Военни американски конвои прекосяват социалистическа София през лятото на далечната вече 1983 г. не без знанието и съгласието на Тодор Живков. Преди янките да минат през столицата ни, посланик Роберт Луис Бари поставя ребром въпроса за това на Живков и тогавашното Политбюро заседава, за да не скърши хатъра на американците.
Интересно, че в спомените си Хю Кенет Хил, дипломат от кариерата, с два мандата в България, дума не обелва по въпроса. Наскоро изскочи прелюбопитен документ в един от българските архиви – отнася се до демарш на американските дипломати тук (но без да връчват просба, или нота) пред най-високо ниво на тогавашното управление в България. В него буквално четем следното:
Протокол „Б“ № 32 на Заседанието на Политбюро от 9 август 1983 г. (Евксиноград).
Присъстват другарите: Тодор Живков (следват имената на останалите 15-ина членове и кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП, плюс „боевият съюзник“ – секретарят на ПП на БЗНС Петър Танчев).
На 1 август 1983 г. др. Тодор Живков се срещна с американския посланик у нас Роберт Луис Бари и той постави пред др. Живков въпроси, за които Политбюро ДАВА СЪГЛАСИЕ.
3. Полетите на американските ТРАНСПОРТНИ ВОЕННИ САМОЛЕТИ до София за снабдяване на посолството на САЩ у нас С ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ ДА ПРОДЪЛЖАТ СЪГЛАСНО УСТАНОВЕНАТА ДОСЕГА ПРАКТИКА.
Подпис: Тодор Живков
Следват и други точки по постигнатото „единодушие“, но те ще бъдат на прицел в следващи публикации. Елементарен извод от цитираните редове: – ерго, излиза, че не е прецедент (?!) американска спецтехника да се разтоварва на софийското или доброславското летище (за неосведомените – в с. Доброславци имаше военно летище, което функционираше до 2002 г.) и конвои на САЩ да прекосяват София в нявгашните соцвремена. Докато бъдат разтоварени в сградата на тогавашното американско посолство
на днешната ул. „Съборна“, на гърба на БНБ, там то се намираше до 2004 г.
Налага се вметка за младия или позабравил читател: по време на цитираните събития, през 1983 г., България е член на Варшавския пакт, противостоящия щит срещу НАТО, основен боец на неговия южен фланг и САЩ – идеологически и какъвто щете противник от първа ръка. Самият г-н Хил – зам.-посланик при титуляра Роберт Л. Бари от 1981 – 1984 г. – свидетелства в мемоарите си „Спомени от две дипломатически мисии в България“ (София, 2006 г.) за соцномерата със служители на посолството, при каквото и да е проблемче. Например – котлето на парното дало фира в къщата, обитавана от него и семейството му, и до края на мандата не работело, въпреки БОДК, та се отоплявали с електричество.
Котлето е цял казан. На приемите по официални поводи, стъпват подбрани официални лица, стоят по протокол колкото трябва и после се изнизват веднага. Никой не иска да бъде „хванат в крачка“, сакън да не го уличат в симпатия към Америка.
Разгадката е посочена от самия г-н Хил, без дума да обелва за конвоите със спецпродукция. Съпоставяме събитията и се изяснява, че през лятото на 1983 г. в цялото посолство върви сериозен ремонт – подменят се дограми, боядисва се, подновява се всичко от мазето до тавана на пететажната сграда на бившия бул. „Александър Стамболийски“. Ремонтът го извършва австрийска фирма, докарана специално от Виена. Вероятно, тогава са решили да ремонтират основно и специнсталациите, каквито всяко едно посолство по света притежава.
Но как да се вкара техниката в една враждебна, на пръв поглед, страна? Вероятно се избира пътя на интервенцията пред самия шеф на държавата, пък каквото ще да става, без да има в скрито-покрито. Г-н Хил свидетелства, че по това време се явяват разногласия заради постоянното поставяне на прегради пред посолството от нашите служби – има сигнали за предполагаеми атентати от палестинска страна, сградата неведнъж е отцепена. „От цепленията“ ги помним, софиянци все се чудеха, защо редовно им се налага да заобикалят по отсрещния тротоар, до стената на банката.
Писва им на американците все да искат куртоазни обяснения от зам.-завеждащия протокола на Външно Георги Дамянов и направо влизат при Петър Младенов. Следва малка отстрочка и външният министър
уведомява посланик Роберт Л. Бари, че Тодор Живков го чака на следващия ден в Евксиноград, а това е 1 август 1983 г.
Срещата продължава час. Какво и що са обсъждали, засега остава тайна, ако въобще е воден някакъв протокол. Но горецитираният документ посочва недвусмислено, че след интервенцията на Тодор Живков, Политбюро УТВЪРЖДАВА конвои на американската армия да пренася спецпродукция безпрепятствено през нощна София до посолството.
Остава в сферата на догадки и провокирани – най-вече – фантазии, какво са предприели службите у нас. А те няма как да проникнат в сандъците и да разберат какво се кара. Близо до ума е, че спецчасти на американската армия ескортират цялата продукция – те товарят, разтоварват, охраняват, наблюдават. Близо до ума е, че без да изпадаме в драматургична приповдигнатост, това се е вършило нощем – през деня би направило впечатление. В София има и други централи.
Ако личности, запознати с тези събития, все още във форма и с нормален разум, се отзоват и доразкажат това, което знаят, картинката значително ще се обогати. Все пак – към 30 години са минали оттогава. Но знаменателният факт е налице.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment