Когато през 1887 година аристократката Анна де Грено идва заедно с баща си в България, за да стане придворна дама на майката на младия български княз Фердинанд княгиня Климентина, приятелките й са отчаяни за бъдещето й. Те не могат да си представят, че тя ще изостави бляскавите европейски салони и ще ги замени с неугледните калдъръми на следосвобожденска София.
Възпитаната в традициите на Савойската династия Анна де Грено обаче е непоколебима в желанието си да живее в България. Тя е изпълнена с любопитство за нравите и обичаите на младата държава, която по това време се числи към Ориента.
В България обаче Ана открива нещо много по-голямо от това, което е очаквала. Тя намира любовта на живота си в лицето на един от най-уважаваните мъже в българския дворец Димитър Станчов. По това време той е личен секретар на Фердинанд и е смятан за един от най-интелигентните му приятели.
През 1889 година завършилият право във Виена Станчов ще оглави тайния кабинет на княза и ще се превърне в една от най-важните фигури в българската държава.
Преди Анна де Грено и Димитър Станчов да сключат брак, минават през редица препятствия, френските аристократични роднини на Анна се обявяват срещу брака й с българина. За тях той е неприемлив и неравностоен. От другата страна обаче е родът на Станчов, който не желае Димитър да се жени за чужденка, при това от аристократичен произход. Според здравата българска фамилия съществува огромен риск от това Анна да се окаже разглезена и да постави неизпълними изисквания пред бъдещия си съпруг. Въпреки мнението на роднините си обаче Анна и Димитър сключват брак, който остава непомрачен до края на живота им и продължава повече от 40 години.
Анна Станчова не само не се оказва разглезена, но придружава мъжа си във всичките му мисии на дипломат и политик и никога не се оплаква от живота си.
Димитър Станчов оглавява тайния кабинет на княза до 1894 година. През 1895 г. започва дипломатическата си кариера, която продължава няколко десетилетия.
Първоначално работи като български представител в Букурещ, после във Виена и Петербург. Връща се в България през 1906 г. и оглавява Външното министерство в правителството на Димитър Петков. След като премиерът е убит през 1907 г., Станчов за кратко е министър-председател на България. След това до 1908 г. отново е министър на външните работи. От 1908 до 1915 година Димитър Станчов оглавява българското посолство в Париж. Оттегля се от този пост, защото не е съгласен с водената от Фердинанд политика, която вкарва България във войната на страната на Германия. Станчов се оказва прав и четири години по-късно България преживява втората си национална катастрофа.
По време на войната Анна и Димитър Станчови живеят в Пловдив, като доброволно се отказват от всички привилегии на дипломатическата служба. През 1920 г. новият премиер на България Александър Стамболийски възстановява Станчов на дипломатическа служба, като го праща посланик в Англия. Дипломатът е добре приет в английския двор и спомага за възстановяването на отношенията между Англия и България. До 1924 г. Димитър Станчов оглавява българските посолства в Белгия и Холандия. След това за втори път се оттегля доброволно от дипломацията. Причината е тоталното му несъгласие с политическите репресии, провеждани от правителството на Александър Цанков. Заклет демократ, Станчов не може да приеме диктаторския режим. Той остава в Англия и продължава да поддържа връзките си с кралския двор.
Избухването на Втората световна война слага край на мечтата на Димитър Станчов да се върне в България. Той отново е на страната на демокрациите и не може да приеме влизането на България в съюз с нацистка Германия.
Дипломатът не доживява края на войната и умира в любимия си Лондон през 1940 г. на 76-годишна възраст. До него е Анна Станчова, която го следва през целия му път. През 30-годишната си дипломатическа кариера Димитър Станчов отказва всички предложения да се включи в редиците на която и да било политическа партия. Той е категоричен, че безпристрастието е задължително за всеки дипломат. Със смъртта му България губи един от най-будните си умове. Димитър Станчов обаче оставя свои наследници в българската политика и дипломация. Веднага след падането на комунистическия режим през 1989 г. внукът му Иван Станчов се връща в България и активно участва в изграждането на антикомунистическата опозиция. През 1991 г. Иван Станчов оглавява българското посолство в Лондон. На церемонията по връчването на акредитивните писма на кралица Елизабет II, той се явява с костюма, с който дядо му се е явил пред крал Георг V 70 години по-рано. Иван Станчов оглавява българското посолство в Лондон до 1994 г., когато се връща в България, за да стане външен министър в правителството на Ренета Инджова.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи