Половин век навършва тази събота една от емблемите на класическия фолк – Илиян Михов – Баровеца. Юбилея си певецът ще отпразнува ден по-късно с грандиозно парти в ресторант в Студентски град. Веселбата ще започне още от обяд, а сред гостите се очакват куп знаменитости от шоубизнеса, политиката и спорта.
С десетина албума и доста хитове в актива си Баровеца продължава да е сред най-оборотните ни изпълнители. Нищо, че песните му не се въртят нон стоп по телевизия „Планета“, както тези на певците на „Пайнер“. Заради майсторството си зад микрофона и подбрания с вкус репертоар Михов почти ежедневно е по концерти и участия, по сватби и кръщенета. Така е вече 15 години.
Някъде в средата на 90-те години Илиян започнал да прави песни за дебютен албум. Със солидното му музикално образование за него не било трудно да се справи с музиката и аранжиментите.
Записвал за своя сметка в студиото на Максим Горанов. Готовата продукция предложил на издатели, но никой от тях не искал да се ангажира. Затова Илиян решил да пусне сам на пазара дебютната си касета. Печатал обложки, тиражирал, търсил дистрибутори… Съпругата му Мая дори се шегувала, че ако албумът не потръгне, децата им ще трябва да си правят влакчета от непродадените касети.
„Баровец“ обаче стана най-големият хит на пазара по онова време. Заглавното парче от едноименния албум донесе на Михов известността и артистичния му псевдоним. Навсякъде по гари, сергии и кръчми го въртяха.
„Преди да стана Баровеца, 15 години тренирах за звезда в Централния духов оркестър на армията“, разказва Илиян. Като гвардеец той посрещал и изпращал всички официални делегации. Затова и маршовете са му до болка познати. През 1987 г. шефовете оценили усърдието, с което надувал кларнета и го повишили в концерт-майстор.
С пагоните Михов е свързан още от гимназията. Роден в Ловеч, той първо завършва Софийското военно музикално училище. Пълен отличник е – лично Добри Джуров му връчва златния медал. По-късно бъдещият Баровец записва Музикалната академия в Пловдив, специалност кларнет.
Влечението към народната музика Михов наследява от най-обичните си хора – майка си и баща си. Първата песен, която малкият Илиян се престрашава да изпълни пред тях, е „Соколе, сиви соколе“. Оттогава обиква бавните парчета. „Добрият певец е този, който може да изпълни баладична мелодия. Зад бърза композиция всеки може да скрие недостатъците си“, смята днес Баровеца.
Като ученик Илиян е фен на акордеона. Бързо обаче се преориентира към кларнета, с който не се разделя и днес. Идолът му на този инструмент е Петко Радев. Михов е истински щастлив, когато по-късно виртуозът се съгласява лично да го подготви за изпитите в Музикалната академия.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Абсолютни глупости…Михов винаги си е бил долнопробен чалгаджия-кючеклия. Такива като него пееха на ухо на мутрите, а след това тровеха децата на България с маанетата и гюбеците си !