В средата на август Правец ще посрещне Моцартовите празници, организирани от фондация „Америка за България“. Както винаги, душата на фестивала, посветен на великия Амадеус, е оперната ни прима Христина Ангелакова.
Тя е родена в Исперих, но после живее и учи в Шумен. След бляскава кариера именитата ни оперна певица беше директор на Националната oпepa и балет от 2001 до 2005 година.
– Госпожо Ангелакова, какво ви насърчи да започнете музикална кариера?
– Аз съм родена в Исперих, където майка ми и баща ми са работили и са се срещнали. Майка ми беше секретар на училището, а баща ми го бяха пратили на стаж като адвокат. В това градче имаше самодейна оперета. Отрасла съм в Шумен. Той беше като Виена на Северна България. В него са родени Андрей и Веселин Стоянови, братята Владигерови. За музиката ме запали братът на Панчо Владигеров – Любен, който беше страхотен цигулар. Татко го помоли да ми намери цигулчица. Още от петгодишна се явявах на разни конкурси. Въпреки това баща ми не искаше да ставам артистка, звучеше му несериозно.
– Как кандидатствахте в Консерваторията?
– Завърших обикновена гимназия. Бях отличничка, математичка, гимнастичка. Колкото и странно да звучи сега, бях много гъвкава. Кандидатствах физика едновременно с консерваторията, но в подготвителния курс.
– Бяхте много близки с Гена Димитрова.
– Да, до последно. Приятелството ни започна от Италия. Тя дойде една година след мен в центъра, в който специализирах – „Санта Чечилия“. В Монте Карло сме пели заедно. Гена ме подтикна да стана директор на Coфийската опера. Дойде първа да ми пожелае на добър час. Донесе ми една много хубава снимка. И досега ми стои на пианото. На нея са Гена и италианската певица Джина Чиня, при която бях учила във Венеция. Заведох Гена при нея и Чиня й даде насока на репертоара. Снимката ми е много скъпа, защото и двете се мъчехме тогава да постигнем върхове. Гена направи много повече от мен. Но животът я удари тежко. Най-голямото нещастие беше загубата на съпруга й Жоро – той беше слънцето в живота й. След това тя искаше да се откаже от пеенето. Аз й казах: „Единственият начин да се съхраниш е да продължиш да пееш“. Присъствах на нейния първи спектакъл в Ла Скала – „Силата на съдбата,,. Тя беше на моя „Бал с маски“, когато заместих една певица, която се беше разболяла. Това са съдбовни моменти, които човек помни цял живот.
– Как се чувствахте в Ла Скала?
– Чувствах я като първи дом макар че не беше лесно. Тогава не бяхме в Европейския съюз. Синдикатите настояваха да се спазват правата на италианците. За всяко участие трябваше да искаме разрешение и да доказваме, че няма италианка, която да изпее тази роля.
– Райна Кабаиванска имаше ли този проблем?
– Не, защото беше омъжена за италианец. Иначе Кабаиванска е добра артистка, по-добра дори от Гена, която помиташе сцената като глас. Сега обаче се радвам, че пак се появиха много млади и талантливи певци. Някои от тях не ги и знаем. Те са учили в чужбина. У нас известна е Александрина Пендачанска, защото се беше забъркала в политиката. Тя има щастието, че съпругът й Найо Тицин пише непрекъснато за нея. Той й е най-добрият пиар. Но през последните пет години Пендачанска направи много стойностни неща – пее в опери на Верди, Доницети, барокова музика. Красимира Стоянова пък вече 10 години е във Виенската опера и е много уважавана певица – и в Метрополитън, и в Грандопера. Но по-малко се пише за нея.
– Бившият ви съпруг се записа за екскурзия в Космоса. Вие насърчихте ли го?
– Сега трябваше вече да лети, но има здравословен проблем. Е, всяко зло за добро. Той е участвал в организацията на полета на Георги Иванов. Оттам се сприятелихме и досега сме близки с неговото семейство. Няколко пъти съм пътувала с Краси като съпруга. Защото обикновено все той пътуваше с мен по гастроли. Те са различни общества. В Будапеща се запознах с всички астронавти – и от Съветския съюз, и от САЩ.
Винаги ми е било по-интересно да се движа в различни среди – там се обсъждат глобални проблеми, светът не е само музика.
– Омъжена ли е дъщеря ви?
– Не. На моя въпрос кога ще се омъжи тя отговаря: „А ти кога си се омъжила?“. Аз я родих на 35. Никога не съм искала да се омъжа в Италия. Може би носталгията по България ме е карала да мисля така. Имах един много труден период, в който беше проблем да се върна или да не се връщам по-добре. Беше ми изтекъл паспортът, чаках да ми го подновят в посолството. Татко ходил в Министерството на културата и попитал ще ми намерят ли работа, ако се върна. Те отговорили, че не могат да обещаят. Той им отвърнал: „Тогава по-добре да не се връща“.
– А вие защо наистина се върнахте?
– За конкурса за млади оперни певци. Дори закъснях, защото имах спектакли в Милано. За пръв път се поставяше Деветата симфония на Бетовен с хореография на Бежар. Тук искаха да ме декласират, защото настояваха да ни подготвят всички заедно в Горна баня преди конкурса. Тогава покойният проф. Александър Божков им изпратил депеша: „Тя пее в бляскав спектакъл в Скалата, а вие не я допускате до конкурса“. Пристигнах ден преди началото. Явих се последна на първия тур. На третия тур рускинята, която беше член на журито, искаше да си пробута свой човек. Тогава Христо Бръмбаров – един великолепен певец и педагог, беше ги заплашил, че ако не гласуват всички по съвест, ще се възползва от правото си на два гласа като председател.
– Това отвори ли ви нови врати?
– Назначиха ме в Софийската опера без конкурс. Но други врати не ми се отвориха. Никой по света не обръща внимание на такива конкурси. Шансът е да те забележи някой добър агент-импресарио, директор на театър, диригент, който да те заведе в някоя опера. Те подбират най-добрите. Без агенти почти никой не може да пее по света. Аз не знам как е станало, но ме поканиха за записа на „Италиански вечерни“ в Раи Уно. Нямах главна роля, но участвах в голям състав. После импресариото те подбира и за други постановки. Така съм пяла с Монсерат Кабайе, с Хосе Карерас. Благодарение на импресариото му, който му беше и секретар – Марио Драги. Ние с Гена, общо взето, сами сме пробивали.
– Неотдавна Маша Илиева каза, че съжалява, защото се е съблякла за мъжко списание. А вие съжалявате ли, че я уволнихте като директор на операта?
– Тя стана особено популярна след този случай. Мисля, че вече не ми се сърди. Сега се вози в лимузина с шофьор. Дори ми предложи да ме изпрати веднъж, когато се засякохме на едно събитие.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment