоволствие, имала припев: „Цял Берлин ми се покланя – аз съм българката Ива-Ваня“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
УНИКАЛНА!
Българите трябва да сме горди с тази велика българка!
1