Режисьорът Милен Гетов е роден в Бяла Слатина на 6 декември през далечната 1925 г. Живял е по времето на монархията до 9 септември 1944 г, социализма и след падането на Тодор Живков през 1989 г. Като свидетел на тези три епохи, той ги описва в трилогия, която предстои да излезе най-вероятно след около година. Милен Гетов е работил над 65 години във вестници, бил е кореспондент на фронта през Втората световна война. Автор е на над 200 кинопрегледа в „Българската кинематография“, повече от 1000 документални филма, телевизионни и публицистични предавания.
Милен Гетов създава образа на разузнавача Емил Боев, роден преди това в романите на Богомил Райнов. Боев е българският Джеймс Бонд и един от телевизионните герои, любими на няколко поколения българи. Лентата се излъчва и до днес. Българската национална телевизия се оказва големият шанс за Милен Гетов да направи филмите, които иска. Той попада в БНТ през 70-те години на миналия век.
„Много исках да снимам игрален филм. Имах огромен опит, натрупан в седмичния кинопреглед, и се чувствах подготвен. Още тогава в телевизията имаше мафия и беше трудно, ако не си част от нея, да се добереш до добър сценарий“, твърди Гетов. Той случайно открива сценария на Богомил Райнов „Бразилска мелодия“, който от няколко години прашасвал в някакво чекмедже. Харесва го. Издирва автора и иска съгласието му да направи филм по него. Райнов дава благословията си за снимки, но с едно желязно условие – режисьорът да не пипа и съкращава нищо от сценария без него.
„Бях се върнал от Лондон, където гледах първата серия на „Агент 007″ с Шон Конъри в ролята на Джеймс Бонд. Част от действието във филма се развива на Балканите. Това ме провокира. Имаше сцена, в която по доста наивен начин Шон Конъри залови един, който го следеше. Викам си: „Ние, българите, толкова ли сме загубени, да не можем да направим такъв филм“. Въпреки забележките си към сценария на „Агент 007″ Гетов много харесва Шон Конъри, но няма как да го наеме за своя проект и избира Коста Цонев за главната роля на разузнавача Емил Боев. „Коста Цонев не беше от най-талантливите актьори, но беше дисциплиниран работохолик. Не беше популярен, стана такъв благодарение на филма“, спомня си режисьорът. Основната му идея е с образа на Емил Боев да създаде антипод на Джеймс Бонд. Докато Шон Конъри постига с магическа пръчка чудеса в шпионския сюжет, в българския вариант се залага на интелект. Основните оръжия на разузнавача Боев са хладният ум и логиката.
„Филмите по книгите на Богомил Райнов бяха трудни за правене, защото в тях нямаше действие, но имаше много мисъл. Заради това трябваше да се използва текстът и върху него да се фантазира. Можеш обаче да го направиш, когато си бил по света и си го видял. В екипа никой освен мен не беше ходил на Запад и нямаше представа за нещата там. Когато снимахме в лондонския квартал Сохо, всички се чудеха какво става около тях, а аз съм бил там 20 пъти и това ми беше от страхотна полза при снимките“, разказва режисьорът. Той си спомня, че филмът бил направен с минимален бюджет. Екипът дори нямал пари за костюми на актьорите. Наложило се Гетов да даде своето яке на Йосиф Сърчаджиев за снимките. Въпреки трудностите филмът бил завършен и пуснат по телевизията. Двата епизода на „Бразилска мелодия“ били приети много добре от зрителите и така се родила идеята за сериал по романите на Богомил Райнов. Гетов започва снимки на „Един наивник на средна възраст“. В онези времена в нея за първи път се споменава темата за наркотиците.
Екипът прави част от снимките в Истанбул.
Там към кинаджиите бил прикачен българин, който работел в турските спецслужби. Неговата задача била да не ги изпуска от очи. Те обаче го почерпили с ракия, той се успал и не ги придружил до Принцовите острови.
След „Един наивник на средна възраст“ Гетов снима и по друг сценарий на Богомил Райнов – „Тайфуни с нежни имена“. Режисьорът избира Аня Пенчева за ролята на Розмари. Тогава тя е първокурсничка във ВИТИЗ. Гетов се спира на нея, след като е направил пробни снимки на доста от известните тогава актриси. Нито една не покрила представите му за образа на секретарката. Аня се оказала най-добрият избор – млада, хубава, шикозна, без поза в поведението. Аня имаше един проблем – пискливия глас.
Заради това се наложи да бъде дублирана“, разказва Гетов. Той снима част от лентата на красиво езеро между Австрия и Швейцария. Избира пасторалната картина с високите заснежени върхове и спретнати къщи за възлов диалог между героите на Аня Пенчева и партньора й Коста Цонев. Идеята му е в кадрите да влезе невероятният залез над Алпите а на този фон секретарката трябвало да се разплаче. Лъчите се спускали перфектно над планината, отблясъците им се плъзгали по водите на езерото. Природната картина изцяло покривала представите на режисьора, оставало само да се заснеме сцената с разплаканата Аня. Опитите й обаче да пусне поне една сълза ударили на камък, а слънцето бързо потъвало зад алпийските хребети.
Режисьорът имал на разположение само няколко минути, за да направи кадрите „Ситуацията беше на живот и смърт. Всички подред молихме Аня да се разплаче, а тя не може и не може. Тогава Коста й удари един шамар и като бликнаха едни сълзи. Точно каквито ни трябваха, за да направим снимките в последните секунди“, спомня си Милен Гетов. Той много харесва „Тайфуни с нежни имена“. Определя го като един от най-добрите си филми.
Като пенсионер той има много свободно време, но предпочита да пише трилогията си и рядко гледа нашумелите телевизионни сериали. Като техен недостатък посочва липсата на добри сценарии, които се правят върху качествена литература, каквато явно няма. Според Гетов турските сериали се радват на добър успех у нас, защото залагат на важни морални категории, които вече са дефицит в България.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи