Олимпийците без страна май са най-щастливи, че са на игрите. И има защо. Тази година на Олимпиадата в Лондон ще вземат участие 204 страни. Тримата състезатели, които пристигнаха на Олимпиадата като така наречени „независими атлети”, тъй като не могат да се състезават за страната си по различни лични или политически причини, изиграха страхотен танц на церемонията по откриването.
Един от тях е Гуор Мариал, бежанец от гражданската война в Судан, който живее в САЩ от 2001 година. Той не може да се състезава за Южен Судан, тъй като страната няма олимпийски отбор, а не може и за САЩ, защото няма пълно гражданство. Но все пак той е олимпиец и е изключително щастлив от това. Международният Олимпийски Комитет предлага той да се състезава за Судан, но той отказва, тъй като за него това било предателство към страната му и хората, загинали за свободата. Другите, Филипин ван Аанхолт и Региналд де Виндт, всъщност са жители на Нидерландските Антили, част от Карибите – страна, която прекратява своето съществуване на 10 октомври 2010 година. Съответно Олимпийският Комитет на страната оттегля своето членство от Международния Олимпийски Комитет. Ето как двама големи атлети остават настрани, без страна, която да
представят. Все пак духът на Игрите насърчава участието, така че двамата състезатели ще маршируват под Олимпийския флаг. Те следват два по-ранни примера от историята на Олимпийските игри от 1896 година. Атлетите от Федерална Република Югославия и Република Македония имат разрешение да се състезават под Олимпийския флаг през 1992 година, докато по политически причини, техните нации не могат да се състезават. 58 състезатели отиват в Барселона, за да спечелят един сребърен и два бронзови медала. Подобно на тях, 4 атлети от Източен Тимор са допуснати до Олимпиадата през 2000 година.
ВИЖТЕ ОЛИМПИЙСКАТА РАДОСТ НА ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment