- Жорж Ганчев
Във филма ще го познаете най-лесно по стрелата, стърчаща от задника му“. Това е част от анотацията на зевзеците за холивудския филм Red Dawn („Червена зора“, 1984 г.) със знаменития Патрик Суейзи.
Тъй като обаче няма как да се досетите кой е „човекът със стрелата“, ето още един жокер от същия текст: „Филмът е забележителен и с участието на един виден български политик, член на парламента, спортист, бард и поет, възпитаник на английската фехтовална академия и на холивудския театрален институт, загърбил бляскава холивудска кариера за да се завърне в родината и да хвърли всички сили на политическата сцена, с надежда да бъде избран за президент, за да може да помогне на изстрадалите си съграждани и родина. И няма шега – със 17 процента от гласовете той беше на трето място при първия рунд от изборите за президент в една не толкова далечна година“.
Сега вече няма как да го сбъркате – бардът, загърбил “бляскавата кариера“ в Холивуд, е Жорж Ганчев.
За жалост обаче това е единственият филм, останал от славата му. Нищо че лентата не може да бъде намерена и в най-подробните филмографии на Патрик Суейзи, който очевидно не се гордее с нея. Там нашенецът играе съветски десантчик, който се приземява в американски училищен двор и погва децата, които се справят с положението с подръчни средства. Единствената реплика на Жорж е: „Спасиба, товарищ!“ (благодаря, другарю – б.р.). Ролята му отива, защото нещо подобно стана след десанта на Ганчев в началото на 90-те.
Но сега докъде я докарахме пак? Повече от 15 години след като помислихме, че безвъзвратно си е отишъл от политическото ни битие, той отново се покатери на естрадата. Депутатът притича по думите на летописците „като елен лопатар“ от парламента в нощта срещу 10 януари 1997 г. и се спаси от всенародната любов. Днес отново ще ни убеждава колко е потребна неговата „ренесансова личност“. За да бъде изобличен с безкрайните си измислици, животът на Ганчев трябва да бъде проследен и в най-малкия детайл. Въпросът е обаче дали си струва да се занимаваме с този ин витро политик.
Доколкото може да се вярва на неговата автобиография, „Барон Мюнхаузен от Холивуд“ всъщност е пловдивчанин, но е отраснал в София. Баща му бил таен агент преди 1944 г. и загинал на една турска гара, опитвайки се да залови наркотрафиканти (за наркотрафик в Царство България за пръв път чуваме – б.а.). Единственото благородно занимание на момчето тарикатче, изглежда, ще си остане рапирата. Запознава се с англичанка, която забременява, и той заминава за Лондон. Там започва „бляскавата“ му кариера.
Всичко около него е неизменно забележително – хората, обстоятелствата и най-вече той самият. Опитва да се инфилтрира във висшето общество благодарение на спортните си умения. Според него самия тренирал децата на първите люде в Англия, като се започне от „Итън“ и се стигне до Кралския фехтовален клуб. Покрай това се отъркал около снимачния екип на „Синдбад“ в края на 50-те, което му дава самочувствие да премери сили и в Холивуд. Там вече въображението на Жорж се развинтва докрай – участвал във филми, режисирал, пишел сценарии, поставял пиеси. Истината е, че просто се е пробвал в киното и в театъра, както хиляди други кандидати за слава. Сближил се с всички знаменитости според него – като се започне от Кърк Дъглас, мине се през Ракел Уелч и се стигне до Франсис Копола и Франсоа Трюфо. Накратко, всичко, което може да бъде прочетено в светските хроники, се е превърнало в битие Жоржово.
Колко му е вървяла кариерата в Холивуд, можем да се досетим. Неведнъж през 70-те и 80-те години той се връща в България, за да предлага да прави свои филми. Като шеф на единствената тогава телевизия Иван Славков-Батето дори му отпуснал пари за сериал. По думите на Жорж той не видял бял свят, защото „нашите му прецакали звука“. Миналата година се разсърди на Кирил Домусчиев, защото не му дал пари за филм, а направил футболния отбор „Лудогорец“.
Не може да се отрече едно качество на Ганчев – той е винаги там, където нещо става и се очаква да завалят пари. Така, озовал се на учредяването на СДС, той изведнъж се превръща в учредител. Явявайки се на основаването на Съюза за стопанска инициатива, става основател. В началото на 90-те обаче му хрумва да създаде бизнес партия. Идеята е добра, защото предприемачите започват да се замогват, а имат нужда от представителство. През 1992 г. на президентските избори Ганчев се класира трети със 17% от гласовете и това го изстрелва нагоре.
Макар да остава на равнището на „художествената самодейност“ и в политиката, Жорж влиза със своя „Български бизнес блок“ (БББ) в парламента. После неговите депутати ще признаят, че той пръв е въвел практиката кандидатите за първите места в листата да си плащат по 10 000 долара. „Националната икона“ на България, както той се самоопределя, се гордее с това, че къщата му във Владая е обзаведена само с български мебели.
Всъщност той е оригиналът за Догановите сараи – Ганчев прилапва сградата построена с парите на БББ за партиен дом. Той обаче го превръща в свой и досега живее там с любимата си Шуши. Това е и една от причината да бъде изхвърлен от съпартийците си, които обаче нямаха нерви да си търсят вложените средства в съда.
„Ужилени“ са и плеяда български художници, на които пак през 90-те Ганчев щял да организира изложба в Америка. После обаче картините са продадени, а хората на изкуството остават с пръст в уста. Авторът на израза „синьо-червената мъгла“ е напълно прозрачен в намеренията си и сега: „Бойко е нужен днес. Той е енергичен и може да свърши работа. Учи се в движение, както виждате, и си променя мнението по четири пъти на ден, но може би ситуацията го налага. Но една птичка пролет не прави“. Така той се надява да се прилепи с новата си партия „Национално патриотично обединение“ (НПО) като поредния сателит на ГЕРБ. Този път на мерника му не бил вечният му враг Иван Костов, а Станишев, Сакско-бургготски и Борисов.
„Този път никой не се опита да ме спре. Ако в бъдеще някой го направи, ще стане за смях“, пъчи се Ганчев. Жорж се хвали, че само за 4 седмици е успял да реанимира структурите си в 22 града, и се закани, че до конгреса на НПО през септември отново ще стане любимец на цяла България. Сред целите на Ганчев е да спре емиграцията и да увеличи ин витро процедурите. Ако емигрантите са като Жорж, няма защо да ги спираме. Ако всички политици бяха ин витро като него, нямаше да има за кого да гласуваме. Авторът на „Не ме гледай тъпо, българино!“ днес отново е трубадур на властта. Единственото му предимство е в това, че той никога не е бил в нея. Затова този „мартир на народа“ е удобен съюзник на властимащите. Въпросът е ще му повярва ли някой.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи