Захарий Стоянов е сред най-интересните фигури в българската история и литература. От неграмотен котленски овчар Джендо Джендов (това е истинското му име) се превърнал в създател на „Записки по българските въстания“ – една от най-гениалните книги, писани някога от българин.
Феноменалното при Стоянов е, че започнал да се самообразова чак след 20-ата си година и въпреки това успял не само да се научи да пише, при това гениално, на български език, но овладял и френски.
Преди Освобождението от османско владичество Захарий Стоянов се превърнал в един от основните стожери на национално-освободителното движение.
Той бил сред организаторите на Априлското въстание, в което по чудо оцелял. След Освобождението бившият котленски овчар се превърнал във водещ публицист, а през 1885 година бил сред хората, осъществили Съединението. Малко след това станал депутат от партията на приятеля си Стефан Стамболов и заел председателското място в Народното събрание. Безкрайно интересният му, но кратък живот приключил в Париж през 1889 година, когато 39-годишният председател на българския парламент починал от разкъсване на червата. И до днес има съмнения, че Захарий Стоянов е бил отровен при френската си визита. Загадка остава и това кой е посегнал на живота му.
Обществената и литературната биография на Захарий Стоянов от повече от сто години е на показ пред широката публика. Малко обаче се знае за личния му живот. Не е толкова широко известно, че писателят бил влюбен и се оженил за дъщерята на баба Тонка Обретенова Анастасия, от която имал четири деца.
Романът между Анастасия Обретенова и революционера започнал чак след Освобождението.
Когато се запознала с бъдещия си съпруг русенска красавица била едва на 10 години.
Това се случило през 1870 г., след като дошлият от Котленско гол и бос 20-годишен Джендо Джендов бил приютен в дома на баба Тонка и започнал да чиракува при шивач в Русе. През 1877 година порасналата Анастасия заминала да учи в Москва на разноски на големия български родолюбец Евлоги Георгиев, който след Освобождението ще построи Софийския университет.
Докато била в Русия, Анастасия била ухажвана с писма от двама именити българи Захарий Стоянов и участника в националноосво-бодителното движение Стоян Заимов. След като се върнала в България през 1882 година, тя предпочела Захарий Стоянов, който по това време работел като съдебен следовател в русенския съд. Бракът между гениалния писател и съпругата му обаче не бил никак лесен за осъществяване, защото против него се обявила самата баба Тонка. Храбрата българка, чиито четирима синове прекарали младостта си по затвори и в боеве за свободата на България, категорично отказвала да приеме, че човек като Захарий Стоянов може да се ожени за дъщеря й.
Когато разбрала за намеренията на щерка си, баба Тонка избухнала: „За цял Русчук Захарий е мърляч, циганин, несретник и заядлив драскач. Така мисля и аз“. Въпреки феноменалното си интелектуално израстване, за баба Тонка Захарий Стоянов си оставал медвенско селянче, приютено по милост в дома й.
Усилията на Тонка Обретенова да предотврати брака на дъщеря си обаче останали напразни, защото Анастасия извършила нещо нечувано за тогавашните обществени норми. В края на януари 1882 година тя избягала от майчиния си дом и тайно се венчала за любимия си.
Бракът с Анастасия прекратил приятелството между Захарий и Стоян Заимов. Според градската клюка от онова време Заимов срещнал вече омъжената Анастасия и я попитал: „Мари, Анастасийо, защо се омъжи?“. След това прикачил на съпруга й един язвителен епитет. Разбрал за това, Захарий Стоянов никога повече не се срещнал със Стоян Заимов. Пътищата им се пресекли, след като Заимов бил обвинен в публичното пространство, че е предал четата на Христо Ботев, от която бил част. Тогава, въпреки съперничеството си с него, Захарий Стоянов го защитил.
Независимо от трудностите, които имали, Анастасия Обретенова останала неизменен и верен спътник на Захарий в неговия творчески и житейски път. Тя преживяла не само смъртта на съпруга си, но и кончината на три от четирите си деца.
След смъртта на Захарий през 1889 г., Анастасия отказала на тогавашния премиер и приятел на съпруга й Стефан Стамболов да остане в София на ръководна служба в Българския червен кръст. Прибрала се в Русе. Като вдовица на председателя на Народното събрание, й отпуснали пенсия в размер на 3600 лв. Значителната сума предизвикала клюки и завист.
Те обаче били неоснователни. Въпреки невероятния си писателски талант и политическата си кариера Захарий Стоянов оставил след смъртта си само едно празно дворно място от 800 кв. м. Спестявания нямал.
През 1892 година Анастасия била поканена от княз Фердинанд да стане придворна дама, но отново отказала. След падането на Стамболов през 1894 година русенските депутати от опозицията Иван Абрашев и Дамян Цеков предлагат пенсията да й бъде отнета завинаги и Анастасия да върне взетите до момента пари.
В тяхна подкрепа депутатът Петър Папанчев се изказал от трибуната на Народното събрание, че според него заслугите на Захарий Стоянов не трябва да се възнаграждават, а точно обратното, би трябвало да се порицае заради неговите дела. Така вдовишката пенсия на Анастасия била отнета и тя започнала да изкарва прехраната си като учителка, а по-късно като касиерка в дружество „Добродетел“. През 1903 година парламентът възстановил пенсията й. Тя била минимална в размер на 150 лева.
Анастасия Обретенова си отишла от този свят в забрава и бедност през 1926 година. И до днес тази забележителна жена остава в сянката на знаменития си съпруг.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи