Братът на цар Борис III – Кирил бил един от най-големите бохеми в царска София. Заклет ерген, любител на автомобилите и страстен картоиграч, принцът намерил смъртта си няколко месеца след комунистическия преврат на 9 септември 1944 година едва 50-годишен. По ирония на съдбата в дните след 9 септември принц Кирил лично помогнал на няколко свои приятели да напуснат страната и да се спасят от сигурна гибел. Самият той до последно не вярвал, че ще бъде убит.
След арестуването му принцът, който след загадъчната смърт на брат си бил избран за регент на малолетния Симеон, бил изпратен в Москва. Там съветските власти пьрви снели показания от българските политици. След това ги предали на българския „народен съд“, който издал смъртните си присъди.
В България арестуваният принц Кирил бил държан в софийския хотел „Славянска беседа“. Преди ареста той често посещавал ресторанта на хотела и се забавлявал с многобройните си ухажорки. След 9 септември обаче сградата на този хотел се превърнала в едно от най-мрачните места на българската столица. В мазетата хиляди „врагове на народа“ били инквизирани до смърт и малцина успели да се измъкнат живи.
В „Славянска беседа“ Кирил бил напълно изолиран. До него нямали достъп нито снаха му – царица Йоана, нито сестра му – княгиня Надежда. Въпреки това, докато бил следствен, принцът получил пакет, в който имало няколко ябълки и прегорели кюфтета. И до днес не е ясно кой е успял да изпрати този дар в последните дни на Кирил. Като възможни изпращачи на колета се спрягат имената на актрисата Надя Ножарова, на г-ца Мария Петрова и на още една дама от обкръжението на принца, която била известна само с псевдонима си Соня Хени.
Сигурно е едно – и трите дами били лудо влюбени в галантния аристократ.
Още като млад братът на Борис III изградил славата си на заклет ухажор. Той не се интересувал от потеклото на любовниците си и между тях често се срещали момичета, дошли в София от околните села. Принцът искрено ценял женската красота и не се спирал пред нищо, за да угоди на своите любими. Според различни свидетелства той имал дълготрайни любовни отношения с няколко принцеси от различни кралски дворове на Европа. Светската мълва го свързвала с германската красавицата Алиса Бломберг. Тя се подвизавала във висшето общество, а европейските аристократи плащали огромните й сметки в локалите, магазините и казината. Един от тях бил самият принц Кирил.
Въпреки че бил само с една година по-млад от брат си и получил същото възпитание като него, Кирил се различавал коренно от монарха. Скромният и концентриран Борис III не криел недоволството си от разгулния живот на брат си и често му се карал за това, че харчи пари в локалите в Берлин и Виена. Принцът обаче така и не пожелал да промени навиците си.
Роденият през 1895 година Кирил завършил Военното училище в София. Веднага след това, през Балканската война, той бил изпратен на фронта като офицер за свръзки. Последвали няколко години на фронта и по време на Първата световна война.
След абдикацията на баща си Фердинанд, през 1918 година принцът заминал с него за Германия. През 20-те години записал агрономия в Прага, но не успял да завърши. Така през 1926 година Кирил се завърнал в България, която искрено обичал. В Европа принцът се запалил по автомобилизма. След като се върнал в родината, той често бил виждан със собствения си „Пакард“, който задължително карал сам. Формално Кирил бил офицер от българската царска армия и през 1938 година получил чин генерал-лейтенант.
Щастливите дни за веселия принц свършили през 1943 година. Тогава брат му Борис III починал внезапно. Веднага след трагичната кончина на монарха Кирил бил избран за регент на малолетния цар Симеон II. Заедно с него регенти станали премиерът Богдан Филов и генерал Никола Михов. По време на регентстването си Кирил, продължавал да отказва да се занимава с политика и оставил важните държавни дела на двамата си колеги.
Така той бил заварен от комунистическия преврат.
След тримесечния си престой в Съветския съюз Кирил получил смъртна присъда.
Смъртната присъда, която получил принц Кирил след тримесечния си престой в Съветския съюз, била изпълнена на софийските гробища в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година. Тогава тримата регенти, осем царски съветници, двадесет и двама министри от кабинетите на Богдан Филов, Иван Багрянов и Добри Божилов и 67 депутати от XXV народно събрание, включително и неговите председатели Христо Калфов и Никола Логофетов, били разстреляни и захвърлени в една яма, образунавана по време на бомбардировките над София. Опоменатото место веднага било заравнено и заличено, а малко след това парцелирано за нови гробища.
Така до 1995 година, когато в гробищата бил поставен паметник в почит към загиналите, за тях дотогава нямало никакъв паметен знак. На 26 август 1996 г. Върховният съд отмени присъдите от 1 февруари 1945 година. Така, макар и посмъртно, принц Кирил получи своята реабилитация.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи